Урок 3 – Нагласа за развитие

Множество изследвания показват ползите за учениците, когато приведем нагласата си за развитие в класната стая в действие (може да се запознаете с някои от тях, ако прегледате цитираните източници към статията “Нагласа за развитие – ето къде е ключът към нея” на сайта prepodavame.bg). Ползите за нас като учители, а и като  хора, също са големи.  Фокусът върху процеса на учене и растеж сваля голяма част от потенциалното разочарование, когато резултатът е различен от това, което сме си представяли. Това сваля и напрежението от собствените ни очаквания да сме винаги “изрядни” и ни дава свобода и приемане. 

Сигурно вече искате да знаете: Как да работим върху нагласата си за развитие? Ето няколко подхода, които може да опитате:

  • Бъдете внимателни с езика, който използвате, когато направите грешка: обикновено когато фиксираната ни нагласа е водеща, сме склонни да се обвиняваме, да се критикуваме, самонаказваме и прочее. Това може да ни направи доста груби към себе си. Направете следното упражнение – запишете (без цензура) думите, които си казвате в такава ситуация и ги заменете с по-подкрепящи, разбиращи и състрадателни. Представете си, че говорите на някой, когото много обичате и щадите. 
  • Опитвайте нови неща:  направете си график за изпробване на нови неща – нов маршрут до работа или ново превозно средство, ново фитнес упражнение/стил, нова технология, курс и т.н. Позволете си да учите.
  • Поемайте рискове: когато се притеснявате от нещо – рискувайте. Когато се колебаете – рискувайте. Запишете нещата, които ви тревожат и ги подредете по значимост. Предизвикайте се да поемете риск, като започнете с най-малко значимото за вас. 
  • Поставете си цели и високи очаквания: запитайте се какво искате да постигнете (например в края на това обучение, а и след него). Как се виждате след постигането на целта?
Ето един пример:
ако искате по-малко да ви вълнува какво мислят хората около вас и как биха реагирали, работете върху вашето себеизразяване. Идентифицирайте нуждите си и ги заявете ясно пред останалите. Помислете за ситуации, в които пренебрегвате себе си заради притеснение как ще реагират другите. Предизвикайте се да заявите нуждите си.
  • Поздравявайте се за напредъка, не за крайния резултат. Фокусирайте се върху процеса на развитие. Отбелязвайте победите по пътя и се награждавайте. Правете си малки подаръци (материални или не). Споделяйте успеха си с близките ви. 
  • Не на последно място – подкрепяйте се. Усвоете умението да се подкрепяте, когато ви е трудно. Задайте си въпроса какво ви мотивира – критиката или похвалата? Помислете как другите могат да ви подкрепят. Потърсете помощ от тях и комуникирайте към тях кой е вашият начин за подкрепа. Какво бихте искали да чуете/получите от околните, за да се почувства подкрепени?  Какво може да направите вие  самите за себе си?

    Урок 3 - Нагласа за развитиеМоят начин за подкрепа 

За да идентифицирате по-лесно кое ви мотивира и кое не, припомнете си  кой подкрепяше вас, когато бяхте подрастващи:

  1. Има ли някой, който ви е критикувал? Как се чувствахте тогава?
  2. Има ли нчякой, който ви е насърчавал? Как се чувствахте тогава?

 

Помислете и отговорете на следните въпроси:
Коя е последната ситуация, в която смятам, че сгреших?

Как се почувствах?

Как реагирах?

Как си обяснявам тази реакция? Защо съм се научил/а да реагирам така?

Каква беше ролята на хората около мен, когато растях и бърках? Как реагираха те?

Какво от техните начин на реакция, вярвания и нагласи повтарям?

 

Урок 3 - Нагласа за развитиеВ тази част от обучението фокусирахме вниманието си върху нагласата за развитие, т.е. върху реакциите ни, когато грешим и подкрепата, която можем да си окажем. 

След като сте осмислили своите реакции, чувства и мисли, се запитайте: какво от упражненията, които опитахте, и насоките, които получихте, може да влезе в практиката ви? Какво е добре да пренесете в работата с учениците си? Как може да подкрепите децата да се учат от грешките си, да опитват нови неща, да рискуват, когато ги е страх?