Националната финансово-стопанска гимназия в град София е специализирана професионална гимназия с дългогодишни традиции. Тук вдъхновение намират двама преподаватели, които планират и реализират проекта “Свят със или без пластмаса” - Красимир Николов - учител по химия и опазване на околната среда от 30 години и Цветелена Таралова - преподавател по английски език от 25 години.
Г-н Николов редовно прилага STEM подход в часовете си и вярва, че той помага на учениците да развият потенциала си. Според преподавателя по химия е важно гимназистите да разширяват светогледа си като виждат свързаността между учебните предмети и отношението им към реалния живот. Водени от тези убеждения, учителите по химия и английски език поставят десетокласниците в реална проблемна ситуация - „Как да се справим с екологичния проблем, породен от пластмасовите отпадъци“. Дейността се провежда като открита педагогическа практика, в която са интегрирани природни и хуманитарни науки, математика, технологии, изкуства и гражданско образование.
Проектът цели да повиши образователните резултати на младежите и да увеличи вътрешната им мотивация. Участвайки, учениците влизат в роля на активни изследователи, които търсят решения на актуален глобален проблем. В рамките на обучителното преживяване гимназистите развиват умения за работа в екип, критическо и творческо мислене, дигитални и комуникационни компетенции.
КАК ДА ПРИЛОЖИМ?
STEM проектът „Свят със или без пластмаса” преминава през следните етапи:
Етап 1. Предварителна подготовка и въвеждане в темата
По време на този етап учениците правят проучване на научна литература, свързана с многобройните аспекти на пластмасите; изготвят библиографска справка с препоръчителна литература и образователни видеа и подготвят цял куп пластмасови изделия, за да онагледят мащаба на проблема.
Преподавателите въвеждат младежите в темата чрез мотивираща беседа върху проблема. Десетокласниците имат възможност да споделят личните си становища преди да са придобили по-аргументирани и целенасочени познания по темата. Беседата провокира желание за самостоятелно търсене на решения, без да предлага готови отговори. В края на този етап учениците се групират в екипи чрез жребий и получават достъп до ресурси, инструкции и критериална матрица за оценка на работата им.
Учителите споделят какви са очакваните крайни продукти:
- Видеоклип, който ще представи позицията на учениците по проблема с пластмасата;
- Реклама, популяризираща конкретна устойчива алтернатива.
Етап 2. Проучвателна дейност и подготовка за дебат
Това е етап на активна познавателна дейност. Учениците работят в седем екипа, всеки от които проучва определен вид пластмаса. Младежите използват помощен учебен ресурс - таблица на английски език, и активно прилагат езиковите си умения. Проучената от младите еколози информация, се обобщава в HyperDoc файл, споделен с класа и преподавателите.
По време на тази дейност учениците екипно изследват физичните свойства на различните видове пластмаса - наблюдават, експериментират, обобщават и правят изводи. В края - вече разполагат с готови видеоматериали и интерактивни презентации с добавена реалност. Десетокласниците са уверени да демонстрират разбирането си за концепцията за устойчиво развитие и отговорното потребление на природните ресурси.
Проучвателната дейност и подготовка за дебата стимулира учениците да търсят и селектират информация, да анализират данни и да формулират аргументирани позиции. Тези дейности развиват у десетокласниците активност, умения за сътрудничество и критическо мислене. По време на проучвателните активности ръководителите на проекта са поемат роли на ментори и фасилитатори като подкрепят учебния процес без да налагат свое мнение.
Етап 3. Ход на STEM урока „Свят със или без пластмаса”
Следва заключителният урок, на който са поканени да присъстват и гост-преподаватели. Учителите въвеждат темата чрез проблемната ситуация, илюстрирана със снимки на замърсен крайбрежен район, което придава по-реалистичен контекст. Така представеният казус цели да предизвика емоция, лично отношение и мотивация за активно участие в предстоящата дискусия. Преподавателите подчертават значението на предварителното проучване, което учениците са правили.
Представяйки своята презентация, г-н Николов и г-жа Таралова структурират урока. Младежите са в ролята на активни граждани и участват в брейнсторминг по въпроси, свързани с казуса, като в крайна сметка трябва да изградят позиция около въпроса: „Възможен ли е свят без пластмаса и как бихме го постигнали?“
Всеки екип разполага с една минута, за да резюмира, на български и английски език, резултатите от направеното проучване. Това е силно ангажиращ момент в урока, защото десетокласниците поемат отговорност за убедителното представяне на аргументите си. По време на презентирането учителите и учениците задават уточняващи въпроси, което поддържа динамиката в часа.
Така се осигурява солидна база от факти и доказателства, с които да се развихри планирания дебат. Преподавателите разделят класа на два отбора:
- „За“ защитава употребата на пластмаса, но при устойчиво управление
- „Против“ настоява за ограничаване на използването на пластмаса и въвеждане на други алтернативи.
В хода на дебата младежите обсъждат много въпроси, които ще откриете в работния лист “Въпроси”. Ето и как протече самият дебат. видео
Етап 4. Гласуване, рефлексия и самооценка
В края на STEM урока учениците и учителите, които съставляват компетентно жури, гласуват в платформата Mentimeter за отбора е бил по-убедителен по време на дебата. Г-н Николов и г-жа Таралова оценяват работата на учениците по критериите за оценка на дебата, предварително споделени с десетокласниците.
Учениците дават обратна връзка на английски език чрез кратка рефлексия в Мentimeter. Те отговарят на въпросите: “What new information have I learnt from this lesson?” и “Which facts surprised me?”, a ученициte, които не се чувстват уверени в английския си език, отговарят на български.
Етапът развива дигиталните компетентности на младежите, както и умението им за рефлексия и самооценка. Споделяме финалните резултати и част от отговорите на учениците. Краен победител в дебата е отборът „против” пластмасата, но… победители са всъщност всички ученици, взели участие в това STEM приключение и развили уменията си.
Етап 5. Финални продукти с послание
Учениците се разпределят в два екипа, в които създават финалните си продукти. Единият екип създава рекламен видеоклип „Гласът на природата“, чрез който апелират към опазване на околната среда. Десетокласниците използват сайта wave.video, за да създадат видеото.
Другият екип изготвя реклама с добавена реалност „Торбичка с мисия“. За целта те използват приложенито за добавена реалност EyeJack. След като изтеглите приложението и сканирате следния QR код с камерата на телефона си, може да се насладите на рекламата. Тук споделяме с вас снимка от рекламата и таблица, в която се сравняват найлоновите торбички с торбичките за многократна употреба.
Работейки по финалните си продукти, десетокласниците развиват дигитална грамотност, креативност и умение за работа в екип. Не на последно място, те повишават своята гражданска активност.
Преподавателите оценяването учениците чрез критериална матрица, която отново е предварително споделена с класа.
ЗАЩО ДА ОПИТАМЕ?
Практиката „Свят със или без пластмаса” превръща учебния процес в изследователско и творческо преживяване, което насърчава активна гражданска позиция у младежите от 10. клас. Практиката съчетава наука, технологии, инженерно мислене, изкуство и математика, за да направи ученето холистично. Използвайки добавена реалност, интерактивни приложения и дигитални инструменти, учителите създават динамична учебна среда, която учениците развихрят креативността си.
Резултати
Г-н Николов споделя, че учениците задълбочат знанията си за пластмасата. Резултатите на класа, сравнени с тези на контролна група - съседен клас, в който същият материал е преподаден по традиционен начин без STEM подход, показват че средният успех от изходния тест при десетокласниците се е повишил с 12% спрямо входния, докато в контролната група увеличението е едва 4%. Изходният тест е един и същ за двата класа и е практически насочен.
В качествен аспект преподавателите наблюдават повишена ангажираност и мотивация у учениците, по-добри умения за екипна работа и критическо мислене. Десетокласниците показват способност да прилагат знанията си в практически ситуации и да изразяват аргументирана позиция по обществено значими екологични проблеми. Учениците започват да събират разделно отпадъците си в училище, а през декември 2025г. в гимназията се организира проект „Улови отпадъка”, по време на който вече порасналите гимназисти се превръщат в ментори на по-малките си съученици.
Възможни адаптации
Практиката има гъвкав характер и е приложима в различни контексти. Например, дебатите могат да се проведат между ученици от различни класове, а в по-горните класове практиката би могла да се фокусира върху устойчивото развитие и да се включат теми от часовете по икономика и предприемачество. Според Красимир Николов е десетокласниците могат да поемат роля на лектори по темата и ментори на по-малките ученици от други училища, а защо не и на деца от детски градини.
Г-н Николов смята, че днес е жизнено важно учителите да обсъждат с учениците си обществено значими теми в клас. Мотивиран е да участва в „Добрите практики на фокус”, за да сподели опита си с по-млади свои колеги. Ако неговата практика ви е вдъхновила, но все още се колебаете как да планирате STEM урок, предлагаме ви следната статия на нашия сайт - „Разработка на STEM урок - бързо и лесно в 7 стъпки”.
