Идеята за интегриране на STEAM проекти в Основно училище “Свети Свети Кирил и Методий“, село Камен, е стратегически отговор на специфичните образователни предизвикателства в района. В училището се обучават ученици с различен майчин език от българския, което създава фундаментални затруднения при усвояването на учебния материал, особено чрез традиционни методи. 

Г-жа Галина Тодорова е мотивирана да повиши ангажираността в класа си и да преодолее липсата на увереност, породена от езиковия дефицит на второкласниците. Тя открива решение в интердисциплинарния STEAM модел, който поставя акцент върху ученето чрез действие и визуалното доказателство.

“В тази възраст децата са любопитни и отворени към учене чрез игра и експерименти. STEAM проектите им дават възможност да учат чрез действие, да виждат резултатите от своя труд и да изграждат положителна самооценка”, споделя г-жа Тодорова.

КАК ДА ПРИЛОЖИМ? 

Етап 1: Планиране и подбор на учебни ресурси

Подготвителната фаза включва подбор на експерименти, които съответстват на знанията и езиковите компетенции на учениците от втори клас. Галина Тодорова разработва график в рамките на “Седмица на проектните дейности”, като осигурява нагледни средства и обучителни материали за всяка дейност. 

Фокусът тук е върху логическата обвързаност на темите с учебната програма по предметите околен свят, математика, технологии и предприемачество, превръщайки теорията в практически задачи.

Етап 2: Експериментите

Учителят подготвя предварително експериментите, следвайки принципа на “структурираното изследване”. За всеки научен опит г-жа Тодорова създава кратки визуални инструкции, които намаляват нуждата от четене на дълъг текст - ключов подход при работа с ученици билингви. Всеки експеримент протича в четири последователни стъпки:

1. Въвеждане и хипотеза: Учителят представя образователните ресурси и задава въпроса: “Какво мислите, че ще се случи?”.
2. Демонстрация и екипна работа: Учениците се групират в малки групи и получават материали за работа под учителски контрол.
3. Наблюдение и анализ: Второкласниците описват наблюденията си от експеримента, например “Цветовете се смесват”, “Изригване”, “Привличане”.
4. Извод: Класът формулира кратко научно обяснение на достъпен език.

В рамките на една учебна седмица г-жа Тодорова и малчуганите провеждат пет експеримента. Нека ги разгледаме: 

Експеримент 1: “Цветна магия – наука със захар”

• Цел: Изследване на плътност и разтворимост

• Необходими материали: Прозрачни чаши, топла вода, захар, лъжици, течни хранителни бои, спринцовки или пипети.

• Стъпки: 

• В отделни чаши се разтваря различно количество захар, например 1, 2, 3 и 4 лъжици и боя

• С пипета внимателно се наслояват течностите една върху друга.

• Учениците наблюдават как се образуват цветни слоеве, които не се смесват веднага заради разликата в плътността.

Експеримент 2: “Вулкан в класната стая”

• Цел: Демонстрация на химична реакция между киселина и основа.

• Необходими материали: Пластмасова бутилка или конус от картон, сода бикарбонат, оцет, червена боя, малко веро за пяна.

• Стъпки: 

• Учениците поставят сода и боя в “кратера” на вулкана.

• При добавяне на оцет протича бурна реакция, която визуално наподобява изригване на вулкан.

• Това помага на учениците да разберат природните процеси през призмата на химията.

Експеримент 3: “Бъдещи строители”

• Цел: Развиване на инженерно мислене и пространствено въображение, както и подробно запознаване с професиите строител и инженер.
• Необходими материали: Дървени шишчета, клечки за зъби, сламки, тиксо, пластилин.
• Стъпки: 
  • Учениците конструират стабилен мост, който издържа определена тежест.
  • Чрез метода “проба-грешка” учениците сами откриват кои фигури, например триъгълници са най-стабилни.

Експеримент 4: “Магнитна мисия”

• Цел: Изследване на магнитните сили и свойствата на материалите.
• Необходими материали: Разнообразни магнити, железни предмети като кламери и винтове, пластмасови играчки, дървени предмети, хартия.
• Стъпки: 
  • Учениците стават “детективи”, които трябва да класифицират предметите на магнитни и немагнитни. 
  • Изследват дали магнитното поле преминава през прегради като вода, хартия, стъкло.

Експеримент 5: “Програмиране с история”

• Цел: Основи на алгоритмичното мислене чрез аналогово програмиране.

• Необходими материали: Голямо поле на квадратчета (разчертано на пода или на картон), карти със стрелки (напред, наляво, надясно), фигурка на герой.
• Стъпки: 
  • Второкласниците трябва да “програмират” пътя на героя до определена цел
  • Подреждат правилна последователност от стрелки (алгоритъм). Това развива логиката без необходимост от дигитални устройства.

Етап 3: Рефлексия и самооценка

Финалният етап е посветен на отчитане на постигнатите резултати и обратна връзка. Чрез инструменти за самооценка учениците анализират участие си и оценяват до каква степен са се справили в заданията. 

В края на всеки експеримент, малчуганите споделят какво ново са открили, от какво са впечатлени и какво биха искали да опитат отново или пък да променят. Този процес затвърждава наученото и изгражда чувство за принадлежност към училищната общност. Добрата практиката завършва с анкета към учениците, която цели да измери удовлетвореността от проектната седмица. Резултатите от проучването дават на г-жа Тодорова основа за последващо планиране и надграждане на образователното приключение.

ЗАЩО ДА ОПИТАМЕ?

Прилагането на STEAM модела в начален етап демонстрира висока ефективност в количествен и в качествен аспект. Количествените данни показват 100% обхват на класа и пълна удовлетвореност на учениците. Качествените показатели включват подобрена езикова грамотност, развито критическо мислене и устойчива мотивация за учене.

“Смятам, че най-доброто учене се случва с усмивки и чрез преживявания. Затова постоянно създавам игри, дейности и инициативи, които събуждат любопитството и въображението на децата и ги мотивират да вярват в собствените си възможности. Родителите често участват рамо до рамо с учениците, изграждайки заедно подкрепяща и активна общност”, допълва учителката.

Добрата практиката има изразен приобщаващ характер. Чрез намаляване на зависимостта от вербалното изразяване и замяната му с практически действия, преподавателката осигурява равен достъп до знанието за ученици от уязвими групи или тези, които имат специални образователни потребност. Възможностите за надграждане са широки, тъй като моделът може да бъде приложен в различни контексти и с деца от всяка възрастова група.

“Практическите дейности намаляват езиковата бариера, създават емоционална ангажираност и приобщават учениците към учебния процес”, обобщава г-жа Галина Тодорова.