Питали ли сте се защо някои учители запазват работоспособността си от началото до края на учебната година, а други „прегарят“ някъде по пътя? Ако искате да сте сред маратонците, които издържат до финала, уверете се, че знаете какво е бърнаутът и как да му противодействате.

Какво представлява професионалното прегаряне?

Бърнаут синдромът е открит от американския психиатър Хърбърт Фройденбeргeр, но екипът на Кристина Маслах, професор по социална психология в Университета в Бъркли, Калифорния (САЩ), има основна заслуга за изследването му.

Маслах определя бърнаута като „състояние на пълно физическо, емоционално и умствено изчерпване“. Изследователката свързва синдрома с редица негативни последици като хронична умора, чувство на безпомощност, безнадеждност и занижена самооценка. Това на свой ред води до социална изолация, намалена работоспособност, цинизъм и отрицателно отношение към работата и живота като цяло.

Симптоми на бърнаут

Можете да заключите, че сте в състояние на прегаряне, ако при вас са налице няколко от следните симптоми:

  • физиологични: хронична умора, понижен имунитет, проблеми със съня и теглото;
  • когнитивни: нарушения в концентрацията и краткосрочната памет, трудно адаптиране към промени;
  • емоционални: апатия, усещане за провал и безнадеждност, мнителност.
  • поведенчески и социални: занижена работоспособност, негативно отношение към работата, социална изолация, склонност към злоупотреба с вещества.

Професионалното прегаряне не се появява изведнъж. То е резултат от продължителното излагане на стресогенни фактори. 

Личностни фактори, свързани с риска от бърнаут

Изкушаващо е да изтъкнем стресовата среда в училище като основен причиняващ бърнаут фактор, но професионалното прегаряне далеч не засяга всеки един учител в един и същи колектив. До голяма степен са „виновни” личностните качества и нагласи, свързани както с отношението към себе си, така и към служебните задължения:  

  • идеализъм, амбиции и очаквания;
  • повишена самокритичност;
  • свръхотдаденост и работохолизъм;
  • зависимост и нужда от външна оценка и одобрение;
  • перфекционизъм;
  • емоционална лабилност.

Факторите по-горе са представени в низходящ ред според вероятността да се окажат рискови за развитието на бърнаут според проучването, проведено от експерти на Българска стопанска камара – съюз на българския бизнес в началото на 2026 г.. 

Резултатите от това проучване не се различават съществено от изводите, които правят други изследователи на бърнаут синдрома. Сред тях са известните американски кардиолози Фридман и Розенман формулират теорията за двата типа хора – „тип А“ („стремящият се“) и „тип Б“ („спокойният“). Наблюденията на двамата лекари сочат, че пациентите им със сърдечно-съдови заболявания често споделят личностни черти, характерни за „тип А“:

  • прекомерна амбиция;
  • потребност от високи постижения;
  • конкурентоспособност;
  • враждебност;
  • нетърпение и чувство за неотложност.

Хората от „тип Б“, които страдат по-рядко от сърдечно-съдови заболявания, проявяват различни качества:

  • умерена амбиция;
  • чувство за мярка в работата;
  • лесна адаптация;
  • толерантност и търпение;
  • спокойствие.

Само осъзнаването на вредните поведенчески модели обаче не е гаранция за промяната им. Установяването на здравословен баланс (или преминаването от „тип А“ към „тип Б“) е възможно само при съзнателна личностна трансформация.

Към какво да насочим усилията си?

Д-р Кобаса, клиничен психолог от САЩ, установява, че хората, устойчиви на стрес, споделят следните три характеристики:

  • Предизвикателство: виждат проблемите като възможности за усъвършенстване, а не като заплахи.
  • Ангажираност: влагат енергията си в търсене на решения, имат дългосрочна цел и намират смисъл в това, което правят;
  • Контрол: отличават се с вътрешен локус на контрола – вярват, че имат контрол върху случващото се в живота им – фокусират се върху нещата, които действително зависят от тях, а не върху обстоятелствата.

Модел на Сюзан Кобаса за психологическата устойчивост. Бърнаут. burnout. Научете как в училище можете да избегнете пълното „физическо, емоционално и умствено изчерпване“, известно като бърнаут (професионално прегаряне). За учители.

Стресогенни фактори в личния живот и семейната среда

Към стресорите, които нямат пряка връзка с работното място, се отнасят и тези, свързани с личния живот и семейната среда. Към тази група можем да причислим:

  • липсата на редовна физическа активност;
  • липсата на балансирано хранене;
  • хроничното недоспиване;
  • липсата на време и енергия за развиване на хоби и поддържане на активен семеен, социален и културен живот.

Изброените фактори са свързани с нарушено качество на живота като цяло. Спортът, балансираното хранене, редовният сън, участието в културния живот и заниманията с хоби са гаранция за по-добро самочувствие, жизненост, повишен самоконтрол и креативност и са предпоставки за изграждане на психологическа устойчивост.

Специфики на професията, свързани с развитие на бърнаут

Разбира се, професионалното прегаряне в неговата цялост е свързано с факторите, обусловени от спецификата на професията и на работната среда. Сред тези фактори, независимо за коя професия говорим, се нареждат:

  • сложност на изпълняваните задачи;
  • висока отговорност за резултатите и последиците;
  • високо емоционално напрежение в работата;
  • несъответствие с предварителните очаквания за ролята.

Професиите, свързани с продължително общуване с разнородни групи от хора, както и тези, свързани с поемането на отговорност за чужди действия и за крайния резултат, са традиционно асоциирани с високи нива на стрес. Учителската професия отговаря и на двете описания. Превключването между различните социалните роли, необходимо при общуването с ученици, родители, колеги и училищно ръководство, предполага разход на огромен емоционален ресурс. Същевременно невъзможността да бъдат контролирани всички фактори, отговорни за успеха на учениците, е източник на непрекъснат стрес.

Учителската професия е свързана също с редица специфични за образователния контекст стресори:

  • лошо поведение и агресивни прояви в класната стая;
  • липса на мотивация за учене от страна на учениците;
  • липса на ефективна комуникация с родителите;
  • недостатъчни умения за разрешаване на конфликти.

Проблемното поведение на децата в училище често е симптоматично за проблеми в обществото, защото поведението на подрастващите отразява модели, които те възприемат като социално приемливи. За разрешаването им е необходима пълноценна комуникация между множество заинтересовани страни, каквато понякога липсва.

Организационни фактори, създаващи риск от развитие на бърнаут

Положението може да се влоши допълнително при проблеми на институционално ниво, свързани както с организацията на работния процес, така и с физическата среда. Сред организационните проблеми се нареждат:

  • претовареност със задачи и срокове;
  • влошена работна атмосфера, липса на подкрепа и признание;
  • неяснота за отговорностите, правомощията и принципите в работата;
  • липса на автономия в изпълнението.

Универсалният списък може да бъде допълнен с конкретни за педагогическия контекст фактори:

  • липса на умения за справяне с хроничния стрес в училище;
  • претоварване с административни формалности;
  • справяне със задачи, които противоречат на здравата логика;
  • несправедливо възнаграждение;
  • промени на учебната програма в последния момент;
  • отсъствие на автономност в работата за постигане на целите;
  • изключване при вземането на решения.

Училище, в което гласът и мнението на педагогическите специалисти са зачетени, има по-мотивирани, уверени и отговорни служители, защото консултативният стил и делегиращият стил на управление предполагат по-ниски нива на стрес в организацията. Обикновено отрицателните нагласи към работния процес са свързани главно с административната тежест, непосилните или безсмислените задачи и липсата на формално или неформално признание за положените усилия.

Стресори в работната среда

Стресорите в работната среда могат да бъдат обобщени в две големи групи:

  • условия на труд;
  • липса на достатъчно ресурси и помощни средства в работата.

Голям брой учители са принудени да работят в среда, която допринася за високи нива на стрес: класове с голям брой ученици, недостатъчно пространство за отдих и почивка на ученици и учители, лошо техническо обезпечаване на учебния процес и други. Изброените проблеми биха могли да се решат само с външна намеса, което идва да напомни, че превенцията на професионалното прегаряне зависи както от самите учители, така и от подкрепата, която получават.

Подкрепа в борбата с бърнаут

Подкрепата в борбата с професионалното прегаряне на учителите би могла да дойде от много места: училищно ръководство, колеги, семейство и приятели, от обществото като цяло. Наличието на стабилна мрежа за взаимопомощ е безценно при непредвидени обстоятелства. Най-важно обаче остава познаването и прилагането на различни техники за справяне със стреса и предотвратяване на бърнаут.

Министерството на образованието и науката финансира изготвянето на Електронен портал за диагностика и превенция на риска от бърнаут синдром и развитие на устойчивост при педагогическите специалисти по НП „Профилактика и рехабилитация на педагогическите специалисти“. Научен екип на ПУ „Паисий Хилендарски“ осъществява замисъла, включвайки в Портала множество насоки за повишаване на усещането за психично и емоционално благополучие на учителите. Ето част от препоръките:

Бърнаут. burnout. Научете как в училище можете да избегнете пълното „физическо, емоционално и умствено изчерпване“, известно като бърнаут (професионално прегаряне). За учители.

Дишайте

Дихателната техника 4 – 7 – 8 намалява стреса и възстановява сърдечния ритъм. Тя представлява лесна йога практика за релаксация в три стъпки:

  1. Вдишване през носа за 4 секунди.
  2. Задържане на дъха за 7 секунди.
  3. Издишване през устата за 8 секунди.

Изпълняват се четири цикъла. Най-добри резултати се наблюдават, когато техниката се прилага няколко пъти дневно. Ползите за тялото и психиката са многобройни, сред тях са: намаляване на тревожността, ускорено заспиване, подобрена мозъчната дейност, стабилизиране на пулса.

Казвайте „не“

Не съществува момент от работното ежедневие на педагогическия специалист без текущи задачи. Лошото управление на времето и неумението да се приоритизира често водят до усещане за претоварване и безизходица. Да казвате „не“ на някои предложения и задачи не е проява на безотговорност, мързел или егоизъм, а демонстрация на здравословен инстинкт за самосъхранение.

Бъдете физически активни и яжте здравословно

Редовната физическа активност подобрява концентрацията, физическото и психическото здраве, повишава самочувствието и устойчивостта срещу стрес. Балансираният хранителен режим също оказва влияние върху тонуса, настроението и работоспособността.

Осигурете си достатъчно сън и почивка

Недостатъчният сън повишава нивата на хормоните на стреса и допринася за развитието на редица заболявания. Избягвайте всичко, което може да влоши качеството му: екранно време преди лягане, тежка вечеря, кофеин през втората половина от деня. Недоспалите учители са по-склонни да допускат грешки и по-лесно губят търпение в работата си с учениците.

Направете добрина

Безкористната грижа за другите под формата на дарение, доброволен труд или безвъзмездно споделяне на знания и умения увеличава усещането за свързаност с хората в общността и за смисъл. Апатията и цинизмът, асоциирани с крайната фаза на професионалното прегаряне, са несъвместими с удоволствието от даването.

В заключение

Бърнаутът е проблем, който отдавна е  надхвърлил личната сфера на засегнатите. През последните години Националната здравноинформационна система отчита непрекъснат ръст в решенията на ТЕЛК и присъждането на пенсии по инвалидност. Намалената работоспособност, честите отсъствия от работа, заболяванията, свързани със стреса, и преждевременните пенсионирания генерират огромен натиск върху икономиката - България просто не съумява да запази човешкия капитал на пазара на труда! Сферата на образованието не остава встрани от тези тенденции, а единственият шанс за промяна са целенасочените усилия в посока осъзнаване и превенция.

А това, което екипът на преподаваме.bg предлага като превенция на прегарянето, е огромна колекция от ресурси, които пестят време. Учителите по всички предмети могат да се възползват от работни листове, планове на уроци, Canva шаблони и други, за да вместят в програмата си възстановителен сън, разходка или друго любимо занимание.

Източници:

Обобщени резултати от изследването на професионалното прегаряне в професии, предразположени към риск от развитие на бърнаут. Достъпно на: https://zaedno.bia-bg.com/analyse/burnout/89/

Медицинска експертиза през 2026. Достъпно на: https://his.bg/bg/statistical-reports/medical-disability-assessment/2026

Електронен портал за диагностика и превенция на риска от бърнаут синдром и развитие на устойчивост при педагогическите специалисти. Достъпно на: https://stressportal.fmi-plovdiv.org/

Бърнаутът става норма: 73% от заетите в шест разпространени професии са на ръба. Достъпно на: https://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/pazar-na-truda/2026/04/21/4904739_burnautut_stava_norma_73_ot_zaetite_v_shest/

Янакиев, Ю. (2023). Диагностика на бърнаут синдром при педагогическите специалисти. Стратегии за справяне с хроничния стрес на работното място. (Второ допълнено и преработено издание). Пловдив: Университетско издателство „Паисий Хилендарски“