Класната стая е място, в което учениците формират знания за света и процесите в него, изграждат взаимоотношения с връстниците си и настройват ценностния си апарат. Именно за това е важно атмосферата в клас да е вдъхновяваща и приемаща. В статията ще разгледаме практиката “Зелена лаборатория”, която трансформира класната стая на Павлина Тотова и нейните третокласници в център за научни изследвания, където учениците полагат грижа за истински растения и мислят устойчиво. 

Павлина Тотова е начален учител в СУ “Христо Смирненски”, град Брезово. Тя планира и реализира практиката “Зелена лаборатория” с учениците си от 3. клас. Г-жа Тотова цели да развие екологично мислене и отговорност у малчуганите, като ги въвлича в разнообразни образователни приключения - изследователски мисии, експерименти и творчески задачи.

За да изградят своята зелена лаборатория, учениците и учителката си сътрудничат в пет свързани проекта - “Нашата класна лаборатория“, “Градинка с формула за живот“, “Дишай зелено”, “Слънчеви изобретатели“ и “От боклук към наука“. В рамките на всеки мини проект децата работят в екип, наблюдават, измерват, анализират и представят резултатите си чрез табла, графики и изложби. 

“Практиката превърна класната ни стая в пространство за откривателство, където преживяхме научните си открития. В резултат учениците ми станаха по-мотивирани, развиха критическо и инженерно мислене и придобиха екологични навици.”, споделя преподавателката.

КАК ДА ПРИЛОЖИМ? 

Практиката “Зелена лаборатория” представлява STEM приключение, подходящо за ученици в начален етап. В рамките на пет мини проекта, реализирани за един учебен срок, малчуганите развиват много умения на 21. век - работа в екип, креативност, научна и дигитална грамотност, наред със знания по интегрираните предмети - човекът и природата, математика, технологии и предприемачество, изобразително изкуство и български език. 

Павлина Тотова споделя: “Ние работихме само в учебно време, без да нарушаваме ритъма на останалите часове. Имахме сутрешен петминутен ритуал, в който учениците поливаха растенията, отчитаха резултати и вписваха изводи”.

В часовете по човекът и природата класът провежда експериментите, формулира хипотези и научните изводи, докато тези по технологии и предприемачество са посветени на инженерната мисъл, чрез която децата изработват табелки, сглобяват соларни модели и работят с рециклирани материали.

Уроците по математика са по-практически от традиционните. В тях учениците използват събраните данни от измерванията на растенията, чертаят графики, сравняват числа и решават текстови задачи, базирани на проектните дейности. Учебното време, посветено на изобразителното изкуство, е идеално за екип “Дизайнери”. Третокласниците рисуват табла, скици на растенията и оформят естетически ъгли в класната стая. 

Първи малък проект: “Нашата класна зелена лаборатория“ 

Павлина Тотова и третокласниците реализират първия малък проект през месец септември. С него преподавателката цели да насърчи учениците да създадат своята “Зелена лаборатория“, където ще провеждат експерименти. В рамките на дейността малчуганите разбират какво е изследователското учене и се обединяват около общата мисия “Да пазим природата чрез знания“. 

Г-жа Тотова и децата създават лабораторията в един слънчев ъгъл от класната стая, но може да бъде “маса, етажерка или прозорец”, според преподавателката. Тъй като целият проект има екипен характер, учителката обединява класа в екипи: 

• “Дизайнери“; 
• “Изследователи“;  
• “Фотографи“; 
• “Презентатори“.

Проектни дейности

В рамките на мини проекта учениците се впускат в четири задачи. 

1. Дискусия - преподавателката създава пространство за обсъждане на няколко отворени въпроси, с които цели да провокира високи мисловни процеси у децата. 

Примерни въпроси за дискусия: 

• Какво е лаборатория? 
• Защо е зелена?
• Какво ще изследваме в нея? 
• Как можем да се грижим за природата чрез експерименти?

 2. Експеримент “Как растенията пият вода“: чрез експерименталната дейност малчуганите наблюдават как целина или бяла ряпа пият вода. 

Ход на експеримента: 

1. Поставяме оцветена вода в прозрачни чаши;
2. В чашките с оцветена вода поставяме целина или бяла ряпа; 
3. Наблюдаваме как водата се движи по стеблата към листата;
4. Учениците снимат и записват какви промени настъпват всеки ден, като отбелязват скоростта на промяната и правят рисунки;
5. Третокласниците описват резултатите от експеримента в своя “Дневник на лаборанта”.

3. Създаване на табло “Нашата зелена лаборатория“: В тази екипна задача всеки екип изработва част от общото табло:

1. 1. “Изследователи“ - подготвят снимки и рисунки на растения, експерименти и инструменти; 
   2. “Дизайнери“ - оформят заглавието и декоративните елементи от природни материали; 
   3. “Фотографи“ - снимат процеса на работа;
   4. “Презентатори“ - подготвят кратко представяне на таблото. 

“Заглавието на таблото беше “Нашата зелена лаборатория“. Децата го изписаха с големи зелени букви и го украсиха с листа и цветя от хартия. Учениците подредиха саксии, бурканчета, буркани с пръст, камъчета, лупи и етикети.”, споделя началната учителка. 

Втори малък проект “Градинка с формула за живот“ 

Вторият проект стартира в началото на месец октомври. Чрез него учениците:

• Развиват умения за наблюдение, изследване и анализ на природни явления;
• Посочват фактори, които влияят на растежа и развитието на растенията;
• Оценяват необходимостта от отговорно отношение към природата и устойчивите практики. 

Проектът в стъпки:

1. Поставяне на задача

В тази проектна дейност третокласниците работят в екипи. Всеки отбор отглежда своите растения в различни условия.

1. На светло и с вода - екип “Оптимум”.
2. На тъмно и с вода - екип “Тъмнина”.
3. На светло, но без вода - екип “Пустиня”.
4. На тъмно и без вода - екип “Лишение”.

2. Научна основа 

Преди да засадят своите семена, класът обсъжда от какво се нуждаят растенията, за да растат. След кратката дискусия малчуганите формулират хипотези за това как ще се развият растенията на различните групи и ги записват.

3. Засаждане

Върху чашата със своето семенце всяко дете поставя етикет с надпис: име, дата и условия на експеримента. Учениците поставят посевите си на различни места в класната стая, например, до прозореца, в шкафа, под лампа и т.н., спрямо условието на екипната задача. 

4. Проследяване на развитието

Всеки ден учениците наблюдават растенията и записват промените в “Дневника на лаборанта“. През определен период децата измерват височината на растенията си с линийка и рисуват резултатите в таблица. 

5. Дискусия “Фактори за развитие”

Две седмици по-късно учениците събират всички изследователски данни, за да сравнят растежа в различните групи. В рамките на кратка дискусия те обсъждат влиянието на светлината и водата върху развитието на растенията. 

6. Табло “Нашите открития”

В края на проекта третокласниците създават графика, изобразяваща растежа на растенията и поставят снимки на таблото “Зелена лаборатория“. Екипите представят резултатите пред класа и провеждат дискусия по въпросите: “Кои растения пораснаха най-добре?” и “Какво научихме за природата и нашата отговорност към нея?”.

Трети малък проект “Дишай зелено“

Ноемврийският проект е посветен на качеството на въздуха. Чрез него Павлина Тотова цели да повиши екологичната култура на децата, като осъзнаят връзката между човешката дейност и чистотата на околната среда. 

Проектът в стъпки: 

1. Дискусия

За загрявка учениците обсъждат въпросите: “Какво означава чист въздух?”, “Как разбираме дали въздухът около нас е чист?”. “Обясних им, че въздухът понякога съдържа прах, сажди и замърсители, които невинаги се виждат с просто око.”, споделя началната учителка.

2. Поставяне на задачата

Всяка група получава три бели картончета, които учениците намазват със слой вазелин. По този начин мазилото “улавя“ праховите частици, а учениците могат да сравнят на кои локации въздухът е с най-добро или с лошо качество. На гърба на картончетата децата записват локацията: 

• В класната стая;
• На прозореца;
• В училищния двор;
• До улицата или паркинга. 

След като поставят картончетата на определена позиция, те преседяват там седем дни.

3. Отчитане на резултати 

“След седмица събрахме картончетата и ги разгледахме под лупа. Децата наблюдаваха замърсяването с прах, точки и петна с интерес и сравняваха кои филтри имат най-голямо замърсяване.”, споделя преподавателката. 

Учениците попълват таблица с резултатите от всеки филтър и оценяват степента на замърсяване, например по скалата от 1 до 5. 

4. Дискусия

Третокласниците обсъждат въпросите: “Какво замърсява въздуха около училището?” и “Как ние можем да помогнем?”, и предлагат решения като засаждане на растения и редовно проветряване на класните стаи.

5. Творческа задача 

На финала малчуганите създават постери и табло със заглавие “Дишай зелено – мисли чисто!“

Четвърти малък проект “Слънчеви изобретатели“ 

През декември учениците влизат в ролята на инженери. Проектът цели да демонстрира на децата по какъв начин можем да използваме слънчевата енергия. Той се осъществява в шест етапа. 

Етап 1: Въведение

Преподавателят обяснява какво представлява слънчевата енергия, как се трансформира в електричество и какво е приложението ѝ.

Етап 2: Дизайн

Третокласниците обсъждат какво ще изобретят, например, соларна кола, въртележка или лампа. След като подберат най-добрите идеи, класът и г-жа Тотова обсъждат какви материали са необходими - соларен панел, мотор, колела и т.н. 

Етап 3: Създаване

За да конструират прототипа на соларните си панели, учениците използват комплекти, в които се свързват мотор с лампа. В края на този етап децата сглобяват елементарна електрическа верига и придобиват първоначални инженерни умения. 

Етап 4: Експериментиране

За да тестват произведенията си, малчуганите поставят готовите модели на различни места - на пряка слънчева светлина, на сянка, под лампа и т.н. След определен период от време те наблюдават как работят моделите при различните условия.

В тази активност децата изследват влиянието на светлината и извеждат изводи коя позиция дава най-много енергия. 

Етап 5: Измерване и документиране

Учениците засичат време на движение на колата и измерват какво разстояние изминава. След това записват отчетените стойности в таблица. 

Етап 6: Заключение

В края на проекта децата от 3. клас обсъждат защо наричаме слънчевата енергия чиста и какви проекти биха могли да направят в бъдеще. “Децата постигнаха две много важни неща - те видяха как светлината се превръща в енергия, което им помогна да разберат основните принципи на преобразуване на енергията. Също така те развиха инженерни умения, математическа грамотност и работиха ефективно в екип.”, споделя преподавателката. 

Пети малък проект “От боклук към наука“ 

В последната проектна фаза учениците се впускат във вълнуващата мисия: “Да превърнем боклука в съкровище”. Тук основната идея е да насърчим учениците към екологични навици и рециклиране. 

Проектни стъпки:

1. Дискусия

И този проект започва с дискусия: “Какво е рециклиране?”, “Защо е важно да не изхвърляме всичко, а да пазим природата?”. В хода на обсъждането учениците осъзнават, че когато използваме неща отново, ние пестим природни ресурси. 

2. Мозъчна атака 

В деня, посветен на идеите, всички ученици носят почистени отпадъци - празни пластмасови бутилки, картонени кутии, капачки, стари дискове. Чрез мозъчна атака децата генерират идеи какво изобретение могат да направят със събраните материали.

“Компостер за градина, уред за събиране на дъждовна вода, робот или играчки от бутилки и капачки - такива идеи им хрумнаха.”, споделя Павлина Тотова. 

3. Скици 

Разполагайки с разнообразни идеи, учениците подбират най-вдъхновяващите и съставят план за строеж - скица.

4. Творческа работа

Задачата е групова, така че всеки екип започва да работи по своето изобретение. В процеса на рязане, лепене и сглобяване, децата надграждат своите инженерни умения, като се стремят да направят конструкцията си здрава и функционална. 

“След като завършиха продуктите си, те ги тестваха - дали се движат, дали отговарят на представите им и т.н. Целият творчески процес им показа, че не е страшно да грешиш, но е редно да се поучим от грешките си.”, споделя г-жа Тотова.

5. Изложба “Зелена лаборатория“

Като част от проектните задания е и организацията на изложба, която да представи макетите на децата. Те сами избират името “Зелена лаборатория” и канят училищната общност да разгледа техните изобретения. 

Всеки екип представя своето творение и разказва от какви преизползваеми материали го е конструирал. В рамките на представянията децата развиват своите презентационни умения.

6. Обобщение

На финала третокласниците обобщават научените уроци, които утвърждават рециклирането - боклукът може да бъде суровина. 

ЗАЩО ДА ОПИТАМЕ?

Достъп до всяко дете 

Практиката “Зелена лаборатория“ включва всички ученици. Децата учат чрез действие, което дава шанс за равенство по време на участието във всяка от дейностите - за наблюдение, експериментиране, конструиране и т.н.

Петте малки проекта предлагат голямо разнообразие от активности - наблюдение, експерименти, рисуване, моделиране, измерване, изработка на табла и други. Това позволява на малчуганите да се включат според своите силни страни, “едни са добри в изследването, други в творческото оформление или представянето на резултатите”. 

Децата с обучителни трудности също имат активно проектно участие. Работата в смесени екипи насърчава взаимопомощ и уважение към различията. Така създаваме приемаща среда, в която учениците не се страхуват да допускат грешки и да опитват. 

“В “Зелена лаборатория“ няма “по-добри“ или ”по-слаби“ ученици. Има изследователи с различни таланти. Всяко дете има своя принос и своя момент на признание. Ученето се случва в подкрепяща атмосфера, където грешките са част от откриването, а успехът се измерва с усилието, а не с оценката.”, споделя Павлина Тотова.

Иновация

Павлина Тотова организира работата по малките си проекти, така че децата да влизат в различни роли - на учени, инженери или творци. Те не просто изпълняват задачи, а откриват причинно-следствени връзки, изграждат и тестват хипотези, извеждат заключения. 

В проекта учителят заема подкрепящата роля на фасилитатор, който насочва, провокира въпроси, създава условия за самостоятелно мислене и сътрудничество. Вместо лекционен формат на преподаване, практиката предлага на участниците междупредметни връзки, учене чрез действие, изследване и създаване. В резултат учениците са по-мотивирани, могат да обяснят наученото и придобиват ключови умения на 21. век като критическо мислене, работа в екип, дигитална грамотност и екологична нагласа.

Резултати

В рамките на преподавателската практика, проведена от Павлина Тотова, учениците се научават да провеждат научни наблюдения, да експериментират, да формулират хипотези и да правят изводи. Освен научната грамотност, децата надграждат своите умения за сътрудничество и креативност, благодарение на разнообразните задачи, предполагащи работа в екип и творчество. 

“Ценни STЕМ компетенции, които децата усъвършенстват, са усвояването на инженерни умения, математически нюх и интегриране на научен подход.”, споделя г-жа Тотова.

Като количествени резултати преподавателката отчита, че учениците:

• Реализират пет малки проекта;
• Отглеждат над 50 растения в зеления кът;
• Създават 10 модели и изобретения - соларни устройства, компостери, еко-роботи;
• Всяка група провежда поне 4 измервания за растеж, време, ъгъл или частици прах; 
• Подготвят една финална изложба на проектите пред съученици, учители и родители. 

Приложимост

Практиката “Зелена лаборатория“ има гъвкава структура, която може да се адаптира към нуждите на различни класни стаи и ученици от всяка възрастова група. Една от най-силните ѝ страни е подходът на работа - наблюдение, експериментиране, сътрудничество и отговорно отношение към природата. 

Можем да имплементираме практиката в друг контекст. Учителите, които работят с ученици в прогимназиален етап, могат да разширят експерименталната част, като включат измерване на въглероден отпечатък, изследване на киселинност на почвата и водата, програмиране на мини устройства за екологични измервания и т.н. 

Практиката може да се развие и като извънкласна дейност, като я трансформираме в “Еко-STEM клуб“. В него всеки от петте проекта може да бъде дългосрочен, а в резултат учениците да създадат училищна еко оранжерия, соларен фонтан или пък компостер в двора. 

Спрямо селищата, в които приложим практиката, можем да акцентираме на определени дейности. Например, ако училището ни се намира в село или малък град, където децата имат пряко достъп до природа, можем да организираме теренни изследвания и експериментална дейност на открито. Докато в градската среда фокусът би бил върху замърсяването на въздуха, управлението на отпадъци и опазването на зелените площи. 

Павлина Тотова споделя и някои идеи за надграждане на практиката “Зелена лаборатория”: 

• Второ ниво на практиката: „Зелена лаборатория 2“ - тук учениците ще изследват алтернативни източници на енергия и ще създават собствени решения за устойчивост. 
• Сътрудничество с местната общност - тук можем да включим родители, общински служители и екоорганизации в реални проекти като засаждане на дървета, рециклиране на отпадъци и измерване на замърсяване.