Научна грамотност

Научна грамотност

Научната грамотност е специфичен начин на гледане на света. Както казва Чад Орзел (Orzel, 2014), това е най-оптимистичният поглед към света, защото ти дава увереност, че светът е разбираем и че всеки въпрос има свой отговор. Всеки един от нас, още от тригодишен, има учен в себе си.

И ако продължим мисълта на Чад Орзел, този малък учен какво всъщност ни кара да правим? Да си задаваме въпроси и да сме любопитни към света, да подлагаме на съмнение неща, които на пръв поглед изглеждат очевидни, да имаме импулса да отговорим на неотговорени въпроси, да търсим възможни обяснения и да искаме да ги проверим, да имаме смелост да експериментираме, да пробваме различни подходи за изследване на света, да споделяме целия процес на търсене и откриване с останалия свят. И така отново и отново.

Описание

Научната грамотност е една от трите функционални грамотности и като такава е в основата на способността на човека да оперира в днешния свят. (PISA 2015 Draft Science Framework, 2013). Научната грамотност дава инструментариума, с който човек да подхожда към неизвестното. Хората със силно развита научна грамотност подхождат с градивно съмнение към неща, които се представят като очевидни, търсят факти за доказателства, задават си допълнителни въпроси, общуват прецизно (с прецизен изказ и аргументация) и очакват това от общуването си с останалите. Ето защо научната грамотност прави учениците ни самостоятелни, убедителни комуникатори и хора, които трудно могат да бъдат манипулирани.

Още една важна причина да развиваме научна грамотност в часовете си е, че така получаваме възможност да подхождаме към децата като към малки учени, като към хора, които откриват света заедно с учителя, а не го „попиват“. Това естествено води до повишаване на ангажираността на учениците и тяхната мотивация да учат.

Как да развиваме научна грамотност?

За да постигнем това, е необходимо да превърнем класната стая в място за изследвания:

  • да стимулираме учениците да си задават въпроси;
  • при всяка възможност да им помагаме сами да откриват това, което трябва да научат;
  • да търсят възможни отговори;
  • да правят експерименти и изследвания;
  • да споделят откритията си със съучениците си;
  • никога да не даваме отговори наготово.

Източници:
Orzel, C. (2014). Eureka: Discovering Your Inner Scientist. Basic Books.
PISA 2015 Draft Science Framework. (2013). Извлечено от www.oecd.org.

Карта

Ето елементите, на които условно можем да разделим това умение, за да работим последователно и целенасочено за развиването му. Ако искате да видите идеи как да работите за конкретен елемент, кликнете върху кръгчето на елемента. По-долу също ще намерите списък със стратегии, които може да използвате.

Измерване

Измерването на умения може да бъде сложно само с количествени измерители, затова тук ви предлагаме рубрика с нива, която може да използвате готова или да адаптирате според целите си. Ако искате да прочетете как да използвате рубрики в часовете си, вижте и тази статия.

Стратегии

Чертаят схема, описваща всички сили, които влияят на даден обект

Стъпка 1 Изберете обект или предмет. Напишете думата на обекта на дъската, нарисувайте го или раздайте малки листчета с името на обекта на децата. Ако имате на разположение 3D обект, подгответе го преди часа на видно място в стаята. Примери: При отварянето на урока помолете децата да нарисуват всичко, което влияе на обекта (1. клас, […]

След споделяне на големия въпрос на раздела всеки ученик дава своя хипотеза за отговора и казва защо мисли така

Тази стратегия е подходяща за началото на раздел. Когато споделяме с учениците какъв е големият въпрос, на който ще търсим отговор в този раздел, ги питаме до какъв извод мислят, че ще достигнем. Даваме възможност всеки да запише хипотезата си в тетрадката или в изследователския дневник (ако има такъв). Обсъждаме няколко от хипотезите заедно с […]

Прави план за проверка на хипотеза

Стъпка 1 Предварителна подготовка на учителя: Изброява и разписва методите за изследване в дадената наука (наблюдение, експеримент, анкета и т.н.). За всеки метод – разписва максимум 5 стъпки, които в общия случай са: цел на изследването, очакван резултат, необходими материали, действия, провеждане/описание. Учителят преподава тези методи чрез предметното знание. Пример: Преподава нов урок за Хан […]

Научна десетка за месеца

В рамките на раздела отправяме предизвикателство към учениците да генерират научни въпроса по темата на раздела. Избираме ден, в който гласуваме за десетте най-добри въпроса. Вариация на стратегията за ученици, които са по-напреднали в задаването на научни въпроси, е да ограничим времето за генериране на въпроси до първите няколко часа от раздела и след това […]

Наблюдават показатели за управление на класната стая

Това е вариация на стратегия 4.2.1. „Водят протокол на час“. В този вариант поставяме като фокус на наблюдението действията на учителя и учениците в час. Задачата на наблюдаващия ученик е да записва безпристрастно действия и реплики на ученици и учител по време на един учебен час. Тази стратегия е подходяща, когато имаме предизвикателства с управлението […]

Къде в темата на новия раздел би задълбал един истински учен (историк, географ, физик, литератор)?

В първия час от даден раздел, предоставяме на учениците разнообразни уводни материали, които дават най-обща представа за темата на раздела. Учениците обсъждат по групи възникналите въпроси. Обсъждаме въпросите с целия клас, като открояваме онези от тях, които имат потенциал за изследване. Когато приключим с дискусията, слагаме тези въпроси на видно място в класната стая. Това […]

Изследователски дневник

Тази стратегия е насочена към два от най-важните елементи на провеждането на изследване – обективно описание на наблюденията и рефлексия върху процеса. Изследователският дневник е място, в което учениците описват процеса на собственото си учене – хипотези, как се променят хипотезите, наблюдения, които им привличат вниманието, рефлексия върху процеса. Може да има различен формат в […]

Водят протокол на час

Тази стратегия е подходяща за един от най-ключовите елементи на научното изследване – умението за безпристрастно наблюдение на процеси. Поставя учениците в ролята на дистанцирани наблюдатели, които записват случващото се в часа без оценка. Можем да поставим различен фокус на наблюденията, например работа по групи в часа. Тогава очакваме от учениците да записват само наблюдавано […]