Много се говори за трудностите, които преживяват най-малките ученици във връзка с адаптацията си при прехода от детската градина към начален етап. Първокласниците бързо се уморяват и трудно свикват с училищните правила, носенето на тежката раница, липсата на обеден сън и необходимостта от целодневно обучение. Понякога се налага шест-седемгодишните деца да прекарват над осем часа седейки на твърд стол, в непозната обстановка, а по време на дългите учебни часове, нямат възможност да се движат, нито да играят.
Всичко това носи риск от натрупване на доста физическо и психическо напрежение за малчуганите, и притеснява учители и родители. Трудно се работи с уморени деца, на които дългите часове писане в тетрадката лесно доскучава, а за негативните последици за крехките малчугани от носенето на тежката раница, вече предупреждават и специалисти.
В СУ “Св. Св. Кирил и Методий”, гр. Пордим открихме иновативно решение.
Освен че се срещаме с гореизброените трудности, в нашето училище децата са поставени и в мултикултурна среда с ясно изразени различия от етническо, религиозно и социално естество и затова, като екип, бяхме изправени пред двойно предизвикателство.
“Предизвикателствата са стимул за намиране на творчески и иновативни решения.”, казва директорът, госпожа Емилия Василева.
Така екипът на средното училище в малкия град Пордим намери своята стратегия за успех, която създаде за учениците креативна и подкрепяща среда, за да може всеки, независимо от нуждите и различията си, да се чувства приет и полезен, а и да получава дълготрайни знания.
Нашата стратегия е да използваме всеки трети ден от учебната седмица – сряда, като ден, в който децата учат чрез игра. В този ден те идват на училище без раници, а уроците преминават под формата на ролеви, креативни и подвижни игри. Така децата имат специален ден от седмицата, който очакват с нетърпение и това повишава желанието им да посещават училище. Мотивацията за учене расте, дори сред предизвикателните малцинствени общности, а учителите с лекота провеждат уроците за затвърждаване на предметното знание и повишават трайното усвояване на учебния материал. Имайки предвид мултикултурната среда на учене в нашето училище, където 56% от децата са с ромски произход, изборът да се учи чрез игра, беше решаващ.
Целта ни е да подкрепяме учениците в развитието и усъвършенстването им, да им помогнем да придобият базови умения, които ще им бъдат необходими, за да се реализират в социалната си среда, както и да стимулираме творческите им заложби. Чрез прилагането на знанията на практика в игрите, децата получават шанс да разберат връзката на наученото в училище с реалния живот.
За да бъде стратегията ни пълноценна и ефективна, е необходимо внимателно и детайлно планиране на всички дейности. Планирането продължава една учебна година преди осъществяването на дейностите. Екип от учители, председатели на методическите обединения, директора на училището – госпожа Емилия Василева, и заместник директорите, планират организацията на вълнуващия Ден без раници.
Първата стъпка е да се подберат специалистите, които ще участват. Необходимо е да са хора с разширен мироглед, които приемат професията като призвание. Събира се екипът за планиране и прилага различни стратегии за генериране на идеи, например брейнсторминг. Избира се най-добрата идея, която се адаптира към реалната материална база, подбират се подходящи източници и се обсъжда как точно и кога да се провеждат учебните занятия.
Избраните предмети са български език, математика, английски език, физическо възпитание и спорт и изобразително изкуство. По български език, математика и английски език децата имат нужда от разнообразяване на методите за учене за по-лесно затвърждаване на знанията. Движението и творчеството, които предлагат предметите ФВС и ИИ, помагат на малките ученици да разгърнат и развият личностния си потенциал чрез креативност и игра. В деня без раници учителите подбират само уроци за упражнение.
Директорът и екипът за планиране работят поотделно с всеки учител, за да го подкрепят при “избистрянето” на идеята, да му помогнат с предложения за избор на платформи, материали и дейности. Всеки учител адаптира и планира индивидуално уроците си, спрямо нуждите на класа си, като се съобразява с темперамента и интересите на децата.
Госпожа Дарина Димитрова, старши учител по английски език, споделя, че използва различни дигитални платформи, например “Дигитална раница”, както и упражнения в Wordwall . Добър начин за упражняване на лексиката и комплексно прилагане на четирите умения, е драматизацията на текстове от учебника или от различни книжки. По време на учебните часове се играят различни игри за упражняване на лексиката, като играта Pictionary.
Госпожа Димитрова споделя още примерни игри по английски език, които използва в класните стаи. Според нея, в процеса на игра, децата изключително леко и неусетно развиват говорните си умения, а творческият елемент в часовете ги прави спокойни и те усвояват знанията, без да се чувстват напрегнати.
Госпожа Поля Дакова, учител по физическо възпитание и спорт, споделя своя подбор на примерни игри по ФВС. Тя потвърждава, че по време на самата игра правилата и техниките се усвояват с лекота и децата се учат как да ги прилагат на практика.
Госпожа Вероника Македонска, учител ЦОУД във втори клас, споделя примерни игри и ресурси по математика за втори клас, образователни игри по БЕ за втори клас, както и практически задачи, проекти и идеи за образователни екскурзии по ИИ, които използва в своите часове следобед. Тя насърчава децата да прилагат на практика своите знания и по природни науки, и ги учи как да прилагат и развиват готварските си умения.
Всички учители споделят, че този ден е полезен за децата, тъй като те успяват да се освободят от напрежението на учебния процес, като едновременно с това не се губи ефективността на процеса, а напротив – повишава се.
Децата идват на училище видимо по-мотивирани, а учителите се чувстват истински творци.
Ръководството на училището споделя, че тази практика доказва ефективността си и споделя своя план да я развие и да въведе “Ден на учене чрез игра” и в по-горните етапи на образованието. Планира се по-големите ученици да се срещат с ролеви модели, да се въведат практически дни извън училище, които да помогнат на младежите в тяхното кариерно ориентиране. Друга цел, която си поставя екипа, е да се обогати материалната база на училището така, че да се въведат повече лабораторни опити под формата на игра и природните науки и математиката, които сега са голямо предизвикателство, да станат достъпни, лесни и забавни за учениците.
Най-хубавото на тази иновация за учителите е, че те се превръщат в творци, които имат свободата да планират цялостното обучение и сами да определят методите си, могат да изграждат и моделират личностните качества на децата, наред с преподаването на учебните знания.
Първите резултати от една учебна година прилагане на тази практика вече са налице: няма отсъстващи деца в начален курс, а в сряда всички идват усмихнати на училище. Родителите харесват практиката и споделят, че децата им са доволни. Учителите са спокойни, а броят на похвалите в дневника расте. Преподавателите могат веднага да видят демонстрирани постигнатите резултати. Родителите разказват помежду си за ползите от тази практика и интересът за записване на първокласници в училището расте.
СУ “Св. Св. Кирил и Методий” е първото училище в регион Плевен, което реализира такъв цял един синхронизиран ден на учене чрез игра и това го прави единственото училище в областта, въвело такава практика. По този начин екипът създава изключително благоприятна образователна среда, която дава достъп до много нови възможности за децата, най-вече на онези от тях, които са от семейства с нисък социален статус или с ниско образовани родители. В тази среда децата развиват своите дигитални умения, учат се да работят в екип и по-лесно се социализират. Малчуганите се мотивират да идват на училище, имат повишено самочувствие и не отсъстват от часовете.
“Дори и по-срамежливите успяват да се включат и да намерят поле за изява.”, споделя госпожа Македонска.
Практиката е полезна и за учителите, защото стимулира нетрадиционното мислене и новаторския им подход. Чрез нея те повишават уменията си за работа в дигитална среда и с различни платформи.
Всичко това превръща ученици, учители и родители в една сплотена общност, която се обединява около стремежа за добруването на децата.
