Вдишай. Издишай. Помисли върху това: Ние дишаме кислород благодарение на дървета, които масово изсичаме.
Осъзнали значението на дърветата за живота на планетата ни, шестокласниците от ОУ „Граф Николай Игнатиев“, с. Граф Игнатиево и техните учители започват работа по проектно-базираното обучение „Да спасим белите дробове на Земята – горите на Амазония“.
Екипът от преподаватели – Диана Русева (човекът и природата), Запряна Панова (география и икономика) и Светла Тотова (математика) – ангажира учениците от 6. клас с екопроект, обединяващ предметите, по които преподават.
Задачите са екипни, а всеки екип има различна роля. Географите изследват интерактивни карти, за да определят географското положение и неговото влияние върху климата и населението. Експериментаторите провеждат научни експерименти, за да демонстрират и докажат влиянието на горите върху климата, почвената ерозия и водния цикъл. Математиците изчисляват каква е годишната загуба на горска площ и я съпоставят с територията на държави.
„Практиката повиши екологичната грамотност на децата, както и други умения, като критическо мислене и визуализация на математически данни, но същевременно ги подтикна към активно търсене на решения“, споделя Диана Русева.
КАК ДА ПРИЛОЖИМ?
Стъпка 1. Организационна работа
Екипът учители започва проекта с групиране на учениците в екипи, представяне на темата и предстоящите проектни задачи. „Групирахме учениците на случаен принцип. За нас тази стратегия е най-успешна, тъй като по този начин няма сърдити, а и целта ни е всеки да може да работи с всеки“, разказва г-жа Русева.
Стъпка 2. Работа по задачи
География и икономика
В часовете по география и икономика учениците работят с географски карти и данни. Тук тяхната основна цел е да проучат и представят пространствения контекст. Те имат три задачи:
- Използвайки атласи и/или Google Maps, да посочат кои са държавите, разположени в границите на Амазония.
- Използвайки картна основа, да приложат цветен код, за да разграничат държавите и да визуализират реки и планини.
- Да проучат и анализират как реките влияят на биоразнообразието и хората в Амазонския регион.
Математика
Часовете по математика са посветени на изчисления и анализ на данни. Чрез тези задания младите еколози откриват какъв е мащабът на проблема и кои са основните виновници за застрашените горски площи.
Шестокласниците работят по следните три задачи:
- Изчисляване на годишната загуба: Ако годишната загуба е 10 000 км², каква площ ще бъде изсечена за пет, десет и двадесет години?
- Сравнение: Колко пъти загубената площ надвишава площта на България и Гърция?
- Процентен анализ: Какъв процент от общата площ на Амазония съответства на всяка заплаха?
- Изсичане – 40%;
- Пожари – 25%.
Време за експерименти
Човекът и природата
В часовете по човекът и природата учениците влизат в роля на изследователи. Те провеждат пет експеримента – мисии, чиято основна цел е да докажат емпирично важността на горите. „Препоръчително е предварително да подготвим необходимите материали за всеки експеримент. Ние например използвахме съдове с почва и растителност, термометри и вода“, споделя учителката по ЧП. След всеки експеримент, изследователите разписват заключение в работен лист, като формулират най-важния извод от експеримента.
Примерни експерименти:
- Мисия 1: Климат. Учениците измерват температурата в съд с почва и растения, който репрезентира гора, и в съд с чиста почва, представящ изсечена площ. Сравняват двете стойности, отчитат резултатите и формулират извод.
- Мисия 2: Ерозия. Учениците изливат вода върху наклонен съд с растения и наклонен съд без растения. Наблюдават разликата в оттичането на водата и промяната в почвата, записват наблюденията си и формулират извод.
Стъпка 3. Подготовка
Екипите имат последваща задача да обобщят резултатите и да изготвят финален продукт. Всеки отбор избира какъв да бъде форматът – постер, колаж или кратка дигитална презентация.
Стъпка 4. Представяне и обобщение
Финалното представяне на резултатите е по време на кръгла маса – събитие с продължителност един учебен час. Специални гости на открития урок са родителите на децата, както и други учители от училището.
В рамките на кратки презентации учениците споделят:
- кой е най-интересният географски факт, който са открили;
- кое е най-шокиращото число, провокирало разсъждения;
- кое според тях е най-важното доказателство от експериментите.
„На финала поставихме и въпроса „Какво може да направим, за да помогнем за опазването на Амазония?“. Учениците бяха оформили техните предложения за решения като проектозакони“, разказват учителите.
Оценяваме колко е важна растителността чрез емпирични данни
Стъпка 5. Оценка и обратна връзка
Екипът от преподаватели оценява пълнотата и качеството на попълнения работен лист, точността на изчисленията и коректността на изводите от експериментите. „Екипите също оцениха приноса на членовете си или дадоха обратна връзка за презентациите на другите екипи“, споделят г-жа Русева и нейните колеги.
ЗАЩО ДА ОПИТАМЕ?
Достъп до всяко дете
В практиката „Да спасим белите дробове на Земята - горите на Амазония“ учениците работят в малки групи, където всеки има конкретна роля. „Ако математикът не изчисли коректно загубената площ, резултатите на географа ще бъдат неточни. Това гарантира, че всеки принос е ценен, независимо дали е свързан с изчисления, подготовка на експеримент, оцветяване на карта, или създаване на колаж“, споделят преподавателите.
Тази конфигурация насърчава сътрудничеството и подкрепата между шестокласниците. Ясно разпределените роли и отговорности позволяват на всяко дете да се включи в дейностите, които припознава като силни страни, като междувременно трупа нови знания и умения от своите съотборници.
Иновация
Проектът обединява три учебни предмета – география и икономика, математика, човекът и природата – около реален глобален проблем – увреждането на Амазонската гора. Благодарение на заданията учениците осъзнават, че математиката е необходима, за да открием реалния мащаб и сериозност на проблема. Географията ни носи информация за местоположението, пространството и проблема като цяло, докато човекът и природата обяснява процесите чрез наука.
Учителите планират дейности, които насърчават ангажираност у учениците и им представят реалните задачи, пред които се изправя един експерт. „Чрез петте мисии децата направиха мининаучното изследване. Те измерваха, наблюдаваха и изведоха заключения, базирани на собствени емпирични данни. Математическите изчисления и сравнения конкретизираха проблема, което трансформира тяхната нагласа – от безразличие към желание за действие“, коментира Диана Русева.
Резултати
Учителите по математика, география и човекът и природата отчитат, че учениците са станали уверени в това да прехвърлят информация между отделни предмети, за да разрешат един комплексен проблем. Умението ги води към осъзнаването, че нито един предмет или гледна точка не може да даде цялостност на казуса, тъй като проблемите обикновено имат повече измерения.
Участието в проекта дава възможност на учениците да придобият умения за планиране, анализиране, формулиране на хипотези и изводи, както и да подобрят презентационните си и комуникационните умения, наред с работата в екип.
„В края на дейностите ние открихме, че децата имат лично отношение и емпатия към екологичните проблеми. Дейностите направиха така, че те успяха да преживеят проблема, което доведе до по-трайно формирана екологична нагласа“, споделя г-жа Русева.
Друг значителен успех, който постига проектът, е повишената мотивация за учене и гражданска активност. Екипът от учители забелязва, че учениците имат по-висока мотивация за учене, която се изразява в активно участие в клас и работа по задания от различно естество. Що се отнася до гражданската им позиция, младите еколози, макар и само в 6. клас, се виждат като част от решението на проблема с белите дробове на планетата.
Адаптация
Проектно-базираното обучение е „гъвкаво и лесно приложимо към всяка друга екологична или социална тема, изискваща интердисциплинарен подход“. Нека да разгледаме различните вариации.
Тематична адаптация
Променяйки темите, ние изменяме фокуса по всеки от предметите. Запазваме обаче трите предмета и експерименталната част.
- „Пластмасовото замърсяване на океаните“
География: В часовете учениците изследват океанските течения, чрез които се натрупва пластмаса, например Голямото тихоокеанско сметище.
Човекът и природата/Химия: Децата провеждат експерименти за разграждането или устойчивостта на различни видове пластмаса във вода.
Математика: Основните изчисления, които правят младежите, са за годишния обем пластмасови отпадъци и сравняването му с теглото на населението или с други обекти.
- „Замърсяване на въздуха и смогът в конкретен град“
География: Основна дейност ще бъде изследването на климатичните елементи като вятър и атмосферно налягане, които влияят на разпространението на смог.
Човекът и природата/Физика: Природните науки дават пространство за експерименти, свързвани с филтриране и улавяне на прахови частици от въздуха.
Математика: Интересен аспект на проблема е статистическият анализ на данни за броя болни от респираторни заболявания в квартали с различна степен на замърсеност на въздуха.
Ученици на различна възраст
Тъй като екологичните теми са актуални и универсални, можем да ги адаптираме към всички възрастови групи, променяйки сложността на проектните задания.
- Начален етап
С малчуганите от 1. до 4. клас провеждаме експерименти, но е важно да са кратки и по-малко на брой. Математическите изчисления трябва да съобразим със знанията на децата – числа и математически пресмятания. Цялостно в начален етап бихме изместили фокуса от анализ на проценти към илюстриране на изводите от експериментите, като интегрираме изкуство.
- Гимназиален етап
С младежите от 8. до 12. клас ще въведем по-сложна тематика. Можем да включим биология и химия, за да изследваме въглеродния цикъл и фотосинтезата на молекулярно ниво, или да направим икономически анализ на причините за обезлесяването в часовете по предприемачество, предлагайки екологични икономически решения.
Надграждане
За да превърнем практиката в устойчив модел, екипът от учители предлага следните стъпки:
- Учениците се включват с предложения за конкретни мерки, които да приложат в училище или общността, свързани с екологичната тема.
- Интегрираме български език и литература, за да насърчим учениците да създадат публицистичен текст, базиран на научните данни.
Включваме външни партньори – експерти от неправителствения сектор или горските структури – за да дадат на учениците обратна връзка за тяхната работа.
