Станка Захариева е начален учител в НУ “Илия Р. Блъсков”, град Шумен. Тя среща ежедневно предизвикателството да представи научните факти, свързани със замърсяването на околната среда по ангажиращ начин. Нейна цел е да развие научна и четивна грамотност у четвъртокласниците, на които преподава, както и да трансформира учебното съдържание в активно гражданско поведение. Проектът “Нашите следи по планетата Земя” е вдъхновен от една конкретна нужда в класната стая на г-жа Захариева - да изведе екологичното образование на преден план, като ги превърне в ценност.
Проблемът, който преподавателката в начален етап адресира чрез своята добра практика, е липсата на осъзнатост у малчуганите относно влиянието на хората върху природата. За да мотивира децата да развиват знанията и осъзнатостта си, г-жа Захариева ги въвлича в STEM инициативата, интегрираща няколко учебни предмета - човекът и природата, математика, технологии и предприемачество.
“Екологичното образование трябва да бъде системен елемент от обучението. Този урок не само създава връзка на науката с реални житейски ситуации, но и повишава чувството за гражданска отговорност у учениците”, споделя учителката в начален етап.
КАК ДА ПРИЛОЖИМ?
В рамките на учебните дейности класната стая на Станка Захариева и четвъртокласниците се превръща в лаборатория, а децата - в учени изследователи.
Стъпка 1. Лингвистично и визуално потапяне
За да ангажира учениците с предстоящите дейности от проекта “Нашите следи по планетата Земя”, г-жа Захариева започва с анализ на думата “земя”. Малчуганите работят с тълковен речник на български език и откриват над осем значения на думата.
Преподавателят въвежда дигитален компонент в урока като използва платформата MOZABOOK. Чрез нея г-жа Захариева разширява знанията на децата за екосистемите и пустините, представяйки знанието по вълнуващ и цветен начин - чрез анимация и минитестове.
Стъпка 2. Лаборатория “Млад изследовател”
По време на лабораторните упражнения класът работи групово, така че преподавателката групира децата. Всеки екип има две роли - “лидер” и “експерти на науката”. Разпределението на отговорностите подпомага децата да осъзнаят кои действия довеждат до краен резултат - организиране и сплотяване на групата, събиране и обобщение на информация, представяне на резултатите пред класа.
За да се справят успешно, четвъртокласниците използват вече усвоените знания за живата и неживата природа. Практическата дейност включва изследване на почва с различна структура – глинеста, песъчлива и ливадна. Децата имат възможност да наблюдават, да усещат текстурата на почвите, а в хода на упражненията доказват наличие на вода и въздух в пробите чрез експерименти.
В края на дейността, малките учени нанасят отчетените резултати в работни листове. Следва кратко обсъждане на приложението на почвите, което насърчава критическо мислене и креативност у децата.
Опит 1. Анализ на почвата
Учениците тестват една хипотеза - “почвите се различават по състав според местоположението си”. Чрез наблюдение и докосване на глинеста, песъчлива и ливадна почва, поставена в прозрачни чаши, те посочват по какво се различават - по цвят и плътност.
В заключение на тази дейност, учениците посочват в кои стопански дейности можем да използваме глина и пясък - в индустрията и козметиката.
Опит 2. Въздух и вода в почвата
Вторият опит ще докаже наличие на вода и въздух в почвата. За г-жа Захариева това е важен акцент на урока, тъй като ще го използва за преход към темата за глобалното замърсяване. “Това ни отведе до тревожните факти за замърсяването на водите, почвите и въздуха. Поставихме фокуса върху връзката и последиците от това замърсяване. Тъй като всичко в природата е взаимосвързано, замърсителите неизбежно преминават от едно място на друго и вредят на всички ни”, допълва преподавателката.
Опит 3. Животните в почвата
В рамките на това упражнение отборите коментират кои животни обитават почвата. Учениците наблюдават живи представители на видовете дъждовен червей и попово прасе. След наблюдението те гледат и образователен видеоклип, който представя факти за живота на къртиците. Г-жа Захариева поставя проблемна ситуация: “Може ли човекът да повиши плодородието на почвата?”
Стъпка 3. Синтез чрез мисловни карти и инженерно предизвикателство
В систематизирането на голямо количество информация, учениците от класа на Станка Захариева използват мисловни карти. Те подпомагат учениците да открият логически връзки между замърсяването на околната среда и последиците за здравето на човечеството.
Инженерното предизвикателство на младите лаборанти е да проектират почвена смес, която е подходяща за отглеждане на маруля. “Идеалната”, инженерно проектирана почва съчетава пясък, глина и органична тор от компост.
Стъпка 4. Математическо моделиране и екологично земеделие
В следващия урочен компонент учениците влизат в ролята на агрономи. Те решават математически задачи, свързани с добив на пшеница и царевица в Дунавската равнина. “Тук те приложиха знанията си за географските особености на нашата страна, натрупани в часовете по човекът и обществото, както и математическите си умения за решаване на текстова задача, умножение и деление на многоцифрените числа”, допълва учителката.
Чрез образователно видео за екоферма те се запознават със зелените технологии и осъзнават, че ние хората можем да оставяме и добри следи. Урокът завършва с проект за вермикомпостер (ферма за червеи) в класната стая на 4. клас.
По време на урока, учениците извеждат три извода:
- “Имаме силата да променим нещата.”
- “Чрез контрол върху разхода на енергия, торенето на почвите и вредните емисии, ние можем значително да намалим негативното си въздействие върху водата, въздуха и земята.”
- “Като прилагаме екологично земеделие и животновъдство, ние работим за по-чисто бъдеще.”
ЗАЩО ДА ОПИТАМЕ?
Постижения
Урокът “Нашите следи по планетата Земя” доказва, че когато учениците поемат роля на изследователи, те постигат значително по-високи резултати, измерими чрез успешно попълнени работни листове, правилно решени математически задачи и промяна в нагласите на децата.
Г-жа Захариева споделя, че 100% от учениците посочват успешно какъв е съставът на почвата и правят логическа връзка между човешката дейност и качеството на природните ресурси. Тя забелязва още, че учениците демонстрират гражданска активност и екологично мислене, тъй като за четвъртокласниците почвата вече не е просто “пръст”, а жив природен компонент, който изисква грижа и внимание.
Иновативен и приобщаващ подход
Добрата практика предлага иновативен СТЕМ поглед над учебния материал. Чрез практическите дейности всички ученици се включват в образователните активности, независимо от нивото на знания и умения, или от специалните образователни потребности на някои деца. Например, в класа на г-жа Захариева има дете, което се затруднява да обясни термина “ерозия”, но именно то става лидер на отбор и проектира почвен модел.
Сътрудничеството, което предполага добрата практика, дава възможност на всеки ученик да допринесе според своите силни страни, повишавайки самочувствието и социалната интеграция в класа. Независимо дали ролята е “лидер” или “научен експерт”, децата осъзнават, че всяка от тях е ценна за крайния резултат.
Адаптивност
Добрата практика има гъвкава структура, която е приложима във всяка класна стая и контекст. Използвайки структурата на урока - въведение, опити, математически и инженерни задачи - можем да адаптираме темите, така че те да са свързани към региона ни. Например
- В планински район, можем да проведем урока: "Как да построим мост над поток само с пръчки и канап?"
- В градски район, урокът може да бъде: "Как да проектираме филтър за пречистване на въздуха в класната стая?"
- В земеделски район може да планираме урока: "Как да защитим почвата от издухване от вятъра?"
Г-жа Станка Захариева планира да пренесе този изследователски модел и в първи клас чрез проекта “Опознавам света”, като го разшири към темите за енергията и водата. За да надградим чрез технологии, можем да интегрираме работа с микроскоп или мобилни приложения за анализ на данни.
В края на деня, най-ценният резултат е формираното самосъзнание, обобщено в думите на г-жа Захариева: “Имаме силата да променим нещата. Като прилагаме екологично земеделие и животновъдство, ние работим за по-чисто бъдеще и се учим да оставяме нашите светли, чисти следи по повърхността на Земята.”
