Учителят отваря кратка дискусия с целия клас, като пита учениците могат ли да си спомнят някой конкретен момент, в който са се почувствали по-зрели или различни. Осмокласниците се въвличат в дейност “Помисли, Обсъди, Сподели” по двойки, като първо всеки има 2 минути време, за да помисли за конкретни лични примери, а после в рамките на 4 минути споделя своите примери с партньора си. Накрая няколко двойки споделят пред класа.
Учителят насочва класа към това, че има различни теории, които обясняват как се развиваме като хора.
След като се запознахме с нашия Аз-образ, самооценка и потребности, днес ще задълбочим по темата за личността. Ще направим упражнението “Помисли, обсъди, сподели”, като за начало нека всеки от вас самостоятелно да помисли по един въпрос, който ще задам, а след това ще обсъди с човека до себе си.
И така. Въпросът по, който искам да помислите, е следният: „Можете ли да си спомните момент, в който се почувствахте по-зрели или различни? Какво се случи?“. Може да си водите записки, като имате 2 мин. за размисъл.
Добре, а сега се обърнете към съученика до вас и нека всеки да сподели своите примери в рамките на 2 мин. - общо 4 мин. на двойка.
След като имахте възможност да си поговорите по двойки, сега ще се радвам да направим едно обобщение и всички да чуем няколко отговора. Със сигурност в класа ще има както сходства, така и разлики в преживяванията. Кой иска да сподели своите примери?
“Благодаря ви за активното участие. Съществуват различни психологически теории за това как растем и се развиваме. Днес ще изследваме три от тях.”
Уверете се, че всеки има възможност да сподели с партньор и да помисли по въпроса - обикаляйте групите, докато дискутират и насочвайте разговорите в двойките.
Учениците изследват три теории за развитие: теорията на Ериксън за социално-психологическото развитие, на Пиаже - за когнитивното и на Колбърг - за моралното.
Учениците работят в групи по трима. Всяка група получава кратки описания на етапите на развитие, но без да е казано към коя теория принадлежат. Задачата е да ги сортират в три отделни колони – едната за Пиаже, другата за Ериксън, третата за Колбърг. След като сортират описанията, трябва да изведат едно основно заключение за всяка теория (например: „Пиаже описва когнитивното развитие, докато Ериксън говори за личностни конфликти, а Колбърг – за морални дилеми“).
След това учителят представя формално трите теории през мисловна карта, като заедно с учениците извеждат примери за всеки стадий.
“Вие сте изследователи на човешкото развитие. Вашата задача е да сортирате различни етапи на развитие, предложени от трима учени: Ерик Ериксън, Жан Пиаже и Лорънс Колбърг.
Ще получите описания на различни етапи. И вашата задача е да ги разделите в три категории, като се опитате да разберете кои принадлежат на: на Ериксън, който изследва психосоциалното развитие, на Пиаже, който изследва когнитивно развитие или Колбърг, който изследва морално развитие.
В работния лист има разяснения за психосоциално, какво е когнитивно и какво е морално развитие, но аз искам да чуя и вашето разбиране за тези понятия!
Може да се заемете с работния лист. След като приключите с таблицата, запишете по едно изречение за всяка теория, което обобщава как тя описва човешкото развитие. - Имате на разположение 15 минути.
А сега нека да видим как изглеждат тези три теории под формата на мисловна карта. Искам всеки от вас да си я запише в тетрадката. Когато записваме конкретен стадий от дадена теория, искам всеки от вас да помисли за пример, който можем да дадем от реалния живот, отговарящ на дадения етап.”
“Запознавайки се с трите теории, можем по-добре да се потопим в нашето лично разбиране за това на кой етап от развитие сме и кое е важно за всеки един от нас на този стадий. Това ще ни помогне с разбирането на самите нас по-добре и ще подкрепи проектната ни дейност.”
Преди стартиране на задачата се уверете, че учениците разбират какво означават термините психосоциално, когнитивно и морално развитие. Валидирайте доколко примерите, предоставени от учениците са релевантни и адекватни.
Учениците записват отговорите на два рефлективни въпроса:
По желание няколко от тях споделят своите отговори.
“В края на днешния час искам всеки от вас да помисли по следните въпроси:
Запишете отговорите си на тези листчета/ в тетрадката/ в рефлексивния си дневник. Идеята е да обмислите днешното преживяване и да видите как ще го свържете с пирамидата на моето “Аз”, която ще започнем да създаваме от следващия път.
Има ли желаещи да споделят своите отговори?”
“Отговаряйки си на тези въпроси, ние сме една стъпка по-близо до това да познаваме себе си, както и моралните, когнитивни и социално-психологическите стадии на нашето развитие. Това ще ни помогне не само за финалния продукт на проекта, който ще започнем да създаваме следващия час, а и за опознаването на нашата същност и поведение. Изобщо за живота ни!”
Помислете кой начин за запазване на рефлексия ще е най-удачен за контекста на този проект - може да въведете концепцията за рефлективен дневник още от началото и след всеки час учениците да го попълват, или пък Вие да събирате рефлексията като вид формиращо оценяване.
За да предоставим най-добрата възможна функционалност, използваме бисквитки.
Създавайки личен профил ще персонализираме ресурсите, които виждате, ще запазвате ресурси в любими, ще имате достъп до групи с други потребители и още много функционалности.
Регистрирайте се безплатно. Отнема само 30 секунди.