Оценките от матурите се явяват естествен метод за измерване на качеството на образование не само за дадено училище, а и за цялата ни образователна система. Всяка година четем анализи на специалисти, в общественото пространство възникват дискусии, а доста често резултатите са разочароващи и обезсърчаващи и за учителите, и за родителите, а и за самите ученици. Това пък затваря кръга на все по-ниската мотивация и изпаряващо се позитивно отношение на всички участващи в процеса – знак за нас, че може би не вървим в правилната посока.
Екипът на “Институт за изследвания в образованието” извършва поредица от изследвания по тази тема, в резултат на които достига до няколко фундаментални въпроса, които трябва да си зададем:
– как учениците успяват да се организират сами за учене;
– кои са механизмите за запаметяване, които те използват най-често, и ефективни ли са те;
– какво мотивира учениците в учебния процес, за да бъдат успешни и да следват неотклонно целите си.
Какво представлява саморегулираното учене
Отговорите на тези въпроси са свързани със същността на саморегулираното учене – термин, който обобщава възможностите на ученика да усвоява преподавания материал, като заедно с това ни кара да потърсим факторите, които оказват решаващо въздействие върху успехите на децата в училище. Най-точното определение получаваме от екипа, съставил инструментариума за оценка на уменията за саморегулирано учене:
“Саморегулираното учене е сложен и динамичен процес, при който учениците активират мотивационните си вярвания и нагласи, дефинират учебните цели, избират и прилагат подходящи стратегии за тяхното постигане, наблюдават напредъка си, оценяват постигнатите резултати и използват обратната връзка за поставяне на нови цели, адаптиране на поведението и подобряване на представянето.”
Какво включват уменията за саморегулирано учене
Както показва и самото определение, фокусът на внимание са уменията за учене на самия ученик – нещо, което трябва да разгледаме в детайли, ако искаме да постигнем ефективност на преподаването си.
Усвояването на преподавания материал не зависи само от качествата и уменията на учителите, нито се дължи единствено на качествено съставените учебници и планове за обучение, а включва още една важна компонента. Ученето е осъзнат процес на разбиране и усвояване на материала от страна на учениците. Изследванията сред различни възрастови групи показват, че колкото по-често учениците прилагат уменията и практиките на саморегулираното учене, толкова по-вероятно е те да имат по-високи образователни постижения¹.
Постиженията на всеки ученик в образователния процес зависят от три главни компонента:
- Когнитивен компонент – уменията за кодиране, запаметяване и възпроизвеждане на информация;
- Метакогнитивен компонент – уменията за разбиране и наблюдаване на когнитивните процеси;
- Мотивационен компонент – съвкупността от вярвания и нагласи на ученика, които влияят върху използването на когнитивните и метакогнитивни компоненти.
Въпреки сложността на тематиката екипът на “Институт за изследвания в образованието” успява да разгледа съставните елементи на всеки един от тези три основни компонента и да разработи инструмент², с който може да изследваме нивото на уменията за саморегулирано учене на нашите ученици.
Защо е важно да развиваме уменията за саморегулираното учене
Когато разглеждаме основните елементи на саморегулираното учене, трябва да обърнем внимание в детайли на индивидуалните фактори, които оказват влияние върху представянето и успехите на нашите ученици.
Умения за кодиране и организиране на информацията
Начините за кодиране и мисловно организиране на информацията са различни при всеки. Някои деца запаметяват най-добре при визуално представяне на информацията и развиват така наречената “фотографска памет”. Други интуитивно използват подходите на разделяне на информацията на части и я свързват с вече кодирани в паметта си знания или минал опит. Вариациите за кодиране и организиране на информацията са много, но са добре изследвани. Днес те се използват широко, включително при обучение на възрастни, които искат да усвоят дълготрайно и бързо нова информация.
Умения за изваждане на заключения и съставяне на изводи
Това умение се отнася до способността за анализ на информацията, независимо дали тя е представена като текст, като задача или визуално. Ако се замислите, ще се сетите за ваши ученици, които трудно запаметяват и усвояват нова информация, но пък се справят изключително добре при нейния анализ. И обратното – други деца попиват и запомнят новите уроци бързо, но срещат изключителни трудности, когато трябва да анализират информацията.
Всички тези умения са елементи на когнитивната компонента на саморегулирано учене. Ако знаем къде в процеса на кодиране на информацията децата срещат трудности или ако разберем в каква степен могат да анализират тази информация, ще можем да приложим съответните техники, за да подобрим уменията им и да им помогнем.
Метакогнитивните знания за собствените познавателни процеси и стратегии на ученика
Без да се спираме на различните видове метакогнитивно познание, ще обобщим, че то обозначава осъзнаването на собствените стратегии и процеси за учене, на това как използваме тези стратегии за ефективно учене и познание, и накрая – на това кога и защо избираме точно съответната стратегия за учене.
Независимо дали ученикът си дава сметка, той използва определена стратегия за запаметяване на всяка нова информация. За съжаление децата най-често избират и използват собствената си стратегия напълно интуитивно, включително когато усещат, че тя продължава да не води до желания резултат. Затова опознаването на индивидуалната стратегия за учене и научаването и изпробването на нови стратегии за учене могат да бъдат изключително полезни и дори спасяващи за учениците.
Умения за регулиране на когнитивните способности
Тук включваме уменията за планиране, наблюдение и оценка. Отговаряме си на въпроса как ученикът сам планира ученето си през седмицата, дали последователно се опитва да разбере новата информация или просто я наизустява, а накрая – кога решава, че вече е готов и е запомнил важното и основното от всеки урок.
Може да забележим, че затрудненията на детето в училище са свързани с пропуски точно при тези умения. В такъв случай би било удачно да му обърнем внимание върху това и да му дадем съвет, с помощта на който то би могло да направи нов себеанализ, да избере друга стратегия за учене или да положи повече усилия, преди да реши, че вече е готово с научаването на уроците си.
Мотивация за учене
Много често обсъждаме въпроса каква е мотивацията за учене на българските ученици и е добре отново да си напомним, че познаването на индивидуалните стимули, които мотивират децата, са ключът към подобряване на тази мотивация.
Има ученици със силна вътрешна мотивация, които поставят целите си сами (например решават какви искат да станат, когато пораснат, или какво точно искат да работят) и се движат упорито към постигането им. За някои деца целта е поставена от родителите, които планират и организират заниманията им така, че целта да бъде постигната. Трети ученици са мотивирани от похвалите и насоките на учителите, които възприемат като авторитетни и важни фигури в живота си, докато четвърти имат по-голяма нужда да бъдат приети и уважавани от връстниците си.
Познаването на мотивиращия елемент осигурява както на учителите, така и на самото дете по-бързо и успешно усвояване на уменията за саморегулирано учене. То спомага и за изграждане на самочувствието на детето, когато поставим акцента там, където ученикът има най-много нужда да покаже своя напредък.
Могат ли уменията за саморегулирано учене да бъдат измерени
Добрата новина е, че всички елементи на уменията за саморегулираното учене могат да бъдат проверени и измерени. Това ни дава пространство да анализираме и да прилагаме стратегии и инструменти точно там, където те ще бъдат най-необходими и полезни.
“Институт за изследвания в образованието” е разработил наръчник за оценка на тези умения, в който подробно са разгледани компонентите и въпросите, с които могат да бъдат оценени.
Съставянето на самия въпросник със сигурност е отнело доста време, защото екипът на института разглежда над 19 отделни психологически конструкта, чрез които се селектират основните въпроси, залегнали в крайния вариант на теста. След продължителна работа по подбора и валидацията на инструмента от “Институт за изследвания в образованието” се спират на окончателен вариант, съдържащ 146 отделни въпроса, които в дълбочина измерват и изследват уменията на учениците за саморегулирано учене.
В заключение
Започнах тази статия с предложение да насочим фокуса си на внимание към уменията на учениците за саморегулирано учене. Ако вече сме имали възможност да проверим нивото им, то ще последват и другите важни въпроси. Как всяко дете да достигне максимума на своите възможности в училище и да си “вземе” тези знания и умения, които ще му служат в живота? Как да не загубим позитивната си нагласа за обучителния процес? Как да помогнем на децата да се справят с лекота с учебния материал?
Дори един ден учениците да не си спомнят структурата на растителната клетка или да не помнят в коя година се е провела битката при Ватерло, те ще имат нещо много ценно през целия си живот – цял наръч стратегии за анализ и самооценка и способност за усвояване на знания, които съответстват точно на техните интереси и заложби. Ще знаят как възприемат новата информация най-ефективно, как да планират ученето си и най-вече – как да запазят мотивацията си, за да продължават напред към целите си. Дори когато им е трудно!
Всички тези елементи на саморегулираното учене могат да се развиват целенасочено, когато знаем какво да наблюдаваме. А още по-ценното е, че вече разполагаме с множество подходи, които да приложим индивидуално и точно там, където ще бъдат най-необходими.
Тази мисъл ми дава надежда, че най-сетне училището няма да бъде разглеждано като място за унифициране на децата ни. Че ще съумеем да разберем индивидуалните нужди на всеки ученик и ще успеем да го подкрепим.
А надеждата води и до вярата, че всичко това е постижимо.
Разгледайте инструментите и стратегиите, които вече сме ви представяли в prepodavame.bg, и очаквайте и следващите ни статии с още полезни стратегии за развиване на умението за саморегулирано учене.
Източници:
- Robbins, S.B., Do Psychological and skill factors Predict College outcomes, APA PsycNet, 2004;
- Христова, А., Наръчник за оценяване на уменията за саморегулирано учене, Институт за изследвания в образованието, 2022;
- Христова, А., Петрова, С., Тошева, Е., Папазова, Е., Наръчник за оценяване на уменията за саморегулирано учене – доклад, Институт за изследвания в образованието, 2022.
