„Дори да има само два чифта светещи детски очи, си струва да продължавам вече 31 години да работя заради тях!” – така започва разказа си г-жа Заприна Глушкова – учител по български език и литература в VII, IX, X и XII клас в Средно училище „Никола Йонков Вапцаров", гр. Хаджидимово. Училището е малко, но учителите, преподавайки в различни класове в прогимназия и гимназия, успяват да влязат в обувките на ученици от различни възрастови групи. Г-жа Глушкова е учител от 1993 г., а от 2010 г. се включва активно в редица извънкласни STEM проекти. 

Г-жа Глушкова отдавна е стигнала до извода, че когато учениците бъдат поставени в ролята на изследователи в определена област, се чувстват значими и важни. Идеята ѝ за извънкласна дейност се заражда като отговор на нуждата на учениците ѝ да осъзнаят връзката между ежедневните им решения и климатичните промени.

В настоящата практика ще представим как учениците от 7. клас (настоящи осмокласници) за една година се превръщат в истински малки изследователи. Когато г-жа Глушкова стартира въпросната извънкласна дейност, първоначално едва 5 ученици се записват, но постепенно се увличат и останалите. Следват молбите: „Може ли да се включа и аз?” и само след няколко дни всички 20 седмокласници стават част от извънкласната дейност и започват своята „кариера” на млади природозащитници и учени.

КАК ДА ПРИЛОЖИМ? 

Г-жа Глушкова и колегите ѝ от прогимназиален етап наблюдават, че учениците им се затрудняват да осмислят връзката между климатичните промени, природните закони и ежедневните си действия. Това мотивира учителката да постави практически задачи, които да помогнат на учениците да осъзнаят, че с поведението си всеки ден могат да влияят положително или отрицателно върху средата около себе си. Практиката се реализира като извънкласна СТЕМ дейност в рамките на клуб по интереси, посветен на темата за климатичните промени и устойчивия начин на живот. Целта е учениците от 7. клас да се превърнат в млади изследователи, които наблюдават, експериментират и предлагат решения за намаляване на екологичния отпечатък на своето училище и общност. 

Етап 1: Диагностика и въвеждане в темата 

Г-жа Глушкова стартира дейността си с диагностична анкета, за да провери знанията и нагласите на учениците си във връзка с темата. Анкетата включва следните въпроси:   

• Какво знаеш за климатичните промени? 
• Кои са основните източници на замърсяване според теб? 
• Чувствал/а ли си се лично засегнат/а от климатични промени? 
• Как според теб учениците могат да помагат за опазване на природата? 
• Как оценяваш собствените си знания по темата (от 1 до 5)? 

Следва кратък тест за установяване на първоначалните знания на учениците относно климатичните промени, въглеродния отпечатък и устойчивото потребление. Заедно обсъждат резултатите в кръгова дискусия, за да се създаде мотивация и осъзнаване на значимостта на проблема.

Етап 2: Изследователски цикъл „Научи и наблюдавай” 

Следва дейността на терен! Учениците биват разделени в 4 екипа по пет ученици във всеки екип, така че да бъдат равнопоставени и балансирани – по-уверените ученици са разпределени с по-неуверени. Учениците се събират в началото на всеки месец за 60 минути, получават своята екомисия и имат срок до края на месеца да я изпълнят. При важни събития (Ден на водата, Ден на Земята, Ден на влажните зони) се събират по няколко пъти месечно. Всички екомисии имат практическа насоченост: учениците извършват измервания на температурата и влажността в различни части на училището; правят наблюдение на енергопотреблението в училището и изхвърлянето на отпадъци; извършват анализ на навиците за транспорт на ученици и учители. 

В процеса на работа се използват дигитални термометри, сензори, мобилни приложения за измерване на въглероден отпечатък. Използват следния сайт за изчисление на въглеродния отпечатък, както и сайт за измерване на екологичния отпечатък (екологичният отпечатък е измерване на човешкото потребление на природните ресурси – земя, вода, въздух – и замърсяване – бел. авт.). Провеждат интервюта с ученици и учители относно начина им на придвижване от вкъщи до училище и обратно. В процеса на изследване и събиране на данни използват информацията, събрана чрез попълване на екологични въпросници. 

Етап 3: Анализ и проектиране на решения 

След обработката на резултатите учениците прилагат принципите на инженерния дизайн процес:

• идентифицират проблемите – прекомерно използване на пластмаса в училищната столова (чай се сервира в еднократни пластмасови чаши); липса на контейнери за разделно събиране на боклук; твърде много учители и ученици се придвижват с автомобили; не се изключва осветлението и парното в незаетите класни стаи; няма достатъчно зеленина в училищния двор;  
• формулират хипотеза и възможно решение - тук използват активно своите изследователски дневници, в които записват наблюденията и идеите си; 
• създават прототипи и модели – макет на „зелена класна стая“; идея за „училищна градина“ – в определен ден през пролетта, учениците засаждат цветя в училищния двор, които след това пренасят в класната си стая; инфографика за намаляване на отпадъците. 

макет на „зелена класна стая“

идея за „училищна градина“

В края на този етап учениците попълват междинна анкета. 

Етап 4: Представяне и рефлексия 

В края на проекта всеки екип представя своя финален продукт в рамките на „Климатичен форум“ – открито събитие с ученици, учители и родители, проведено през през месец юни 2025 г. Учениците демонстрират модели, презентации и кратки видеа с резултатите от своите изследвания. Четирите теми, по които учениците представят своите проекти са: 

• Мисия „Чиста планета“ – идеи как да намалим боклука около нас;
• Глобално затопляне и локални решения – как малки действия могат да помогнат на Земята;
• Супергерои на природата – защита на животните и растенията; 
• Енергийни хитрости – начини да пестим вода, електричество и други ресурси.

След края на Климатичния форум учениците провеждат съвместна рефлексия – обсъждат въпросите: какво научихме, какви трудности срещнахме и как можем да приложим знанията в реалния живот, като попълват и финална анкета. Самооценяването също е застъпено – ученциите попълват лист за самооценка, който им помага да рефлектират върху наученото и преживяното. 

Ако желаете да се фокусирате в работата си върху темата за опазването на околната среда, предлагаме следната статия, от която ще научите 5 идеи за постигане на зелена и устойчива класна стая.

ЗАЩО ДА ОПИТАМЕ?

За разлика от традиционните часове по природни науки гореописаната практика интегрира междупредметен и проектно-базиран подход, обединяващ знания по физика, биология, технологии, математика и информатика. Учениците не просто изучават климатичните процеси, а ги анализират, използвайки реални данни, дигитални инструменти и инженерния дизайн процес.

Практиката води до осезаеми положителни промени в знанията, уменията и нагласите на учениците. Г-жа Глушкова наблюдава учениците си през целия процес на работа и ги подпомага в процеса по саморефлексия. В резултат на целогодишните занимания: 

• учениците демонстрират по-задълбочено разбиране на връзката между човешката дейност и климатичните промени;
• развиват умения за научно мислене и изследване – формулиране на хипотези, събиране на данни, работа с дигитални инструменти и анализ на резултати;
• усъвършенстват комуникационните и презентационни умения чрез екипна работа, обсъждания и публично представяне на резултатите; 
• променят нагласите и поведението си – учениците започват да проявяват по-голяма екологична отговорност, да пестят енергия, да рециклират и да обсъждат у дома новите си еконавици;
• повишава се мотивацията им за учене по природни науки и технологии.

Г-жа Глушкова провежда не само диагностичен тест, но и междинен и финален такъв, като у 85% от учениците се наблюдава подобрение в резултатите, а 70% от участниците заявяват, че са променили конкретно свое поведение – намалили са използването на пластмаса, започнали са да използват по-често обществен транспорт или да изключват електроуреди при напускане на стаята, затягат кранчето на мивката след като са измили ръцете си, изхвърлят боклука си разделно и т.н. Тези резултати показват, че практиката не само повишава знанията, но и изгражда устойчивост и превръща учениците в реални посланици на промяната. Засилва се тяхната наблюдателност и започват да гледат с очите на природозащитници. 

Ако се чудите как бихте могли да надградите практиката, може да включите нови теми при по-големи ученици – възобновяеми енергийни източници, кръгова икономика и воден отпечатък. Бихте могли да включите партньорски училища от същото или друго населено място за обмен на данни и съвместни климатични проекти. Воденето на изследователски дневник може да се дигитализира чрез онлайн лабораторен дневник, в който учениците ще споделят своите резултати и решения в интернет пространството.

Може би се питате какво се случва с младите учени днес – вече порасналите природозащитници са осмокласници и в края на учебната година планират да издадат своята книжка „Малките природозащитници“ с авторски текстове и илюстрации. Грижата към природата продължава, дори и под друга форма. Не се колебайте да изпробвате горепосочените дейности и да поставите учениците си в центъра. Г-жа Глушкова съветва: „Важно е ученикът да бъде изследовател и откривател, а не просто слушател – по този начин той започва да гледа на себе си като част от решението, а не част от проблема.”