Питате класа какъв човек е дядо Йоцо и получавате три изречения, преписани от помагалото. Никой не спори, защото няма с кого. Интервюто с герой от книга слага насреща им събеседник, който отговаря веднага и звучи убедено дори когато греши.

Ролевият промпт по литература работи най-добре в 5.–7. клас, върху произведение, което класът вече е чел. Отделете два учебни часа. Работата върви от Вашия екран, защото условията за ползване на повечето разговорни модели поставят минимална възраст и децата не създават профили.

Целта не е разговорът. Целта е разминаването между това, което героят казва на екрана, и това, което пише в книгата.

Подготовката е там, където се решава дали часът ще стане

Изберете герой с ясен характер и вътрешно противоречие. Чорбаджи Марко. Иванчо Йотата. Дядо Йоцо.

Тествайте промпта предварително. Ще видите нещо, което после ще стане централен момент в часа: моделът почти винаги прави героя по-мек и по-съвременен, отколкото е в текста. Чорбаджи Марко започва да говори за разбирателство между хората, а страхът му и стиснатата му ръка изчезват.

Отбележете си две места в произведението, на които моделът най-вероятно ще противоречи. Ще Ви трябват, ако класът не ги намери сам.

Влез в ролята на [име на героя] от [произведение] от [автор]. Отговаряй само от негово име, с неговия начин на мислене и с езика на епохата. Не излизай от ролята и не давай обяснения като изкуствен интелект. Ако не знаеш нещо, отговори както би отговорил самият герой на въпрос, който го затруднява. Първият ми въпрос е: [въпрос].

Първи час: класът съставя въпросите

Двадесет минути за въпроси. Записвате всички на дъската, без да ги оценявате. После ги подреждате в две колони: въпроси, чийто отговор го има в текста, и въпроси, чийто отговор го няма.

За интервюто стават само вторите. „На колко години е дядо Йоцо“ не носи нищо. „Защо не поиска да го заведат при новите власти“ носи всичко.

Втори блок от 20 минути. Избирате осем въпроса, учениците ги преписват и до всеки отбелязват какъв отговор очакват от героя. Тази стъпка изглежда излишна и е най-важната в цялата дейност. Без предварително записано очакване после няма с какво да се сравни отговорът и часът се превръща в слушане.

Втори час: разговорът и сравнението

Петнадесет минути задавате въпросите един по един. Всеки въпрос се чете от ученика, който го е предложил, на глас.

После петнадесет минути класът сравнява получените отговори с очакванията си и с текста. Търсите местата, на които моделът казва нещо, което героят никога не би казал. Обикновено ги има поне три и обикновено са точно там, където моделът е решил да бъде мил.

Последните 10 минути всеки ученик записва в тетрадката едно изречение: къде отговорите съответстваха на образа на героя и къде се разминаха с него.

Какво показва, че ученикът е свършил работа

Въпросът му изисква тълкуване. Ученикът е формулирал очакване предварително и после го е сверил. Посоченото разминаване е подкрепено с конкретно място от произведението, а не с усещане.

Третото е трудно и си струва да го изисквате. „Не звучи като него“ не е аргумент, докато ученикът не отвори книгата и не покаже къде.

Ако водите дейността с два паралелни класа, ще забележите нещо любопитно. Класовете стигат до различни разминавания в зависимост от това какви въпроси са съставили в първия час. Въпросите за пари и имот изваждат един герой, въпросите за страх и срам изваждат друг, а моделът отговаря еднакво уверено и в двата случая.

Какво да правите, ако класът не намери разминаване

Случва се. Моделът играе ролята прилично, децата не улавят нищо и петнадесетте минути за сравнение увисват.

Тогава извадете двете места, които сте си отбелязали при подготовката, и задайте въпрос вместо да давате отговор: „Тук героят казва, че разбира сина си. Отворете глава четвърта и вижте какво прави там.“ Класът стига сам за минута.

Другият вариант е да смените посоката. Помолете модела да отговори на един и същи въпрос два пъти, с два различни промпта, и дайте на класа да прецени кой от двата отговора е по-близо до текста. Изборът между два варианта е по-лек от преценката на един и обикновено отприщва обсъждането, което дотогава не е тръгвало.

Къде се проваля

Моделът звучи убедително и децата се увличат в самия разговор. В един момент часът се превръща в развлечение и някой започва да пита героя какво мисли за телефоните. Затова въпросите се подготвят предварително и не се задават на място.

Второто нещо изглежда като недостатък, а е материалът на часа. Моделът смекчава героя и му приписва съвременни ценности почти винаги. Там учениците намират разминаването с текста, така че не бързайте да го поправяте.

Ако имате само един учебен час, съкратете етапа с очакванията и оставете сравнението. Ако имате три, дайте на две групи да интервюират различни герои от едно произведение и после ги пуснете да спорят помежду си кой от двата разговора е по-близо до текста.