Учениците си припомнят основните градивни елементи на текста, посочват предмет и тема на историята от предходния урок. Анализират емоционалното ú внушение. Обобщават, че един текст може да се състои от елементи на описание, повествование и разсъждение, които имат общ предмет и настроение. 

Установяват, че текстовете повествование и разсъждение имат по-строга структура, тъй като при повествованието действията са разказани хронологично и няма как да бъдат размествани, а при разсъждението на първо място стои тезата, подкрепена от аргументи, а накрая обобщението.       

Описанието от своя страна е вид текст, който дава повече свобода при съставяне. При неговата структура няма задължителна подредба, което може да бъде доказано от прочит на няколко от текстовете, съставени от учениците. Дали ще опишат първо стъпките и главата на животното, или очите, или опашката, или козинката, или нрава - няма значение. Важно е обаче текстът да звучи свързано и завършено.

• "Всеки ли създаде своя текст? А спазихте ли изискванията? Три отделни абзаца, описващи живота на едно улично куче, но в нова светлина? 
• Ето, че разбрахме и на практика, че един текст е цялост, която може да бъде разделена на отделни абзаци, които дори да бъдат различни по вид и по тема. Тоест всеки абзац има различна подтема. Подтема е част от темата. Както в нашия случай: темата на текста е животът на едно куче, а отделните подтеми са описание на кучето, една случка от живота му,  разсъждения върху това какво е щастие."

Чрез зададената домашна работа учениците упражняват своите умения за тълкуване на текст, както и за обективно оценяване според предварително зададени критерии. Затвърждават наученото за строеж на текста и типове текст.