Как да мотивираме петокласниците да учат математика с желание през цялата година? Това е критичният въпрос, пред който се изправя всеки учител в прогимназиален етап. Често учениците губят интерес, защото не виждат връзката между геометричните задачи и реалния свят. Вдъхновението за решаването на този проблем в Средно училище „Любен Каравелов“ – гр. Пловдив идва от екзотиката на африканския континент и прецизността на архитектурната професия. Проектът „Африка в архитектура“ не е просто учебна единица, а потапяне в автентична работна среда, където сухото математическо съдържание се превръща в инструмент за творчество.
„В 5. клас залогът е голям – тогава се изграждат нагласите към предмета за години напред. Учениците се ангажират истински само когато видят смисъл в работата си и осъзнаят, че математиката е езикът, на който се проектира светът около тях“, споделя т-н Георги Стоев, учител по математика и създател на добрата практика.
Чрез тази добра практика се изследва как STEM подходите, мащабирането, 3D моделирането и екипната работа помагат на учениците да „заснемат“ архитектурни обекти и да ги пресъздадат от нулата.
КАК ДА ПРИЛОЖИМ?
Предварителна подготовка
Успехът на тази практика се крие в детайлната подготовка. Преди старта учителят трябва да подготви софтуерна база (GeoGebra, SketchUp) и да структурира изследователски ресурси. Важно е да се предвиди време за инструктаж по безопасност, тъй като учениците работят както в дигитална среда, така и с режещи инструменти и горещ силикон. Учениците се разделят на екипи – Мароко, Етиопия, Негер, Египет, Нигерия. Проектната дейност се осъществява изцяло извън учебните часове, повреме на следобедните занимания.
Етап 1: Формиране на „архитектурен вкус“ и техническа основа
През първия месец фокусът е върху основите. Учениците се запознават с перспективата, видовете чертежи и специфичната терминология. Оригиналността тук е в концепцията за „архитектурен вкус“ – учениците изследват геометрията на обществени сгради (библиотеки, храмове) и откриват кои форми ги привличат повече – правоъгълни призми или овални цилиндри. На базата на това предпочитание се формират екипите и се избира конкретна сграда от Африка. Учителят въвежда AI инструменти за първоначално търсене на информация, като помага на децата да се ориентират в мащабите и дигиталното 2D/3D проектиране. Този етап полага основите за самостоятелност и изгражда доверие в екипа чрез общи графици и разпределение на отговорностите.
Етап 2: Архитектурно заснемане и работа с хипотези
Вторият месец е най-предизвикателната част – „планиране на обратно“. Тъй като за много сгради липсват готови чертежи, учениците трябва да извършат архитектурно заснемане само по снимки. Те създават хипотези за височината и пропорциите, използвайки мащабни линии и сравнителен анализ от различни гледни точки. Ако данните за височината на една джамия в Мароко липсват, екипът трябва да изчисли мащаба спрямо околните обекти. Това развива критично мислене и математическа грамотност на високо ниво, тъй като всяка грешка в изчислението спира работата на целия екип. Тук учителят влиза в ролята на ментор, който помага при проверяването на тези хипотези.
Етап 3: Реализация на крайния продукт и синхрон
Третият месец е време за действие. Учениците работят паралелно върху три продукта: архитектурни чертежи на хартия, 3D дигитален модел и физически макет. Оригиналното тук е изискването за „абсолютен синхрон“ – всяка промяна в дигиталния модел трябва незабавно да се отрази в хартиения чертеж и физическото изграждане от картон и дървени шишове. Това е моментът на максимална креативност, в който класната стая се превръща в архитектурно бюро със специализирани зони за макетиране и репетиции за презентиране. Крайният резултат е тематичен сайт, който учениците представят пред публиката, демонстрирайки не само знания, но и увереност.
ЗАЩО ДА ОПИТАМЕ?
Добрата практиката води до измерими качествени промени. 90% от участвалите ученици са продължили развитието си в официален архитектурен клуб, а увереността им при решаване на геометрични задачи се е повишила значително. Родителите отчитат, че децата им прилагат математиката и в домашна среда.
Проектът е силно приобщаващ, тъй като позволява на ученици с различни академични нива да намерят своята ниша – едни се справят отлично с математическите изчисления, други с дигиталния софтуер, а трети с фината моторика при изработката на макети. Учениците работят върху сгради от култури, различни от тяхната, което възпитава толерантност и естетика.
Добрата практиката лесно може да се адаптира за всеки континент или държава. Вместо в Африка учениците могат да направят „реставрация“ на стара местна фабрика или заснемане на собственото си училище. „Тази година продължаваме дейностите, за които разговаряхме с учениците. Те са неизчерпаем извор от идеи и вдъхновение. Радвам се, че виждат как математиката е част от нашето минало, настояще и бъдеще“, споделя г-н Стоев.
