Как бихме могли да помогнем на дете със специални потребности да обогати емоционалния си речник и да обвърже емоцията с поведение? Как да насърчим детето да говори за своите чувства, как да бъде по-уверено в себе си? За децата със СОП е изключително трудно да изразяват правилно своите емоции. Успехът идва с постоянство, учене чрез игри за по-добра комуникация и визуализиране на ситуации, защото само разговори, без подкрепящи изображения или игрови елементи, не са достатъчно ефективни. Десислава Кръстева, главен учител в начален етап в СУ “Свети Константин-Кирил Философ”, град Пловдив има в класа си дете със СОП, което освен поставената диагноза, е хиперактивно. Непрекъснато търси внимание и демонстрира нужда от обич и доверие. За да отговори на неговите нужди и същевременно да го научи на самоконтрол и емоционална интелигентност, г-жа Кръстева започва да търси алтернативни варианти. Своето решение намира чрез няколко игрови похвата. Те помагат на ученика да осъзнае своите емоции, да ги изрази, което води и до промяна на неговата нагласа за възприемане на света.
КАК ДА ПРИЛОЖИМ?
Игра „Пъзел“
Играта се състои от пъзели. Всеки един пъзел е от три части: емоция, ситуация и пример за емпатия. Пъзелът се разделя на части. Детето взема частта на пъзела с емоцията и частта със ситуацията. То прочита в каква ситуация е даден човек и започва да обсъжда какво би могъл да направи, за да помогне на човека. Целта е детето само да намери и сглоби двете части на пъзела. Тук идва трудността. Децата със СОП (в т.ч. и с аутизъм) често срещат затруднения при изразяването на емоции, особено когато са разстроени или неудовлетворени. Играта им помага да научат какво да казват, какво да не казват и как да реагират. В началото е трудно да се изгради умението детето да изрази чувства или някаква емоция. С упражнения това се постига. Резултатът е, че детето има все повече адекватни реакции в конкретна ситуация.
Игра „Не се сърди човече“ (в променен вариант)
Стандартната игра „Не се сърди човече“ е променена в частта с преодоляване на препятствията като емоции. Чрез нея се развива логическото мислене, съобразителността, наблюдателността и състезателния дух на децата. Играе се от двама играчи. Всеки играч взима по една пионка и я поставя в полето СТАРТ. Това е началната му точка. Играчите хвърлят зарчето последователно по един път. Пръв започва играта този, който хвърли по по-голямо число. Придвижването на пионките напред става през толкова квадратчета, колкото показва хвърленият от играча зар. Всеки играч, който е на ход, трябва да внимава за достигнатите емоции, които трябва да преодолее, имитирайки ги точно и вярно. При несправяне, играчът се връща толкова, колкото е показано в полето. Резултатът е, че детето умее да изразява различни емоции, което означава, че ги разбира.
Игра „Познай кой е героят“
Приказките (български народни или тези от световната класика) са отличен помощник за справяне с изразяване на емоциите за деца със СОП. Работата започва още в 1. клас, когато в букварите има кратки литературни текстове. Тя продължава през целия период на началния етап. Преодолявайки един от проблемите при тези деца (затрудненията с четенето), те се приучават да слушат приказки. Това затруднение може да бъде използвано и детето да се включва в екипна или групова работа. Едно от децата в класа прочита дадения текст, а на детето със специални потребности се дава роля да изиграе емоционалното състояние на посочения герой. Така то се чувства значимо и равно с другите. Друг вариант на тази игра е „Познай приказката“. На детето със СОП се възлага задача да изиграе чрез емоция героите от дадена приказка (тук прави предварителна уговорка, че то трябва да действа само с изразяване на емоции, без думи), а учениците от класа я разпознават. Резултатът е постигане на стъпка към изграждане на емоционална интелигентност, а изводът е, че литературните произведения, използвани по образователен начин чрез игри, могат да помогнат на децата да подобрят уменията си за регулиране на емоциите и уменията си за управление и трансформиране на негативни емоции в положителни.
Нагласата за развитие на емоционалната интелигентност помага на индивида да бъде по-осъзнат, успешен и свободен в изразяването на потребностите, уменията и талантите си в обкръжението си и света навън, т.е. помага на индивида да се чувства по-щастлив в живота. Така е и при малките ученици. Добре е тези нагласи да бъдат заложени като част от образователния процес още от най-ранна детска възраст, защото емоционалната интелигентност помага в изграждането на удовлетворяващи взаимоотношения, повишава шансовете за успех във всяко начинание и спомага за постигането на професионалните и личните цели.
ЗАЩО ДА ОПИТАМЕ?
Включването на ученици със СОП в групови или екипни задачи помага за приемането им в общността на класа. От една страна, развиването на емоционална интелигентност у учениците помага за това те да са по-спокойни и да разрешават лесно, бързо и ефективно настъпили конфликти. Това ги прави по-концентрирани и целенасочени в учебния процес, като им помага да се справят по-добре с учебния материал и да постигат по-високи резултати. От друга страна, развивайки емоционална интелигентност у учениците със СОП, учителят усъвършенства своите умения в тази област. Това му помага да се справя по-успешно със социалните предизвикателства в професията – като разрешаване на конфликти при децата, общуване с родителите и др. Не на последно място по важност, емоционалната интелигентност помага на учителя да осъществи по-добър контакт с учениците и така по-лесно да ги мотивира. Всичко това се отразява на поведението им по време на час, на присъствието и ангажираността им в учебния процес, на постигането на добри резултати.
