Клуб "Хоби-селекционери“ е ученически STEM проект в ПГЗ "Стефан Цанов“ - гр. Кнежа, който се реализира като извънкласна дейност в рамките на една учебна година. Той е насочен към търсене на решения на местен екологичен проблем, свързан с липсата на разнообразие и устойчивост на земеделските култури в регион, където земеделието е основен поминък. 

Прилагайки методологията за развиване на научна грамотност на Фондация “Сай Хай”, екипът от ученици преминава през пълния изследователски цикъл: 

• идентифициране на проблем;
• провеждане на проучвания (анкети с фермери, интервюта с научни институти);
• изграждане на хипотези и прилагане на експерименти ("хоби-селекция" в оранжерии).

Методологията е надградена от учителите в ПГЗ "Стефан Цанов“ - гр. Кнежа и е силно фокусирана върху социално-емоционалното учене, защото развива съпричастност към проблемите на местната общност. Насърчава вземането на отговорни решения за съхраняване на местните сортове чрез създаване на училищна банка за семена и разумно използване на сортове чисти линии и хибриди, създадени при същите климатични условия в Института по царевицата - гр. Кнежа.

Практиката обфваща екип от 8 ученици (клуб "Хоби-селекционери"), членове на местната общност (чрез анкети) и научни експерти (чрез проучвания), училищна общност (пряко ангажирана с дейностите)

Г-жа Драшанска, ментор на клуб “Хоби-селекционери”, разказва: “Учениците идентифицираха екологични проблеми на местно ниво и избраха посоката на своите задълбочени проучвания. Темата, която ги вълнува, е свързана със земеделието, основен поминък в региона. Те търсят причините, защо дребните и едри земеделци, които държат на качествена, домашно отгледана и екологично чиста храна страдат от намаляващи добиви на реколтата и влиянието на климатичните промени”. Установен е следният основен проблем: липса на разнообразие и устойчивост на земеделските култури. 

Ядрото на проекта е развиването на научна грамотност (STEM). Учениците усвояват пълния научен цикъл, заложен в програмата на Сай Хай, като:

• дефинират научен проблем;
• идентифицират липсата на устойчиви сортове;
• планират и провеждат проучване;
• създават и провеждат анкети с фермери;
• провеждат експертни интервюта (с ментори от научната сфера – Институт по царевицата - Кнежа и Институт по растителни генетични ресурси - Садово);
• съставят хипотеза: "Липсва масовост при провеждането на изкуствен и естествен отбор";
• планират експеримент: "Хоби-селекция" в училищните оранжерии. 

Практическите умения, които развива тази практика, са :

• работа в оранжерия;
• събиране на семена;
• агрономически практики.

Практиката е насочена към:

• проучване на причините за намаляване на разнообразието на земеделските културите и как науката работи за съхраняване на генофонда;
• информираност на обществото за важността на биоразнообразието и значението на качествената селекция;
• прилагане на практически решения чрез създаване на училищна градина и банка за семена на устойчиви сортове.

Учениците проявяват дълбока съпричастност към проблемите на местните фермери, разбирайки, че това е поминъкът на техните семейства. Екипът се научава да работи съвместно, разпределяйки задачи за постигане на обща, значима цел. Учителят модерира и организира дейностите в учебните часове с помощта на изследователски дневници, дейности за планиране, инструкции за изготвяне на проучване и др. 

КАК ДА ПРИЛОЖИМ? 

Стъпки/дейности за ефективно изпълнение на практиката 

Практиката стартира с идентифициране на проблема. В рамките на клуб "Хоби-селекционери" учениците идентифицират реален екологичен и икономически проблем в регион Кнежа– намаляващите добиви в земеделието.

Първата стъпка е процесът на планиране: учителят планира урок, който включва брейнсторминг инструменти за приоритизиране на проблемите. След гласуване (форматът е по избор на учителя) отборът избира тема, по която ще работи. 

Втората стъпка е събиране на данни: екипът от ученици събира данни чрез анкети сред дребни земеделски стопани за техните проблеми. Също така чрез научни консултации с водещи институти в Кнежа и Садово за ролята на науката (хибриди, генофонд). 

Третата стъпка е използването на данните за формулиране на хипотеза: въз основа на данните екипът ученици формулира хипотеза за липса на масовост при провеждане на изкуствен и естествен отбор от хоби и научни селекционери. 

Четвъртата стъпка е да се пристъпи към практическо приложение - планиране на експеримент. 

“Започва събираческа дейност на семена от сортове - чисти линии и хибриди зеленчуци от местното население и научните институти, отгледани при климатичните условия на нашия регион и доказали през последните години устойчивост и добри добиви. Учениците приложиха наученото, като приложиха собствена "хоби-селекция" в училищните оранжерии – от събраните местни сортове и получени от Националната генбанка в Садово, засадиха ги и наблюдаваха развитието им, прилагайки био-практики (компост)”, споделя г-жа Драшанска. 

Паралелно с горепосочените стъпки екипът ученици разработва набор от решения:

• Информационни кампании сред населението с цел насърчаване отглеждането на разнообразни култури разпространението на традиционни сортове;
• Информиране на фермерите и обществото за важността на запазването на биологичното разнообразие и рисковете от изчезването на сортовете земеделски култури;
• Изграждане на зеленчукова градина в училище с традиционни сортове за обмен на семена създаване на училищна банка със семена от зеленчуци събиране на данни за успешни земеделски практики;
• Публикации в социалните мрежи - “здрава почва - здрави растения - здрави хора”;
• Популяризиране на био-практики за успешна селекция.

През цялото време ролята на учителя е да модерира, да дава конкретни насоки за осъществяване на плана, да насърчава дискусията, да съдейства с контакти, ако е нужно.  

Значим момент за дейността на клуб "Хоби селекционери“ е представянето на STEM практиката на Национален SCI HIGH STEM фестивал 2024 пред жури и участници от цялата страна, където екипът печели първо място за най-добра презентация.

Снимка ученици Сай Хай фест

ЗАЩО ДА ОПИТАМЕ?

“Ученето е ръководено от изследователски процес, включващ директен контакт с ментори от научната сфера (Институтите в Кнежа и Садово), както е заложено в програмата. За разлика от традиционното обучение, фокусирано само върху знания, тази практика целенасочено развива социално-емоционални умения. Като се свързват с проблем, засягащ поминъка на техните семейства, учениците изграждат съпричастност и се учат да вземат "отговорни и грижовни решения", споделя г-жа Драшанска. Представената практика е изключително развиваща и вдъхновяваща и води до реални резултати.

Количествени резултати:

• Сформиран ученически екип от 8 ученици;
• Организирано 1 цялостно STEM проучване;
• Проведени множество анкети сред местни производители;
• Осъществен контакт и проведени интервюта с 2 водещи научни института;
• Създадена работеща училищна оранжерия;
• Планирани училищна градина и училищна банка за семена;
• Спечелена награда на Национален Сай Хай СТЕМ Фест 2024.

 Качествени резултати

За учениците: 

• Придобити задълбочени компетенции по научна грамотност (преминаване през целия процес от формулирането на проблема до провеждането на експеримента);
• Развити социално-емоционални умения (работа в екип, съпричастност, активна гражданска позиция). 

За общността: 

• Повишена информираност за важността на биоразнообразието;
• Изграден мост между наука и практика (учениците свързват институтите с фермерите);
• Предприемане на реални стъпки към съхраняване на местното наследство (банката за семена).

“Тези резултати нямаше да са факт, ако практиката не беше наистина иновативна и различаваща се от стандартния подход. Тя се отличава от традиционното обучение, като извежда ученето извън класната стая и го базира изцяло на методологията за научна грамотност на фондация Сай Хай, адаптирана от преподавателите с материали от обученията на програмата “Училища за пример” на фондация “Заедно в час” за STEM, уменията на 21 век и СЕУ. Вместо учителят да преподава "селекция" като абстрактен урок, учениците сами идентифицират реален проблем. … Заложени са и обсъждания на напредъка, което развива рефлективността в учениците. Целта не е оценка, а създаване на реални, приложими решения, което дава смисъл и мотивация на ученето” , обобщава г-жа Драшанска.

Тази практика е изключително приобщаваща, тъй като предлага множество роли, съответстващи на силните страни на различните ученици и голяма разнообразие от задачи. Ученици, които учат най-добре "чрез правене", могат да поемат водеща роля в оранжериите и работата по "хоби-селекцията". Социално активните ученици са идеални за провеждане на анкетите с фермерите и интервютата с учените. Учениците със силно логическо мислене могат да се фокусират върху обработката на данните и систематизирането на научната информация. Така учениците с различни силни страни могат да се допълват взаимно, вместо да се състезават.

Практиката може да бъде приложена в разнообразни контексти и формати, тъй като основната методология е универсална: "Идентифицирай локален проблем -> Проучи го научно (с експерти) -> Приложи практическо решение". Следвайки същите стъпки, ученици от морски град биха могли да изследват замърсяването, а от планински - обезлесяването,. 

В ПГЗ "Стефан Цанов“ - гр. Кнежа практиката директно се надгражда от следващ проект - "Зелена мисия" - който се фокусира върху консумацията и разхищението на храната, произведена чрез земеделие”.

Във втората част на тази статия ще ви запознаем и с него.

Зелена мисия с мото: "Възстановяваме Земята - хапка по хапка"

"Зелена мисия“ е STEM проект, който надгражда предходни усилия на екипа на ПГЗ "Стефан Цанов“ - гр. Кнежа, като затваря цикъла "от почвата до трапезата и обратно". Практиката е комбинация между методологията на фондация Сай Хай за прилагане на научен подход, надградена от допълнителни ресурси за СЕУ. Фокусът тук пада върху проблема с разхищението на храна и изтощаването на почвите. 

“Следвайки методологията за научна грамотност, екипът от ученици проучва проблема, анализира данни (какво и защо се изхвърля) и прилага експериментални решения (регенеративно земеделие). Практиката е директно приложение на социално-емоционалното обучение, като култивира здрава идентичност ("еко-съзнателни потребители") и е изцяло изградена около вземането на отговорни и грижовни решения чрез насърчаване на нулев отпадък и отговорна консумация”, обяснява г-жа Драшанска. 

Екипът от ученици идентифицира като проблем нарастващото потребление и разхищението на хранителни ресурси (670 хил. тона в БГ). Местната анкета показва, че най-разхищавани са готвената храна (66.3%) и хлябът (38.6%), основно поради изтекъл срок на годност.

Развити умения и знания в учениците:

• Планиране на проучвания: провеждане на 2 онлайн анкети (с общо 132 отговора);
• Анализиране на данни: учениците анализират данните, за да идентифицират кои са най-проблемните храни и какви са причините за това; 
• Планиране на експеримент: учениците провеждат засяване на покривни култури - ечемик и грах, с цел подобряване на почвата;
• Представяне на заключения: разработват решения, базирани на данните;
• Социално-емоционално обучение: през цялото време учениците работят в екип, общуват, взимат решения получават и дават обратна връзка;
• Развиване на здрава идентичност: учениците изграждат идентичност на "еко-съзнателни потребители", които разбират връзката между своите действия и здравето на планетата;
• Постигане на колективни цели: екипът работи заедно за организирането на мащабно общностно събитие ("Ден на нулевия отпадък").

Основната ос на проекта е вземането на отговорни и грижовни решения. Цялата практика е изградена около тази цел – отговорно потребление, намаляване на отпадъците.

КАК ДА ПРИЛОЖИМ? 

Тази практика е със сходни стъпки на приложение в основата си. Ако се следват стриктно, могат да дадат наистина много добри резултати на финала.

Стъпка 1: Проучване и анализ: екипът събира данни за проблема с разхищението на храна (глобално, национално) и провежда 2 анкети в общността.

Стъпка 2: Анализ на данни: учениците установяват какво и защо се изхвърля най-много в техния регион.

Стъпка 3: Практическо приложение в градината (експеримент): като надграждане учениците прилагат регенеративно земеделие в училищната градина. Провеждат "Регенеративно предизвикателство" със засяване на покривни култури (ечемик, грах) за обогатяване на почвата по естествен път.

Стъпка 4: Разработване на решения (Отговорни решения - SEL): базирайки се на анализа на данните, екипът разработва решения, насочени към идентифицираните проблеми (разхищение на хляб и готвена храна). 

• "Зелена академия": образователна поредица за устойчива консумация;

• "Ден на нулевия отпадък": мащабно събитие, включващо кулинарно шоу "Готвим с остатъци" като директен отговор на данните от анкетата;

• Информационни ресурси: сезонен календар, традиционни рецепти, куиз;

• Консервиране: практическо решение за излишъка (желе от дюли).

• Компостиране: прилагане на модела "Нулев отпадък" в училище.

Учениците сами са планирали и провели горните дейности, а това от своя страна ясно демонстрира повишена ангажираност и висока мотивация за участие в подобен тип активности. Учителят планира дейности за фасилитиране и инструменти за изследването, насочва и подкрепя работата на отборите, като им дава обратна връзка.

ЗАЩО ДА ОПИТАМЕ?

Затварянето на цикъла е ключовото в проекта “Зелена мисия”. Той надгражда предходната практика "Хоби-селекционери", създавайки цялостен модел на кръгова икономика. До какви качествени и количествени резултати води приложението на практиката?

Количествени резултати: 

• 1 екип "Зелена мисия" от 8 ученици; 
• 2 проведени анкети с общо 132 отговора;
• 1 проведен научен експеримент ("Регенеративно предизвикателство");
• 1 организиран "Ден на нулевия отпадък" с кулинарно шоу;
• 1 стартирана образователна поредица "Зелена академия";
• 1 внедрена система за компостиране;
• Създадени 1 сезонен календар, 1 интерактивен куиз, Рецепти за готвене с остатъци. 3 дигитални решения за оптимизация на хранителни ресурси. 

Качествени резултати: 

• Придобити задълбочени компетенции по научна грамотност, особено в анализа на данни и разработването на решения, базирани на данни;
• Развити социално-емоционални умения – изградена ясна идентичност на "еко-съзнателни потребители" и умения за вземане на отговорни решения;
• Повишена информираност на местната общност по отношение на атрактивни и приложими решения (готвене, компост) и насърчаване на отговорна консумация.

Друг важен фокус е социално емоционалното учене, като практиката е изградена изцяло на база на неговите приниципи и характеристики. Учениците не просто учат за екология, те се превръщат в активни агенти на промяната в своята общност.

Приложимост

Темата за храната е близка и ежедневна за всички ученици, което създава силна вътрешна мотивация и позволява на всеки да допринесе за колективната цел. Методологията за тази дейност е универсална и лесно приложима. Всяко училище генерира хранителни отпадъци и може да премине през следните стъпки: 

• Провеждане на анкета в училището/общността за разхищението;
• Организиране на кампания/събитие "Готвим с остатъци";
• Инсталиране на училищен компостер – са напълно преносими.

Практиката е изключително приобщаваща, тъй като предлага огромен набор от разнообразни дейности, позволяващи на всеки ученик да намери своята роля. Проектът не разчита само на един тип умения: 

• За ученици с интерес към биологията ше са подходящи работата в градината, експеримента с покривните култури и системата за компост; 
• Ученици, които обичат да готвят, могат да бъдат звездите на "Кулинарното шоу" и консервирането;
• Учениците със силно логическо мислене могат да се занимават със създаването и анализа на данните от двете анкети; 
• Креативните ученици могат да проектират "Сезонния календар" и визиите за интерактивния куиз;
• Социално активните ученици могат да поемат организацията на "Деня на нулевия отпадък". 

Много са и вариантите за надграждане: Резултатите от анкетата в гр. Кнежа показват голям интерес (42.2%) към местни пунктове за даряване на храна. Логична следваща стъпка е екипът да се свърже с местни фурни и магазини и да организира система за даряване на храна, реализирайки това желание на общността.