Как да интегрираме AI в професионалното обучение? На този въпрос търси отговор и г-жа Елена Шабан, преподавател в Професионална гимназия по кожени изделия и текстил „Д-р Иван Богоров“ – гр. Пловдив. Г-жа Шабан се изправя пред сериозно предизвикателство: как да ангажира активно вниманието на учениците от 11. клас и да ги подготви за една индустрия, която се променя с часове под влиянието на технологиите. Вдъхновението ѝ се ражда от желанието да докаже, че изкуството и иновациите не се изключват, а се допълват. В основата на нейния подход стои разбирането, че училището трябва да бъде мост към реалния пазар на труда. Така се заражда и идеята за добрата практика. „Вярвам, че приложните изкуства и професионалното образование подготвят учениците не само за бъдеща професия, но и за осъзнато, уверено и съвременно творческо изразяване“, споделя г-жа Шабан. Именно този стремеж към съвременно изразяване води до нейната иновация, която представлява „дигитална симбиоза“ – съчетаване на класическата рисунка с мощта на изкуствения интелект. Тази ключова концепция превръща традиционния час по дизайн в лаборатория за бъдещи творци.
КАК ДА ПРИЛОЖИМ?
Етап 1. Подготовка и методическо планиране
Първият етап е насочен към теоретичното запознаване на учениците с концепцията за изкуствения интелект в изкуството. Подготовката на учителя включва селектиране на подходящи генеративни платформи (като Leonardo.ai или Midjourney) и изготвяне на методика за работа с „промптове“ (текстови инструкции). Важен елемент тук е дефинирането на понятията и обяснението на принципа, по който софтуерът интерпретира визуална информация. Целта е учениците да възприемат AI не като заместник на творческата мисъл, а като инструмент за визуализация на техните собствени идеи.
Етап 2. Ръчно скициране и концептуално изграждане
Процесът продължава с практическа дейност по изработване на скици на ръка. Всеки ученик разработва оригинален модел на облекло, базиран на предварително избрана тема (флора, фауна, геометрични тела и др.). На този етап учителят поставя фокус върху спазването на пропорциите, композицията и детайлите на облеклото. Тази стъпка е фундаментална, тъй като гарантира, че крайният дигитален продукт ще се основава на авторска концепция, а не на случайно генерирано съдържание. По този начин се запазва връзката с традиционните художествени дисциплини.
Етап 3. Дигитализация и езикова обработка
Следващият етап включва техническа обработка на физическите носители. Скиците се дигитализират чрез сканиране или фотографиране, като учениците се обучават да коригират контраста и осветеността на изображенията за по-добро разпознаване от AI софтуера. Успоредно с това се извършва превод на творческата концепция на английски език. Изготвянето на прецизни „промптове“ изисква от учениците да анализират и опишат детайлно материите, текстурите и стилистиката на своя модел, което придава на практиката интердисциплинарен характер.
Етап 4. AI генериране и сравнителен анализ
В същинската част на изпълнението се извършва трансформация на 2D скицата във фотореалистична 3D визуализация чрез избрания AI инструмент. Оригиналността на добрата практиката се крие в поетапното сравнение между първоначалния чертеж и резултата от алгоритъма. Учениците анализират как софтуерът е интерпретирал техните линии и какви нови визуални решения е предложил чрез дискусия. Този момент на рефлексия е ключов за развиването на критично мислене и естетическа преценка по отношение на дигитално генерираното съдържание.
ЗАЩО ДА ОПИТАМЕ?
Прилагането на добрата практиката показва висока ефективност в няколко направления. В количествен план 100% от участващите са завършили успешно своите проекти, създавайки комбинирани пана от скица и визуализация. Проучванията от г-жа Шабан показват, че над 80% от учениците отчитат повишен интерес към предмета „Дизайн на облекло“ вследствие на внедрените иновации.
В качествен план се наблюдава подобрена дигитална грамотност и способност за работа в съвременна софтуерна среда. Учениците преминават от ролята на пасивни потребители към активни създатели на съдържание. Елена Шабан отбелязва: „В резултат на добрата практика се наблюдава цялостна промяна в поведението и отношението на учениците към учебния процес. Желанието им за участие в конкурси на подобни теми се увеличи“.
Добрата практиката има потенциал за надграждане чрез създаване на постоянни дигитални портфолиа и организиране на виртуални изложби, достигайки до по-широка аудитория. Тя е приложима в различни професионални направления и може лесно да бъде адаптирана към други творчески дисциплини. „С тази добра практика взех участие в 16-ия Международен балкански конгрес по образование и наука (IBES-2025) в Одрин, Турция, където представих възможностите на изкуствения интелект като инструмент за творческо обучение в училище“, разказва г-жа Елена Шабан.
