Какво общо имат „Робинзон Крузо“, въглехидратите и оцеляването без аптека?

Повече, отколкото изглежда на пръв поглед. Особено когато литературният текст се превърне в поле за научно изследване.

На този въпрос може да се отговори още по-смело, с друг въпрос: възможно ли е СТЕМ обучение без СТЕМ кабинет? Практиката „Храненето на Робинзон“ показва, че когато фокусът е върху смислените въпроси, изследователския подход и връзките между предметите, техниката отстъпва на заден план.

Съвременните ученици често възприемат литературата като абстрактна и далечна, а биологията – като труден теоретичен предмет, откъснат от реалния живот. В този интегриран СТЕМ урок двете дисциплини се срещат около един познат сюжет, но с необичаен фокус – как един човек оцелява биологично, физически и психически, разчитайки на ограничени ресурси.

Учениците не анализират образи и не търсят скрити послания. Вместо това те извличат данни от текста, изследват храните, с които разполага героят, и правят изводи за здравето, адаптацията и дългосрочното оцеляване. Така романът „Робинзон Крузо“ се превръща не просто в литературно произведение, а в отправна точка за смислено, междупредметно учене. Преподавателят д-р Анита Николова, автор на практиката, споделя: „Често чуваме въпроса „Защо учим това?“. Вместо да го отбягваме, решихме да го използваме като отправна точка – да покажем на учениците, че предметите не съществуват поотделно и че знанието има смисъл, когато помага да оцелееш и да вземаш решения.”

Как да приложим?

Практиката е разработена от д-р Анита Николова, учител по български език и литература, като отговор на често срещано предизвикателство в гимназиален етап – ниската мотивация на учениците. Наблюденията ѝ показват, че литературните текстове често се възприемат като далечни и абстрактни, а биологията – като трудна и откъсната от реалния живот. Това я провокира да потърси начин предметите да „заговорят“ помежду си и да се срещнат в смислов контекст, близък до учениците. Така се ражда идеята литературният текст да бъде използван като източник на данни, а учениците – поставени в ролята на изследователи, които търсят отговори на реални въпроси за здраве, хранене и оцеляване.

Подготовка: от текста към въпроса

Подготовката започва с планиране между учителите по български език и литература и биология. Фокусът не е върху цялостното изучаване на романа „Робинзон Крузо“, а върху конкретни откъси, които описват ресурсите, с които разполага героят, начина му на хранене и изграждането на живот на самотния остров. Паралелно с това в часовете по биология се преговарят и надграждат знанията за витамини, минерали, хранителни вещества и последствията от техния дефицит или излишък. Така учениците получават обща основа, върху която по-късно ще стъпят като изследователи.

Изпълнение: литературният текст като източник на данни

Същинската работа започва с внимателно четене на откъси от романа. Учениците извличат конкретна информация – какви храни Робинзон успява да спаси от кораба, какво може да отглежда и какви ресурси са му достъпни. Тези данни се пренасят в работен лист, който служи като изследователска рамка. В него учениците анализират храните по отношение на съдържащите се витамини и минерали, търсят липси и доминиращи елементи и правят връзка между храненето и здравословното състояние на героя. Литературният текст тук не се тълкува, а се използва като база за анализ.

Изследване без STEM кабинет

Работата се организира в малки, балансирани екипи, формирани от учителя така, че да съчетаят различни нива на знания, мотивация и увереност. Учениците работят по три основни направления – хранене, физическа активност и вода. Използват учебници по биология, консултират се с учителя по биология, интернет ресурси и дигитална среда (Google Classroom), за да проверяват хипотези и да обосновават изводите си. Практиката не изисква лаборатория или специализирана техника – изследователският процес се случва чрез въпроси, сравнение, аргументация и избор.

Представяне и рефлексия: отговорност към екипа

Всеки екип представя резултатите си чрез избран от тях формат – презентация, дигитален постер или визуализация. Ролите в екипа се разпределят според силните страни на учениците: едни подготвят съдържанието, други – визуализацията, а трети – представянето. По време на дискусиите се насърчава участието на всички членове на екипа, а различията в изводите се приемат като естествена част от изследователския процес.

Защо да опитаме?

Резултати, които не се измерват с оценка

В рамките на практиката не се събират количествени оценъчни данни и не се търси формално измерване на резултатите чрез тестове или оценки. Фокусът е поставен върху процеса на учене, изследване и съвместна работа, а не върху крайния резултат като числова стойност. Това създава по-спокойна среда, в която учениците по-лесно поемат рискове, задават въпроси и изпробват идеи.

Развитие на ключови умения

Въпреки липсата на оценъчна информация, практиката води до ясно наблюдаемо надграждане на умения. Учениците развиват способност да извличат информация от текст, да я анализират и да я прилагат в нов контекст. Те правят връзки между хранене, здраве и начин на живот, аргументират изводите си и защитават позициите си пред съучениците си. Особено отчетливо се засилват уменията за работа в екип, отговорността към общия резултат и ефективната комуникация.

Краен продукт и видим резултат

Всяка група завършва работата си с конкретен краен продукт – презентация, дигитален постер или визуализация, която представя направените изследвания и изводи. Форматът се избира от самите ученици според техните силни страни и дигитални умения. Така резултатът от ученето става видим, споделим и сравним, без да се свежда до „правилно“ или „грешно“.

Приобщаване и мотивация

Екипната работа и свободата при разпределяне на ролите позволяват включването на ученици с различни нива на увереност, езикова компетентност и академична подготовка. Мотивацията не идва от оценката, а от отговорността към екипа и желанието да се представи смислен резултат пред останалите.

Иновативност

Иновативността на практиката „Храненето на Робинзон“ не се изразява в използването на специализирана техника или дигитални платформи, а в начина, по който е преосмислена ролята на учебните предмети и на самия ученик. В този процес литературният текст се превръща в документ за анализ на данни, а ролята на учителя се измества – от източник на готово знание към дизайнер на мислене, който създава условия учениците сами да задават въпроси, да изследват и да стигат до обосновани изводи. На първо място, литературният текст не е обект на традиционен анализ. Учениците не търсят характеристики на образи или скрити послания, а извличат конкретна информация, която служи за основа на научно изследване. Така литературата се превръща във функционален инструмент за учене, а не в изолирано хуманитарно знание.

Практиката представлява пример за смислово STEM обучение, при което научното мислене е водещо, технологиите подпомагат изследването, инженерният подход се проявява в търсенето на устойчиви решения, а математиката служи за анализ и сравнение на данни. Учениците изследват хранителни вещества, дефицити и последствия за здравето (Science), използват дигитални инструменти за работа и представяне (Technology), проектират модел на оцеляване при ограничени ресурси (Engineering) и работят с таблици, сравнения и логически зависимости (Mathematics).

Особено ценен е фактът, че практиката показва как STEM обучение е възможно и без STEM кабинет. Изследователският процес се случва чрез въпроси, анализ, аргументация и вземане на решения, без нужда от лаборатории или специализирано оборудване. Това прави подхода приложим в широк кръг от училища и образователни контексти.

Иновативен е и фокусът върху процеса, а не върху оценката. Липсата на количествено оценяване измества вниманието към развитието на умения, отговорността към екипа и качеството на аргументите. Така учениците работят мотивирано, не заради оценка, а заради смисъла на задачата и общия резултат. 

Надграждане и приложимост

Практиката „Храненето на Робинзон“ не е обвързана с конкретно литературно произведение или с един-единствен изследователски фокус, а представлява отворен модел на работа, който може да бъде прилаган в различни образователни контексти. В основата му стои поставянето на смислен въпрос, около който учениците търсят, анализират и аргументират решения.

Освен темата за храненето, учениците могат да изследват и други въпроси, например: как човек управлява ограничени ресурси, как средата влияе върху физическото и психическото състояние, какви избори са устойчиви в дългосрочен план или как знанието подпомага оцеляването и адаптацията. Литературният текст остава отправна точка, но посоката на изследването може да бъде променяна според учебните цели.

Същият модел може да бъде приложен и с други литературни произведения, в които героите са изправени пред предизвикателства, избори и необходимост от адаптация. Независимо от текста, учениците работят с извличане на данни, формулиране на хипотези и защита на изводи, като развиват критическо и изследователско мислене.

Подходът позволява гъвкаво надграждане в гимназиален етап и извън него, без да изисква специализирана техника или STEM кабинет. Това прави практиката лесно приложима, мащабируема и подходяща за различни училищни условия.

Приобщаващ характер на практиката

Практиката е изградена така, че включва всички ученици, независимо от нивото им на подготовка, увереност или езикови затруднения. Приобщаването не е допълнителен елемент, а част от самия дизайн на дейностите.

Екипите се формират целенасочено от учителя, така че да бъдат балансирани по умения, мотивация и увереност, а не на принципа на приятелски групи. Това създава условия всеки ученик да допринесе за общия резултат, без да бъде изолиран или поставен в неравностойна позиция.

Работата по проекта предлага разнообразие от роли и задачи – анализ на информация, работа с таблици, визуализация, устно представяне. Така учениците могат да участват според силните си страни: едни чрез дигитални умения, други чрез аргументация или представяне пред аудитория. Важно е, че ролите не са фиксирани предварително, а се договарят в екипа, което насърчава автономността и взаимното уважение.

Особено внимание се отделя на ученици с езикови затруднения или по-ниска увереност. Те са включени в екипната работа по начин, който едновременно ги подкрепя и поставя реалистични очаквания към участието им. Така приобщаването се случва без занижаване на изискванията, а чрез споделена отговорност и сътрудничество.