Урок 5 – Асертивна комуникация

Силата на думите, които използваме

 

Когато знаем какво искаме да комуникираме е много важно да го направим, така че да сме в ситуация “аз печеля, ти печелиш”. Този стил на общуване ни дава увереността на хора, които поддържат авторитета си и същевременно помага на околните да се чувстват зачетени. Когато околните имат усещането, че са чути и важни те инстинктивно подкрепят авторитета ни, а не го оспорват или рушат. И ако в предишния урок на курса разгледахме емоционалната връзка с другите – емпатията, то сега ще разширим още малко като фокусираме върху вербалната комуникация и това как да поддържаме връзката си с околните чрез общуването в рамките “аз печеля, ти печелиш”. 

Думите имат голяма сила – чрез тях можем да градим мостове, но можем и да бъдем груби и разрушителни. Например: представете си, че ваш колега, който е много амбициозен и активен, идва при вас с поредното предложение да се включите в проект, който училището е спечелило. 

Реакция 1:
Оххх, ама аз и без това имам толкова много работа, няма ли кой друг да го свърши, лудница ми е на главата в момента и т.н., но той много настоява и не чува вашите опити да отклоните поканата. Накрая се съгласявате, защото няма накъде, но вече сте се ядосали и започвате вътрешен монолог: е, да, гледай колко си зле, пак не можа да откажеш, затова все теб тормозят, пак теб те нагърбиха с работа, ами като си толкова мека – на ти сега, ще се счупиш от работа пак, пък другите нека си щракат с пръсти… и т.н.

Е, тази реакция коя реакция е според вас? Аз печеля, ти печелиш? Аз печеля, ти губиш? Аз губя, ти печелиш? 

Сега си представете същата ситуация, но с различни думи, които можем да използваме.

Реакция 2:
Оххх, виж сега, аз и без това имам много работа. Разкажи ми малко повече защо идваш точно при мен, как дойде идеята за този проект и как ме виждадш точно мен да участвам? Преди да ти отговоря дали да се включа ми е необходимо да знам какви са условията, колко време си представяш, че би ми отнемало, кога и как да се случи? Дай ми време да си помисля до утре и да преценя дали има нещо, с което мога да го съчетая и тогава ще ти дам отговор. След този разговор продължавате да мислите за ситуацията като използвате думите: е, супер, пак се чувстваш притисната, но този път поне не се съгласи веднага. Браво, този път поне поиска повече информация, каза какво ти е необходимо. Можеше и по-добре да го направиш, но поне не се остави да се чувстваш толкова притисната. 

Основната разлика в двете реакции са думите, които използваме. От написаното нямаме никаква информация за невербалната комуникация. Само за използваните думи. Как ви въздейства първата реакция? Защо? Кои думи ви въздействаха най-силно? А при втората? Какво се промени? Кои думи донесоха промяната? Помислете над тези въпроси и задълбочете мислите си вече конкретно насочени към вас самите и думите, които вие използвате.

В следващото упражнение ще обърнем внимание на думите, които използваме, защото именно над вербалната част от комуникацията имаме много по-голям контрол и можем да управляваме много по-лесно, отколкото невербалната.

Ето защо сега ви приканваме да се предизвикате да бъдете максимално откровени със себе си и да запишете думите, които използвате, когато:
спомнете си ситуация, в която бяхте особено горди със себе си – какво си казахте (на себе си на ум), т.е. какво си мислехте, какви думи използвахте?

спомнете си ситуация, когато бяхте силно разочаровани от себе си – какво си казвахте (на ум), какви думи използвахте?

спомнете си ситуация с друг човек, който силно ви е зарадвал – какво му казахте, какви думи използвахте?

спомнете си ситуация с друг човек, който ви е ядосал, обидил – как мислите за него, как го описвате, какви думи използвате?

Това упражнение е само за вас, не е необходимо да го показвате на никого, така че опитайте да бъдете максимално конкретни, нецензурирани и откровени пред себе си.

Урок 5 - Асертивна комуникация

 

Това ще ви помогне да откриете силата на думите и усетите как се променят, когато се чувствате добре и когато се ядосате колко сурови ставате със себе си и другите. За целите на упражнението опитайте да запишете крайните и силни изживявания, които обличате в думи. Това да идентифицираме речта ни дава много голяма власт да управляваме изживяванията си – да намаляваме силата на емоциите и дори да ги променяме. Първата стъпка към това е да ги разпознаем, да ги наблюдаваме без оценка.

 

 

Предизвикателство:

  1. Идентифицирайте ситуация в работна среда, която ви създава най-голям дискомфорт;
  2. Запишете на лист думите, които минават през ума ви, когато мислите за ситуацията;
  3. След като ги запишете на лист, огледайте ги добре и подчертайте тези, които бихте искали да промените;
  4. Запишете новите думи/мисли, които ще бъдат заместители.
  5. Започнете да се упражнявате веднага – помислете отново за ситуацията, която описахте по-горе и заменете думите с новите, които току що записахте.
  6. Повтаряйте това всеки път, когато мислите за ситуацията, дайте си достатъчно време, че да свикнете с новите думи преди да решите дали това работи за вас.

 

Този механизъм на въвеждане на промяна е приложим и в други ситуации: наблюдение -> корекция -> търпение. Когато правим промяна е необходимо да идентифицираме какво точно искаме да променим, след това как ще го коригираме и накрая да приложим търпение към грешките, когато коригираме и времето, което ни е необходимо, за да свикнем с новото.

Училищният абонамент на Prepodavame.bg, дава достъп до екслузивно съдържание, видео курсове, сертификация и много други ресурси на всички учители във вашето училище. Ако заявите абонамент до края на седмицата, ще получите безплатен период  на ползване до края на учебната година.