“Книгите дават знания за света, но финансовата култура дава свободата да го изживееш пълноценно.”, напомня ни г-жа Кристина Игнатова, начален учител в Първо основно училище “Св. Св. Кирил и Методий” - Монтана. Тези думи резонират силно с един наболял проблем в нашето общество – липсата на адекватна финансова подготовка не само при децата, но и при възрастните. В България темата за парите често се неглижира или се смята за неуместна за ранна детска възраст, което води до поколение, неподготвено за реалните икономически предизвикателства. Навлизането на финансовата грамотност в образователната ни система все още е плахо, а нуждата от него – крещяща.
“Тази добра практика се роди от личната ми тревога като родител и педагог. Вдъхновена от собствените си деца и наблюдавайки притеснителната финансова неграмотност у много възрастни, осъзнах, че промяната трябва да започне от класната стая. Целта не е просто да научим децата да смятат пари, а да изградим у тях качества като инициативност, предприемчивост и отговорност.”, разказва г-жа Игнатова.
Макар преди шест години началото на извънкласните занимания по интереси да е трудно, учителката създава тази програма, за да покаже на учениците, че успехът зависи от техните усилия и да им предостави инструменти, с които да управляват живота си уверено. В следващите редове споделяме добра практика, която обхваща целия начален етап.
КАК ДА ПРИЛОЖИМ?
Това е дългосрочна инициатива, която се разгръща в рамките на четири учебни години. Всяка година надгражда предишната, превръщайки сложната материя в достъпна игра. Основният принцип е “учене чрез правене” – 80% от времето е посветено на практика, която интегрира знания по математика и български език, а 20% е увлекателна теория. Използват се драматизации, състезания и ролеви игри, за да се задържи вниманието и да се повиши мотивацията. Важно е да отбележим, че родителите също са част от целия процес.
1. клас
В първи клас се поставят основите. Учениците се запознават с парите като средство за разплащане. Учат се да разпознават визуално левчето и стотинката, както и да разберат тяхната стойност. “Въвеждаме основни теоретични понятия, адаптирани за тяхната възраст. Целта е децата да свикнат с терминологията и да осъзнаят, че парите не са просто хартийки, а носители на стойност, която се печели с труд.”, допълва г-жа Игнатова. Учениците в първи клас правят прости математически сметки със събиране и изваждане. Така отправеното предизвикателство към тях, им помага по-лесно да развият математическите си умения.
2. клас
Във втори клас обучението става по-практично и “детективско”. Второкласниците се учат да разграничават фалшиви от истински пари, като изследват характерните защитни знаци на банкнотите под лупа. “За учениците беше изключително интересно да “изследват” банкнотите с лупа. Заедно коментирахме и личностите, които са изобразени. По този начин те разшириха и общата си култура.”, допълва учителката. Тук включваме активно и семейството – децата имат задача да пазаруват с подкрепата на родителите си, прилагайки наученото в реален магазин. Най-важният урок на този етап е дефинирането на “желани” покупки спрямо “необходими” покупки – ключово умение за избягване на импулсивни харчове.
3. клас
В трети клас се въвежда понятието “бюджет”. Учениците съставят свой личен дневник на финансите, в който всяка седмица водят записки за своите приходи (джобни) и разходи. Независимо дали разполагат с малко или много средства, те се учат да ги разпределят разумно. Това упражнение им показва нагледно къде отиват парите им и как да планират средствата си, за да постигнат малка финансова цел. “След като говорихме, че могат да направят първите си спестявания, носеки си храна от вкъщи, постепенно все по-малко деца си харчат парите в лавката.”, допълва г-жа Игнатова.
4. клас
В последната година знанията се обобщават и разширяват. Учениците усъвършенстват работата с бюджет и навлизат в света на възрастните, като съставят собствен бизнес план. Учат видовете сметки, какво е предприятие, банка, разликата между дебитна и кредитна карта. Финалът на този четиригодишен цикъл е открит урок, в който четвъртокласниците представят своите бизнес идеи, създават дизайн на дебитни карти и дори правят научен опит за почистване на стари монети със сол и оцет.
Четиригодишният цикъл, през който преминават учениците, е отправна точка по пътя към финансовата грамотност. “Едно от последните предизвикателства за тях бе посещение на местна книжарница. Забелях, че всеки един си закупи само предварително намислени предмети. Малко по-късно, когато бяхме заедно на пицария, всеки сам беше пресметнал точно колко пари ще му бъдат нужни и какво точно ще консумира за тях. Видях как те вече прилагат знанията си и в реалния живот.”, разказва с вълнение г-жа Игнатова.
ЗАЩО ДА ОПИТАМЕ?
Прилагането на тази добра практика води до забележителни качествени промени. На финала на четвърти клас учениците не само боравят свободно с понятия като “бюджет”, “приход” и “разход”, но и демонстрират променено поведение. Те стават по-отговорни, ценят труда (своя и на родителите си) и разбират, че парите са ресурс, който трябва да се управлява, а не цел сама по себе си.
Освен чисто финансовите познания децата развиват безценни меки умения – работа в екип, презентационни умения, критично мислене и креативност. Интегрирането на техники за памет и концентрация в часовете помага за успехите им и по другите предмети. Те разбират връзката между математиката в учебника и рестото в магазина. Започват по-бързо и по-лесно да решават математически задачи. Повишава се и тяхното ниво на четене с разбиране.
“Призовавам колегите да тестват този модел, защото той подготвя децата за живота след училище. Когато видим ученик, който гордо спестява за мечтаната книга, вместо да похарчи всичко за лакомства, разбираме, че усилията си заслужават. Успехът зависи от нас и нашите усилия – нека предадем този урок и на децата.”, споделя учителка.
Добрата практиката е гъвкава и може да се адаптира към часовете по технологии и предприемачество или занимания по интереси.
