“Дела трябват, а не думи.”

Всяка година, когато настъпи 19 февруари и искаме да отбележим годишнината от обесването на Васил Левски. Учителите търсят начин да разкажат на децата кой е той – не само като герой от портретите, а като човек, който е вярвал, мечтал и действал. За нас тази дата е свързана с почит, но за учениците тя често остава просто поредния “официален” ден от календара. Именно затова работата в клас по тази тема има нужда от внимателно подбрани дейности, които да превърнат историческия факт за обесването на Васил Левски в личен и смислен разговор.

Как да направим така, че споменът за Апостола да се превърне в истинско преживяване, което учи, вдъхновява и докосва?

Ако искате тази година честването на Апостола да не прилича на предишните, а да остави следа у децата – този материал ще ви помогне да го постигнете.

В тази статия няма да намерите готов сценарий за рецитал, а практични идеи, готови ресурси и конкретни стъпки, с които да организирате смислено отбелязване на годишнината от обесването на Васил Левски в часа на класа или по предмет.

Какво ще откриете в статията за честването на 19 февруари?

• Работни листове за различни етапи – готови за сваляне и разпечатване;
• Дейности, които развиват ценности и критическо мислене, а не просто пресъздават биографията на Левски;
• Идеи за дискусии, пърформанси и проекти, чрез които учениците сами ще търсят отговори;
• Конкретни насоки за учителя – как да подготви часа, какво да очаква и как да насочи разговора.

Ще прочетете и за това как да подготвите спокойна и смислена атмосфера в класа, без патос, но с емоция; Как да използвате работните листове така, че децата да мислят, а не да възпроизвеждат; Как чрез прости дейности – оцветяване, анализ, писане, роля – да превърнете честването годишнината от обесването на Васил Левски (19 февруари) в ден на ценностите, а не само на паметта.

И как всяка възраст може да разбере Апостола по свой начин – през рисунка, през чуждите думи или през личен завет.

Защо да честваме 19 февруари в училище?

На 19 февруари България отдава почит на Васил Левски (1837–1873) – една от най-светлите личности в нашата история. Делото му е пример за смелост, дисциплина и морална сила – качества, които и днес могат да бъдат вдъхновение за всяко дете.

В училищния контекст честването на обесването на Васил Левски не е просто спомен за миналото, а възможност да помогнем на учениците да осмислят свободата като личен избор и отговорност, а не само като историческо понятие. Отбелязването на 19 февруари и личността на Васил Левски е възможност да вложим по-малко възпроизвеждане на факти и повече смисъл. Целта е учениците да разберат не само кой е бил Левски, а защо неговият завет е жив и днес.

Естествено възниква въпросът: Как да помогнем на учениците да почувстват тези ценности като свои, а не просто да ги повторят? Един от най-добрите начини е чрез смислено подбрани работни листове – кратки, но дълбоки по съдържание задачи, които превръщат урока в преживяване.

Те не са тестове, а възможност за изразяване, за мислене и за лична връзка с темата. Освен работни листове към статията е включена и идея за проектно-базирано обучение – „Следите на Левски в съвремието“, което надгражда дейността „Къде виждам Левски?“ и позволява по-дългосрочна работа с учениците, включително чрез изготвяне на дигитална карта.

Работните листове, които ще намерите към тази статия, са разработени за три етапа на училищното образование – начален, прогимназиален и гимназиален. Всеки етап подхожда към личността на Левски по различен начин, според възрастта и емоционалната зрялост на учениците:

• В начален етап децата откриват човека Левски и неговия дом;
• В прогимназията учениците чуват „гласа на другите“ – как съвременниците и днешните хора говорят за него;
• В гимназията младите хора вече осмислят собствената си позиция и личния си „завет“, като записват своите мисли в тефтерче като на Левски.

Какви цели постигаме чрез тези ресурси?

Историческа грамотност. Учениците опознават Левски не само като герой, но и като личност, вземала трудни решения.

Развитие на социално-емоционални умения. Те преживяват теми като смелост, дисциплина, справедливост и човечност.

Креативно мислене и лична изява.  Работните листове насърчават децата да творят – чрез рисунка, анализ, писане, роля.

Ценности и гражданско съзнание. Честването на годишнината от обесването на Васил Левски - 19 февруари - се превръща в разговор за това какъв човек искам да бъда, а не просто за това кой е бил Левски.

Какво да имаме предвид при работа с листовете - насоки за учителя:

Избягвайте патоса; оставете учениците да изкажат собствени мисли, без готови отговори. Не претоварвайте с факти;  фокусът е върху осмислянето, не върху заучаването. Давайте време за лична рефлексия - някои ще искат да рисуват, други да пишат. Бъдете внимателни към емоциите, защото темата за гибелта може да предизвика тъга; насочвайте разговора към силата, не към трагедията.

Начален етап – Да открием човека Васил Левски

В началния етап децата преживяват историята през образи, цвят и емоция. За тях Апостолът е герой, но и човек – с дом, семейство и мечта. Ресурсите тук са създадени така, че да помогнат на децата да разберат, че величието често започва от обикновени хора и места.

Изтеглете от тук : Работен лист „Родният дом на един герой“

Този работен лист насочва вниманието към детството на Васил Левски и към средата, в която е израснал. В него децата оцветяват контур на родната му къща в Карлово, докато разговарят за това какво означава „дом“ и как семейството формира ценностите ни.

Ако решите да го използвате, прочетете или оставете учениците сами да прочетат (в зависимост от възрастта) кратката история за детството на Апостола и да разгледат снимки на къщата, в която е израснал. Когато открият и попълнят липсващата информация, поставете въпросите: 

„Как мислите – какви хора са били родителите на Левски?“ 

„Може ли в обикновена къща да израсне велик човек?“

Насочете учениците да осъзнаят, че величието зависи от неща като добротата, труда и възпитанието. Ако в класа има деца, които искат да разкажат за собствения си дом, оставете ги – така ще се получи естествена връзка между историята и личния опит, но все пак внимавайте за фокуса на темата.

Изтеглете от тук: Работен лист „Последният ден на свобода“

Това е работен лист, който илюстрира последните часове на Левски като свободен човек, преди залавянето му в Къкринското ханче. В него децата оцветяват контур на ханчето и обсъждат какво означава вътрешна свобода – да останеш верен на себе си, дори когато съдбата се обръща. Обсъдете текста с информацията за залавянето на Левски в работния лист. Подгответе се и с кратко обяснение за Къкринското ханче – мястото, където е бил заловен Левски, и защо днес то е символ на сила, не на поражение.

Можете да покажете снимка на мястото. След това поставете въпросите: 

„Как си представяте този последен ден на свобода?“ 

„От какво ли не се е отказал Левски, дори когато е знаел, че ще бъде заловен?“

Насочете учениците да разсъждават върху идеята, че свободата не е само да бъдеш навън, а и да имаш смелостта да останеш честен отвътре. Внимавайте темата да не се натовари емоционално – при нужда я завършете с положителен акцент: „Левски не е изгубил вярата си. Той остава свободен в мислите си.“

Децата обикновено сами стигат до извода, че истинската сила е в духа, не в оръжието.

Изтеглете от тук: Работен лист „Акростих ЛЕВСКИ“

Този лист е чудесен за финал на часовете в началния етап, защото събира в игра и творчество всичко, което децата вече знаят за Апостола.

Учениците получават шаблон с буквите на думата „ЛЕВСКИ“ и ползват шаблона, или измислят думи и кратки фрази, които започват с всяка буква – качества, постъпки, чувства. Предложени са  примери за контраст – например: „любов, а не леност“, „вяра, а не вражда“. Така учениците се учат да различават доброто от неговата противоположност. Насочете ги да мислят просто и искрено, и когато прочетете техните думи, ще видите, че това упражнение превръща историята в личен речник на ценности.

Прогимназиален етап – Апостола  през очите на другите

В прогимназиалните класове учениците вече могат да анализират и сравняват гледни точки. В този етап работните листове ги учат да чуят гласа на другите – на съвременниците на Левски и на хората, които го помнят днес. Това е моментът, в който децата осъзнават, че историята не е само минало, а жив разговор между поколенията.

Изтеглете от тук: Работен лист „Какво казват съвременниците за Левски“

Този работен лист събира реални думи на хора, които са познавали Дякона Левски . Той помага на учениците да видят Левски не през портрета, а през очите на съвременниците му. Когато използвате този материал, прочетете заедно няколко кратки цитата и поканете децата да споделят какви качества откриват в тях.

Обсъдете въпросите:

„Какво показват тези думи за човека Левски?“ 

„Какви качества са били най-ценени тогава и важат ли те и днес?“ 

Насочете учениците да видят разликата между героизма като постъпка и героизма като характер. Така постепенно те ще стигнат до извода, че силата на е в реда, самоконтрола и вярата му.

Дейност „Гласовете на посетителите“

Тази дейност пренася разговора в настоящето. Той е вдъхновен от реалната Книга за посетители в музея на Васил Левски в Карлово, където хора от цялата страна оставят своите послания. Ако желаете да разширите дейността допълнително, може да насърчите и подпомогнете учениците да се свържат с уредниците на музея и да получат като кореспонденция част от истинските послания, оставени в книгата. След това ги поканете да напишат свое послание до Левски -  кратко, лично, искрено. Преди това може да покажете откъс от виртуалната разходка в музея (в YouTube) и да разкажете защо хората пишат в тази книга. 

След това ги попитайте: 

„Какво бих казал аз, ако можех да оставя бележка в тази книга?“ 

Дайте им време да мислят. Обикновено се получават вълнуващи, съвсем човешки изречения: „Благодаря ти, че не си се отказал“, „Ще се старая да бъда по-смел.“ Тази дейност е особено силна, защото помага на учениците да почувстват, че паметта не е нещо далечно – тя живее чрез техните собствени думи.

Дейност "Левски през очите на гимназистите"

В гимназиалния етап младите хора вече имат нужда не просто да научат, а да открият своето място в историята. 

Преди часа покажете копие от оригиналния бележник (достъпен на сайта на Националната библиотека или музея).

Обяснете, че той е бил начин Левски да се самоорганизира – да следи целите си и да не забравя смисъла на делото си. След това дайте задачата от работния лист: „Представи си, че имаш свое тефтерче. Запиши в него три завета – не към света, а към себе си.“ Дайте пример и насоки с няколко кратки, но  силни изречения: „Да не се предавам лесно.“ „Да помагам, когато мога.“ „Да пазя думата си.“

Насърчете ги да направят това лично – без оценяване. Така честването на обесването на Васил Левски се превръща не в спомен, а в момент на осъзнаване: Заветът на Левски не е само да умреш за свободата, а да живееш достойно всеки ден.

Тефтерчето ни дава поглед към вътрешния свят на Левски, а изкуството – към това как този свят е бил разбран, пресъздаван и преосмислян от различни поколения.

Изтеглете от тук: Работният лист „(Моето) Тефтерче на Левски“ 

Този работен лист приканва учениците да създадат своето лично тефтерче – вдъхновено от бележника, който Левски е водил, за да записва мисли, планове и идеи.

Дейност "Присъствието на Левски в изкуството"

За най-големите ученици темата за обесването на Васил Левски и неговата личност може да бъде естествено разширена към неговото присъствие в съвременното изкуство и дигиталната среда. Освен в историческите извори и музейните пространства, образът на Апостола продължава да живее и чрез филми, документални проекти, музика и визуални интерпретации, създадени от хора от различни поколения.

Срещата с тези съвременни прочити дава възможност за разговор защо Левски остава актуален и днес, как неговият завет се „превежда“ на езика на днешната култура и кои негови послания продължават да вълнуват младите хора. Така учениците могат да осмислят не само историческата фигура, но и начина, по който обществото избира да я помни, преосмисля и вписва в настоящето. 

Предизвикайте учениците да проучат как образът на Васил Левски присъства в съвременното изкуство, като откриват пример от музиката, киното или визуалните изкуства и го представят пред класа, обяснявайки какво послание за Левски носи избраният от тях художествен прочит и защо според тях той е значим за хората днес.

Дейност “Къде виждам Левски?”

След всички тези дейности учениците вече познават Апостола през различни очи - на съвременниците, на художниците, на хората днес. Но сега идва ред на най-личния въпрос: „Къде виждам Левски аз?“

Тази дейност насърчава децата да потърсят образа и смисъла на Левски в своето ежедневие – не само в учебниците, а в реалния, съвременен свят.

Учителят може да започне часа с кратък разговор: „Къде днес срещаме лика на Левски? На паметници, по улиците, в интернет?“ После учениците получават задачата за една седмица да наблюдават и записват всяко място, където забележат неговия образ – в училище, на плакат, в социалните мрежи, дори върху дреха или татуировка. В следващия час обсъдете резултатите.

Попитайте: „Защо е там този образ?“ „Какво символизира той в този контекст?“ „Какво послание носи?“

Учениците сами ще забележат, че Левски присъства навсякъде – от стената в класната стая до профилните снимки в социалните мрежи. Помогнете им да разберат, че това не е просто символ на миналото, а знак на принадлежност и вяра. Може да обобщите с думи като: „Когато казваме, че Левски е навсякъде, това означава, че той живее в нашите избори и постъпки.“ 

За по-креативен финал учениците могат да направят мини-изложба или дигитален колаж  със снимки и кратки описания.Това не е просто визуална задача, а момент на осъзнаване, че героите не са само в миналото, а и в начина, по който ние ги помним и продължаваме. Дейността „Къде виждам Левски?“ е дълбок финал на цялото изследване. Тя показва на учениците, че паметта за Апостола не принадлежи на календара, а на всеки човек. Чрез нея учителят може да преведе разговора от история към съвременност, от факта към смисъла, от миналото към „тук и сега“.

Пърформанс и художествени изяви – Да оживее заветът на Дякона Левски

Във всяко училище идва момент, когато честването на Левски се превръща в нещо повече от рецитал. Учениците не просто слушат за него, а влизат в неговия свят – с мислите, страховете и решенията му. Пърформансът, когато е проведен с уважение и смисъл, може да бъде висок емоционален финал на целия проект – преживяване, което обединява клас, учители и родители в общо пространство на почит и осъзнаване.

Следващите идеи могат да бъдат изпълнени в час, в училищния двор или в залата – без сцена, без костюми, без роля на актьори, а просто като живи образи и послания.

Дейност "Многото лица на Дякона"

Тази дейност съчетава история и символика.

Учениците проучват с помощта на учителя как Левски е променял външността си и имената си, за да остане неуловим – кога е бил Дякон Игнатий, кога търговец, кога учител, кога пътник. Така откриват, че зад тези превъплъщения не стои желание за скриване, а смелостта да бъдеш всеки път различен в името на една и съща кауза. След разговора класът подготвя символична активност – всяко дете избира дума, която описва едно от лицата на Левски, например: „Смел“, „Непознат“, „Дякон“, „Пратеник“, „Човек“, „Бунтовник“, „Организатор“, „Учител“.

Учениците изписват думата на картонче с лика на Дякона и я прикрепят към облеклото си (като малък надпис, бадж или лента). През целия ден на честването на деня на обесването на Васил левски те носят тази дума – тихо, без обяснения. Това се превръща в своеобразен жест на идентификация: във всеки ученик живее частица от Левски – лице, качество, история. В края на деня учителят може да предложи кратък споделен кръг: „Как се почувствахте, носейки тази дума?“ „Какво си мислехте, когато я четяхте?“

Това е прост, но въздействащ начин да се почувства смисълът на посвещението и саможертвата.

Дейност: Невидимият Левски -  почит в тишина

Този пърформанс е замислен като жива документална изложба – преживяване в пълна тишина, което говори повече от всяка реч. Учениците не играят роли, а показват реални свидетелства за живота и делото на Левски -  снимки, копия на документи, карти, рисунки или кратки текстове, които сами са подбрали или изработили. Всеки участник застава на свое място в класната стая, фоайето или училищния двор и държи пред себе си табло или лист с изображение и кратък надпис – като заглавие на глава от един общ разказ:

„В Манастира“, „В Румъния“, „Създателят на комитетите“, „По пътя към Къкрина“, „Клетва“ или други моменти, които считат за важни. Децата се подреждат в ред, който проследява живота на Апостола – от ученичеството и монашеството до саможертвата. Когато всичко е готово, настъпва тишина. Учениците стоят неподвижни за минута-две, а публиката обхожда подредбата като в музей. Тишината е самото послание. Тя казва, че няма нужда от думи, за да разберем какво е оставил след себе си този човек. След края на пърформанса учителят може тихо да благодари и да покани класа на кратък разговор: „Какво почувствахте, докато стояхте в тишина?“ „Коя част от живота на Левски ви се стори най-силна?“. 

Тази дейност въздейства изключително силно – тя учи децата на уважение, внимание и смислено мълчание, което рядко присъства в училищния живот. Невидимостта тук не е липса, а дълбоко присъствие - момент, в който всеки усеща Апостола по свой начин.

Дейност "Пътят на Апостола"

В рамките на тази училищна инициатива може да се изгради силен визуален и смислов финал, който не разчита на думи и обяснения, а на действие.

В училищното фоайе, коридор или зала се обособява маршрут – „Пътят на Левски“. Пространството може да бъде ограничено с въженца, ленти или друг визуален елемент, който ясно показва начало и край. По маршрута се разполагат думи, имена на съмишленици, кратки цитати от тефтерчето на Левски и откъси от литературни текстове, посветени на него. В началото на пътя се поставя маса или стойка, която символизира началото на пътя на Дякона. Върху нея има купчинки от подготвени предварително думи, написани на малки листчета, като от всяка дума има много бройки. Добре е думите да бъдат подбрани така, че да отразяват ценности и идеи, свързани с делото на Левски.

Примери за такива думи са: свобода, завет, смелост, идеал, достойнство. В края на маршрута ясно е изписана думата „бесило“. Това е финалната точка на пътя. Всеки ученик, който желае да се включи в инициативата, взема едно листче с дума от началото на пътя, извървява маршрута и в края поставя избраната дума върху или около първоначалната. С всяко следващо участие думата „бесило“ постепенно се покрива от други думи и губи своята визуална доминанта. Така учениците показват, че макар пътят на Левски да завършва с обесване, смисълът на делото му не свършва там. Последната дума не е бесилото, а ценностите, които остават.

Тази дейност може да бъде отворена за участие на ученици от различни класове и е подходяща както за класна работа, така и като общоучилищна инициатива в деня на честването.

ПБО „Къде живее Левски днес“

Честването на деня на обесването на Васил Левски - 19 февруари, може да бъде организирано не само като отделен урок или поредица от дейности, а и като цялостен проект, който ангажира учениците за по-дълъг период от време. Проектно-базираното обучение „Къде живее Левски днес“ поставя фокуса не върху образа, а върху смисъла. Проектът тръгва от въпроса: Къде живее Левски днес? Това не е въпрос за място, а за ценности.

Учениците изследват къде и как заветите на Апостола продължават да бъдат живи – в училищата, в имената на улици и институции, в обществените пространства, в решенията и постъпките на хората, в думите, които използваме, и в каузите, които защитаваме. Така темата „Къде виждам Левски?“ се превръща в проектно-базирана задача, която съчетава проучване, работа с карти и визуално представяне на резултати.

Цел на проекта: Да помогне на учениците да осъзнаят, че паметта за Левски не живее само в миналото, а в нашето настояще – в градовете, училищата и общностите, които носят неговото име.

Етап 1: Изследване – Къде „живее“ Левски в България днес

Разделете класа на малки екипи и дайте на всеки различна тема за проучване:

Екип 1: Училища, носещи името на Васил Левски – в кои населени места се намират.

Екип 2: Улици и булеварди с името на Апостола – колко са и в кои градове.

Екип 3: Паметници, музеи, читалища и стадиони, кръстени на Левски.

Екип 4: Дигитални следи – как и къде се споменава името му онлайн (в сайтове на училища, културни събития, социални мрежи).

Учениците могат да използват Google Maps, Wikipedia, сайтове на общини, дигитални регистри на училищата и др.

Етап 2: Създаване на карта в Google Maps

С помощта на учителя, екипите въвеждат събраните данни в обща интерактивна карта, озаглавена: „Къде живее Левски днес“. В нея може да се отбележи всеки обект с кратко описание, например:  СУ „Васил Левски“ – Карлово: родното му място. Улица „Васил Левски“ – Варна: една от основните артерии на града. Стадион „Васил Левски“ – София: място, където се събират хора от цялата страна. Тази карта може да се сподели с цялото училище или да се разпечата и постави като голямо табло във фоайето в деня на честването.

Етап 3: Обобщаване и дискусия

След представянето на резултатите, класът/класовете обсъждат: „Защо има толкова много места, носещи името на Левски?“ „Какво означава това за нашата култура и памет? Как ние, чрез нашите дела, можем да оправдаем това име?“

Тази дискусия е естествен преход от географската карта към „вътрешната карта на ценностите“ – от мястото, където живее името, към мястото, където живее духът.

Проектът „Къде живее Левски днес?“ е пример за това как една историческа тема може да обедини различни предмети и да даде на учениците реален опит в търсенето, анализирането и представянето на информация. Той развива: изследователски умения; дигитална грамотност; работа в екип; чувство за принадлежност и национална идентичност.

Но най-вече – помага на децата да разберат, че Апостолът не е просто име, което носим на табела, а идеал, който носим в сърцето си. Така оформена, дейността може да се впише като мини-проект в рамките на седмица, част от големия училищен проект за честването на деня на обесването на Васил Левски - 19 февруари.

В заключение

Честването на деня на обесването на Васил Левски - 19 февруари, в училище не е задължително да бъде ритуал, който повтаряме по навик. То може да бъде пространство за мислене, за избор и за лична позиция. Васил Левски не се нуждае от възвеличаване, а от разбиране – такова, което помага на учениците да свържат историята със собствения си живот.

Работните листове, описаните дейности и проектните идеи в тази статия предлагат различни пътища към тази цел. Някои класове ще започнат от образа и дома, други – от думите на съвременниците, трети – от личния завет, записан в тефтерче. Възможно е училището да избере само една дейност или да изгради цялостен подход около проектно-базираното обучение „Къде живее Левски днес“.

Най-важното е учениците да стигнат до извода, че Левски не принадлежи само на миналото. Той живее там, където има смелост да се поеме отговорност, където думите се превръщат в дела и където свободата не е даденост, а личен избор.

Именно в това се крие смисълът на училищното честване на обесването на Васил Левски – не в това да си спомним за него за един ден, а да разберем какво означава да носим завета му напред.

Източници 

Али Саиб паша, „Телеграма … за издадената смъртна присъда на Васил Левски“ (София, 14/26 януари 1873 г.) в: Орлин Събев, Дора Чаушева, Виктор Комбов, Ашкън Коюнджу (съст.), „По следите на Левски и БРЦК. Нови османски документи“, София: Академично издателство „За буквите – О писменехь“, 2020.

Ботев, Христо. Събрани съчинения: в 3 т. Т. 3. София: „Български писател“, 1976.

Българска академия на науките. (2023). Васил Левски – живот и дело. София: БАН.

Държавна агенция “Архиви” https://vlevski.archives.bg/srch

Левски, Васил. Личен бележник (тефтерче). Ръкопис, 1871–1872 г. Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“.

Хитов Панайот , спомен за Левски ( Регионален исторически музей – Сливен) 

Greater Good Science Center. (2022). Moral identity and empathy in students. Retrieved from https://greatergood.berkeley.edu