“Стремя се да бъда “критерий за качество” - хората привикват към среда, където отличните постижения се очакват“ казва Стив Джобс и тази негова мисъл ми допада особено много”, споделя Марина Терзийска, главен учител с близо 40-годишен опит. Именно този стремеж към високи стандарти вдъхновява STEM проектът “Пътят на хляба”, реализиран в група “Морячета” на ДГ “Раковина” (филиал “Морско конче”), град Бургас.
Г-жа Терзийска разсъждава над предизвикателството, излязло на пътя ѝ - как представи на достъпен език един абстрактен технологичен процес? Идеята се появява естествено, мотивирана от самото ежедневие - хлябът присъства на всяка трапеза, но пътят му е непозната територия за децата.
“Пътят на хляба” превръща стаята в лаборатория, а децата - в истински изследователи, готови да открият науката, скрита в една щипка брашно. Обединени от общата идея г-жа Марина Терзийска, г-жа Наталия Маркова и г-жа Магдалена Коларова обмислят и осъществяват добрата практика, превеждайки децата през разнообразни дейности и предизвикателства.
КАК ДА ПРИЛОЖИМ?
Стъпка 1. Предварителна подготовка
Логопедът на детската градина и преподавателите на група “Морячета” планират прецизно проекта, етапите и активностите. Те представят идеята на родителите на децата по време на родителска среща, а няколко дни по-късно учителите споделят идеята и с децата.
Първата важна стъпка е формирането на отбори, които имат отличителен цвят - син, червен и жълт. Екипите са групирани на база социални предпочитания, за да се подсигури спокойна среда за работа. Така всяко дете става част от малка работна група с 7-8 участници.
“Всеки един от тримата педагози работеше със своя отбор и по този начин организацията на детската група беше ясна и позволяваше участие на всяко дете в реални дейности”, разказва г-жа Терзийска.
Проектът стартира с авторска презентация, която очертава “картата” на предстоящото приключение и подготвя децата за ролята им на изследователи.
Стъпка 2. Реална работна среда
Проектните дейности започват с теренно обучение - посещение в истински хлебозавод. Там малките “Морячета” имат възможност да проследят производствените етапи в реално време. “След като уточнихме деня и часа, някои от родителите пожелаха да дойдат с нас до хлебозавода. Децата се вълнуваха по време на целия престой там. Задаваха много въпроси, проследявайки всеки един процес”, споделя г-жа Терзийска. В края на посещението, децата дегустират различни видове тестени изделия.
Стъпка 3. Лабораторни изследвания
Следващият акцент е върху научния подход. Педагозите организират импровизирана лаборатория в детската градина. Петгодишните изследователи гледат през микроскоп и работят с везни, за да обследват четири вида зърно, седем вида брашно, четири вида захар и четири вида мазнини.
В хода на дейността те наблюдават процеси като активация на мая и “гасене” на сода, което стимулира любопитството на децата, наред с развитието на речта, използвайки специфични понятия.
Стъпка 4. Креативно класифициране и екология
Четвъртата проектна фаза развива фината моторика малчуганите и тяхното екологичното възпитание. Децата изработват постери, в които класифицират съставките на хляба в три категории: сухи, течни и добавки. За да изпълнят задачата си, те използват рециклирани материали. Изрязвайки картинки от стари списания и брошури, морячетата участват в беседа за важността на разделното събиране на отпадъците.
Този етап съчетава индивидуалните уменията на децата да работят с ножичка и лепило с груповата координация при изработката на крайния продукт - плакат. Учителите са в роля на модератори, които подкрепят децата в тяхното първо голямо систематизиране на придобитите знания за продуктите.
Стъпка 5. Семейна “Книга за хляба”
Проектът излиза извън детската градина и включва семействата на децата. Всяко моряче получава задача да подготви у дома любима рецепта за тестено изделие, която ще включат в общата “Книга за хляба”. В групата малчуганите представят своите идеи пред останалите и така те имат активна педагогическа ситуация, в която децата упражняват комуникационните си умения. Това упражнение развива увереността при публично говорене и способността за структурирано разказване.
Разнообразието от рецепти - от бабината питка до съвременни кифлички - демонстрира на децата богатството на кулинарните традиции. В края на проекта те са горди съавтори на истинска книга!
Стъпка 6. Математическо моделиране на рецепти
Преди да замесят хляб, децата създават визуален алгоритъм като интегрират знания по математика. Чрез жребий всеки отбор получава задача да изобразят на голям плакат какви продукти и количества са им необходими, за да приготвят конкретно печиво - баница, хляб или кифла. Използвайки цифри и символи малчуганите илюстрират рецептите като включват и още - точни пропорции и последователност на действията.
Нагледните рецепти ще подкрепят предстоящото кулинарно приключение и учи децата на дисциплина, планиране и осъзнаван на причинно-следствената връзка между точното количество съставки и крайния успех на продукта.
Стъпка 7. Голямото месене
Кулминацията на проекта е денят на “голямото месене”. Отборите работят с изготвените алгоритми, определят количества, смесват съставки и приготвят тестени вкусотии. Когато са готови, мъниците и педагозите изпичат печивата в кухнята на градината и отчитат фактори като време и температура.
Проектът завършва с тържествена презентация пред публика. Всяко дете участва в разказа за извървения път, илюстриран със снимки от всички етапи. Дегустацията на готовите продукти е едновременно вкусно преживяване и символ на емоционална удовлетвореност от добре свършената работа… в екип!
ЗАЩО ДА ОПИТАМЕ?
Добрата практиката развива комплексни знания и умения, в които педагозите отчитат положително развитие.
- Компетентности: Участието в проекта развива реални умения за изследване на субстанции и работа с различни уреди - микроскоп, везна, фурна и т.н.
- Езиков прогрес: Проектните задачи развиват комуникационните умения и разширяват речниковия запас на децата.
- Меки умения: В резултат на екипните дейности децата развиват умения за сътрудничество и способност за поемане на отговорност.
“Децата учат чрез правене - основата им дейност в тази възраст е игра и имено тя е в основата на нашето взаимодействие с тях. Изграждаме добра комуникация с родителската общност в групата като ги правим част от нашия образователен процес. Вратите на нашата група са отворени във всеки един момент на престоя на децата им в детската градина.”, допълва г-жа Терзийска.
Този проект има гъвкава структура и може да бъде адаптиран за всяка възрастова група в детските градини и в начален етап. Той полага основи за бъдещи STEM проекти, свързани с екология, здравословно хранене и предприемачество.
“Учим всеки ден и самоусъвършенстването е от особена важност”, казва г-жа Терзийска - принцип, който тази практика успешно предава на малчуганите.
