Работата Ви е известна с това, че оспорва използването на традиционни стимули като оценките. В българската система шестицата е значим културен символ на успех както за учениците, така и за родителите и учителите. Кое е най-погрешното схващане, което един добронамерен учител има относно мотивиращата сила на високата оценка?
Най-погрешното схващане е, че съществува такова нещо като „мотивация“ в единствено число. Ако това беше вярно, тогава предлагането на награди като висока оценка (или пари, храна, похвала) би трябвало да кара учениците да имат повече от тази мотивация. Психолозите обаче знаят от много години, че има различни видове мотивация, като видът е по-важен от количеството.
По-конкретно, учениците, както и всички ние, могат да бъдат вътрешно мотивирани – това означава, че намират дейността, с която се занимават, за ценна и смислена сама по себе си. Или могат да бъдат външно мотивирани – тогава целта им е да получат награда (или да избегнат наказание). Не става въпрос само, че това са две напълно различни неща. Нито пък, че вътрешната мотивация е по-силна от външната (макар да е така). По-важният извод, потвърден от стотици изследвания, е, че външната мотивация е склонна да подкопава вътрешната. С други думи, колкото повече награждавате хората да правят нещо, толкова повече те губят интерес към онова, което е трябвало да направят, за да получат наградата.
Когато учениците са карани да се фокусират върху получаването на шестица, те губят интерес към самото учене и в дългосрочен план е по-малко вероятно да се справят добре.
Вие се застъпвате за превръщането на класните стаи в „общности от учещи“. В училищна среда, която често насърчава индивидуалната конкуренция чрез класирания и олимпиади, кои са основните съставки, които един учител може да използва, за да изгради истински сътрудничеща и безопасна общност в класната стая?
Единственото по-лошо нещо от наградата е призът – което по същество е награда, направена изкуствено оскъдна, така че ако ти получиш такава, аз имам по-малък шанс да я получа. Тук вече към арсеника на външната мотивация сме добавили и стрихнина на конкуренцията. Оценките са достатъчно лоши, но правим нещата много, много по-зле, ако класираме учениците един спрямо друг или безпричинно обявяваме, че само ограничен брой могат да бъдат отличени. Това не само засилва разрушителния ефект на наградите (върху интереса към ученето и качеството му), но и съсипва взаимоотношенията, като учи децата, че другите хора са пречка за собствения им успех.
Писал съм подробно (например в книгата си „Митът за дисциплината“) за начините, по които учителите могат да създадат взаимозависимост между учениците, да организират проекти и срещи на класа, където всеки започва да разчита на другия и фокусът не е само върху „аз“, а върху „ние“. Но никое от тези усилия няма да има голям успех, ако в същото време учениците са насъсквани едни срещу други в състезания, където целта не е да се подкрепят взаимно, нито дори да учат, а да се победят един друг. Не можем да променим нагласите на децата – към ученето или един към друг – докато не премахнем състезателните структури, които активно подкопават всичко добро, което се опитваме да постигнем.
Предоставянето на смислен избор на учениците е основен момент във Вашата философия. За учител, който работи по претрупана, спусната от министерството учебна програма, това може да изглежда невъзможно. Кой е „безопасният“ и ефективен начин да се започне с въвеждането на ученическа автономия, без да се изостава от задължителния материал?
Отново се сблъскваме с границите на добронамерените призиви и стратегии пред лицето на вредните системни политики. Не можеш да накараш децата да се интересуват от четене или наука, ако ги караш да гледат на тези неща просто като на средство за постигане на целта – добра оценка (и по този начин ги обезценяваш). Не можеш да накараш децата да се подкрепят и да се грижат за съучениците си, ако в същото време им се казва, че трябва да триумфират над тях. И не можеш да насърчиш автономията и дълбокото учене, което идва от търсенето на отговори на смислени въпроси за света, ако от висшестоящи инстанции се налага унифицирана програма, пълна с факти.
Децата се учат да взимат добри решения, като взимат решения, а не като следват инструкции. Една задължителна учебна програма от министерството подкопава не само автономията на учениците (и качественото учене), но и автономията на учителя (и качественото преподаване). Учителите трябва да имат свободата да откликват на интересите и въпросите на конкретните деца в стаята си и да разработват учебна програма с тях, а не просто да преминават през учебна програма за тях. В една добре функционираща образователна система моят 5-ти клас ще има различна програма от твоя 5-ти клас – и също така ще е различна от моя собствен 5-ти клас миналата година по същата причина: това е различна група деца. В противен случай може да го наричаме училище, но то всъщност прилича повече на фабрика.
Децата се учат да взимат добри решения, като взимат решения, а не като следват инструкции.
С инструментите с изкуствен интелект, които могат мигновено да предоставят отговори, традиционният модел на учителя като „доставчик на знания“ остарява. От Ваша гледна точка, как тази технологична промяна засилва неотложността от преминаване към моделите, ориентирани към ученика, които защитавате от десетилетия? Коя е незаменимата човешка функция на учителя днес?
Наскоро написах есе (достъпно на моя уебсайт), посветено на заплахата, която изкуственият интелект представлява за преподаването и ученето. Но много преди чатботовете и другите технологични инструменти в класната стая, най-добрите учители никога не са гледали на себе си като на „доставчици на знания“, а като на хора, които помагат на децата да конструират смисъл, да разбират идеите отвътре навън. Фактите винаги могат да бъдат проверени и ако не се научат в контекст и с определена цел, бързо се забравят.
Ако целта ни е децата да бъдат критично мислещи и да останат учещи през целия си живот, ние, учителите, трябва да надскочим стария модел на ученика като празен съд, в който изливаме знания или умения. Вместо това трябва да им помогнем да използват знанията и уменията, за да си играят с интелектуални възможности, да правят връзки и разграничения, не само да намират отговори, но и да генерират нови и по-сложни въпроси. Тази промяна е по-скоро функция на това да имаме амбициозни цели, отколкото на поредния трик, създаден, за да носи пари на технологичните компании.
Много български учители изпитват огромен натиск от системата, родителите и административните изисквания. Те може да намират идеите Ви за вдъхновяващи, но да се чувстват твърде изтощени, за да ги приложат. Какво бихте казали на учителя, който споделя: „Вярвам в това, но просто нямам енергия да плувам срещу течението“?
Нужни са издръжливост и често смелост, за да оспориш статуквото и да плуваш срещу течението! Най-добрите учители, които познавам, упорстват, защото си спомнят защо изобщо са се захванали с тази професия – за да направят най-доброто за децата, да им помогнат да запазят любопитството си, да израснат като задълбочено мислещи и добри хора. Ако преподавате по предварително подготвена, базирана на факти програма, използвате учебници, работни листове и изпити, разчитате на оценки и други изкуствени стимули, за да принудите учениците да правят нещо, към което те разбираемо имат малък интерес, тогава не успявате да бъдете най-добрата версия на себе си като учител. Предавате както децата, така и себе си.
Един сигурен начин да избегнете професионалното прегаряне е да се свържете с колегите си, да се организирате и да мобилизирате други преподаватели, така че заедно да можете по-ефективно да оспорите неадекватната система. Сътрудничеството ни позволява да обменяме практически стратегии за преподаване, ориентирано към ученика, и да поддържаме духа си висок.
Всички гледни точки и мнения, изразени в този материал, са единствено на съответния събеседник и не е задължително да отразяват официалната позиция на „Заедно в час“ или на платформата prepodavame.bg. Нашата цел е да Ви предоставим достъп до широк спектър от идеи и експертни мнения от света на образованието, за да Ви подкрепим във Вашата работа.
