Обсъждате застрояването на терен до училището. Класът се разделя на две и след десет минути всички са съгласни помежду си, защото никой не защитава страната, която не му е симпатична.

Ролевите преговори в час решават този проблем, като дадат на всяка група роля, която тя не си е избрала, и червена линия, от която не може да отстъпи. Два учебни часа за 11.–12. клас.

Изборът на казус

Вземете реален местен въпрос. Застрояване на терен. Транспортна схема. Разпределение на общински бюджет. Режим на природен парк.

Опишете четири страни с несъвместими интереси. Ако казусът е измислен и далечен, никой не се ангажира, така че изберете нещо, което се е случило или се обсъжда във Вашия град.

Двадесет минути подготовка. Изпробвайте промпта за всяка роля предварително.

Червената линия е задължителна. Без нея моделът се съгласява с всичко и преговорите приключват за пет минути. Това е най-честият провал на дейността.

Първи час

Десет минути представяте казуса и четирите страни. Всяка група получава роля, която ще защитава през целия урок.

Десет минути групите формулират позицията си: какво искат да постигнат, какви аргументи имат и от какво не са готови да отстъпят.

Двадесет минути всяка група разговаря с модела, но в ролята на една от другите страни. Целта е да разбере какви аргументи и искания би имала тази страна. Записват си най-важното.

Тази обърната стъпка е сърцевината на дейността. Ученик, който е разпитвал опонента си, влиза в преговорите с представа какво го чака.

Втори час

Двадесет и пет минути групите преговарят помежду си, без модел. Целта е писмено споразумение.

Петнадесет минути всяка група представя какво е запазила, от какво е отстъпила и какво е получила в замяна. Накрая обсъждате дали споразумението би проработило на практика.

Какво показва, че групата се е справила

Може да изложи чуждия интерес така, както го излага самата страна. Отстъпката е разменена срещу нещо. Групата може да посочи какво би затруднило изпълнението на постигнатото.

Второто се проверява за секунди в текста на споразумението. Едностранните отстъпки личат.

Как да свържете часа с останалата програма

По гражданско образование дейността показва как работи местното самоуправление. По география и икономика акцентът пада върху разпределението на ограничен ресурс. По философия си струва да добавите въпроса дали компромисът е добро решение, или просто най-възможното.

Как да разпределите ролите справедливо

Групата, която получи най-непопулярната роля, обикновено решава, че е наказана, и работи наполовина.

Разпределете чрез жребий пред класа и го кажете предварително. Случайността сваля напрежението изцяло.

Има и по-добър вариант, ако имате време. Всяка група получава роля, която е противоположна на очакваното ѝ мнение по казуса. Питате предварително, с гласуване по въпроса, и после раздавате ролите обратно.

Ефектът е забележим. Ученик, който трябва да защитава позиция, срещу която е гласувал преди петнадесет минути, чете аргументите ѝ много по-внимателно от този, който вече е съгласен с тях.

Задължително уточнение към класа: ролята не е мнение. Кажете го в началото и го повторете в края, когато групите излизат от ролите си. Отделете последните пет минути за въпроса кой е променил мнението си след преговорите и в коя посока. Обикновено има двама или трима и техните обяснения са най-полезното, което ще чуете за целия ден.

Ако имате трети час

Поканете човек, който е участвал в подобни преговори наистина. Общински съветник, представител на сдружение, архитект.

Дайте му готовото споразумение на класа и го помолете да каже къде би заседнало. Отговорите обикновено са конкретни и неудобни – срокове, пари, кой плаща поддръжката – и превръщат упражнението в нещо, което учениците помнят по-дълго от учебната година.

Ако няма кого да поканите, използвайте протокол от заседание на общинския съвет по подобна тема. Те са публични. Дайте на групите да намерят в него местата, на които някой е защитавал червена линия, и да ги сравнят със собствените си преговори. Разликата в тона обикновено ги изненадва: истинските преговори звучат по-сухо и се въртят около срокове много повече, отколкото около принципи.