Практиката превръща част от училищния двор в Начално училище "Васил Друмев", гр. Пазарджик във функционално пространство за STEM учене чрез игра с природни материали. Учениците от втори клас, разделени в 5 малки групи, изследват, проектират и поддържат своя природен кът под дърветата. Всеки екип създава свой собствен малък "лагер“ с естествени ресурси – листа, клони, камъчета, шишарки, кори, пънове и въжета.

“Училищният ни двор няма много възможности за игри - няма съоръжения. По време на почивките децата често не знаеха какво да правят, скучаеха или се въртяха безцелно. Това водеше до напрежение, конфликти и нежелано поведение. В момента текат ремонти и половината двор е строителна площадка”, разказва г-жа Николчева.

“Процесът започва спонтанно, когато децата ми заговориха за лагер и колко хубаво би било да имаме в двора лагерен огън. Започнаха да търсят материали и просто бяха погълнати от дейността. Аз разпознах потенциала на тази игра и реших да се опитаме да я превърнем в STEM практика с екологичен и социално-емоционален фокус – "Природен STEM кът в училищния двор. И така дойде идеята за структурира дейност: учениците проектират, измерват, експериментират и описват резултатите си. Те използват мерни единици (метри, дециметри, сантиметри, крачки), изработват чертежи, лагерите са с различни геометрични форми, опознават дървесни видове, създават композиции с природни форми и изграждат пътища между лагерите”.

КАК ДА ПРИЛОЖИМ? 

Фокусът остава STEM предизвикателството всеки екип да има свой лагер, а всички екипи да бъдат свързани в "природна общност“. Важно е да се отбележи, че изграденият кът служи и като "Горска класна стая“ – пънчетата се превръщат в места за четене на енциклопедии, наблюдение на природата и провеждане на куизове по екологични теми. Учениците сменят лагерите си, споделят наученото и обогатяват знанията си чрез учене от връстници. Практиката развива изследователски умения, инженерно мислене, екологична култура и екипна работа в естествена среда.

Сега нека разгледаме и самото приложение на практиката стъпка по стъпка. 

Процесът стартира с подготовка за прилагане на практиката. Важно е учениците да бъдат включени още в процеса на планиране, защото това в последствие ще означава по-малко “подводни камъни” за учителя:

• Формират се екипи от по 4–5 деца (на случаен принцип);
• Разпределят се ролите във всеки екип - важно е ролите да бъдат ясно формулирани, така че учениците да ги припознаят по-лесно;
• Всеки екип си избира име, вдъхновено от природата ("Екип Панда“, "Екип Безшумни листа“ и т.н.) и зона в двора под дърветата.

“Учениците създават свой екипен договор с правила за работа, споделяне и уважение. Използвам цветни ленти /въжета/ за обозначаване на зоните и така да да си представят идеите си“, обяснява г-жа Николчева. Тя подготвя и домашни задания в посока проучване на всеки природен материал, който децата ползват в лагерите.

ЕТАП 1: Наука в действие - работа с есенни листа (2 седмици) 

• Въвежда се инструментът "Дневник на изследователя“, в който всяко дете записва наблюдения и идеи;
• Провежда се разходка и са събират различни видове листа в кутиите за листа на всяка група;
• Учениците проучват от кои дървета произхождат листата с помощта на енциклопедии у дома;
• В клас учениците създават табло с листо и наименованията на дърветата и ключова информация за тях;
• В екипите децата експериментират и пресмятат: кои листа са най-здрави, кои стават за бордюр, колко листа трябват за 1 метър. Изчисляват периметъра и площта на лагерите си с различни мерни единици, сравняват резултати и създават план на зоната;
• Провеждат се ежедневни "кръгчета за доверие“, в които се обсъждат емоции и сътрудничество.

ЕТАП 2: Създаване на природни лагери (2 седмици)

• Всеки екип проектира своя "лагер“ с помощта на скици и прости измервания; 
• Учениците използват листа, клечки и камъчета за изграждане на основни форми, като едновременно наблюдават промените в природата; 
• Обсъждат как различните материали могат да се комбинират, какво е стабилност и баланс. Учителят насочва чрез въпроси: "Как да направим конструкцията по-здрава?“ или "Какво ще стане, ако вали?“. 
• Процесът се документира със снимки и дневници. 

ЕТАП 3: Разширяване с клонки, шишарки и пънове (1 седмица) 

• Учениците събират нови материали от двора – клонки, шишарки и пънове, които изследват и класифицират по форма, размер и устойчивост; 
• Експериментират как различните видове дървесина се огъват, чупят или подреждат. 
• След това изграждат малки конструкции – огради, сенници. Използват пънчета за седалки и масички. При нужда получават подкрепа (от учителя или от родителите);
• Наблюденията и изводите се записват в изследователските дневници.

ЕТАП 4: Камъчета и пътеки – свързване на лагерите ( 1 седмица) 

• Учениците проучват камъчета според цвят, форма и тежест и тестват кои са най-подходящи за пътеки;
• Всеки екип укрепва своя лагер и проектира част от общ маршрут. Децата планират и изграждат пътища от измервателни ленти и въжета, които свързват всички лагери; 
• Броят камъчетата, изчисляват дължини и създават карта на целия природен кът.
• Проектът завършва с тържествено откриване на лагерната зона.

ЕТАП 5: Документиране и представяне (1 седмица) 

• Всеки ученик описва процеса в своя Дневник на изследователя със снимки, рисунки и кратки текстове; 
• Всеки екип представя своята част от проекта пред класа и родителите. Учителят подпомага децата да осмислят наученото с въпроси за рефлексия: Какво научихме за природата? Какво открихме за нас самите?

ЕТАП 6: Продължение – сезонни промени (до края на учебната година) 

В този етап листата ще бъдат заменени с друг природен материал, така че през пролетта практиката да бъде надградена и продължена.

ЗАЩО ДА ОПИТАМЕ?

Учениците демонстрират по-голяма ангажираност и интерес към ученето чрез преживяване и изследване. Резултатът от прилагането на всички описано до тук води до:

• 80% активност на учениците във всички етапи;
• Изграждане на пет зони ("лагери“) и обща свързваща пътека;
• Провеждане на над 10 практически измервания и експеримента (с листа, клонки, камъчета);
• Развиване в децата на умения за наблюдение, анализ и експериментиране. Нараства интересът в часовете по математика, свързани с измервания и сравняване;
• Повишаване на способността за работа в екип – децата споделят роли, договарят решения и намирт решения заедно;
• Формиране на нагласи – грижа за двора, отговорно отношение към природата;

Природният кът се превръща в устойчива STEM зона, която обединява знанието, изследването и играта в едно смислено преживяване. Учениците изследват, измерват, конструират и анализират реални обекти от природата. Прилагат знанията си по математика, човекът и природата, технологии и изкуства в автентична среда, като изграждат лагери, пътеки и зони за открито учене. 

“В нашето училище няма съоръжения за игра, а физкултурният салон все още е в процес на строеж. Вместо да чакаме завършването му, трансформирахме наличната природна зона с дървета в открито учебно пространство – "жива класна стая“. Това представлява нов подход спрямо традиционното обучение, което обикновено се провежда в класна стая и по учебници”, споделя г-жа Николчева.

Практиката обединява STEM с игра, сътрудничество и грижа за природата. Кътът все още не е завършен, но е притегателно място не само за второкласниците, а и за ученици от други класове. Те също проявяват интерес и се включват в поддръжката му. Така се създава училищна култура на любопитство, сътрудничество и отговорност към средата – промяна, която надхвърля рамките на един клас и обогатява цялата училищна общност. 

“В класната стая имаме дете с дефицити и то също е приобщено в процеса. Целта е децата да отворят лагерите и за другите ученици, за да има приемственост… но преди това трябва да представят идеята си пред всички, за да стане ясна и да достигне до тях. Прикачила съм малко снимки, защото в момента нашият проект е в ход. И наистина се надявам повече дворове на училища да имат по-различен облик - приветливи, уютни.”