Академията за дигитални умения в ерата на изкуствения интелект е инициатива, която се случва за втора поредна година през 2025 г. и включва поредица от уебинари, видео курсове и обучения за учители, създадени с подкрепата на Yettel. В настоящото интервю Ви срещаме с Елена Пантерова-Попова – учител по природни науки и информационни технологии в ОУ “Св. К. К. Философ” – гр. Перник, която е сред над 250 учители, които се включиха в първото обучение от програмата през м. април.
1. Какво Ви мотивира да се включите в обучението за критично мислене чрез дигитални технологии?
На първо място темата. Включих се силно мотивирана от желанието да направя обучението по-пълноценно и смислено за моите ученици, като развивам у тях умения за анализ и самостоятелно мислене. Вярвам, че критичното мислене е ключово в дигиталния свят, в който живеем, а дигиталните технологии предлагат отлична среда за развиването му.
2. Кои части от обучението Ви бяха най-полезни или вдъхновяващи?
Особено полезни за мен бяха практическите примери и споделените уроци от колеги. Вдъхновяващо беше да видя как една тема може да бъде пречупена през критичното мислене, с помощта на различни дигитални инструменти. Работата по създаване на собствен урок по модела „обърната класна стая“ също ми даде увереност и мотивация да експериментирам.
3. Научихте ли нови подходи или инструменти, които не сте използвали преди това в работата си?
Да, за мен беше ново използването на платформата Edpuzzle за видеоуроци с вградени въпроси, което много улеснява проверката на разбирането. Също така, получих нови идеи как да използвам познати инструменти като LearningApps и Canva в различен контекст – не просто за преговор, а за развитие на умения за търсене, анализ и създаване на съдържание.
4. Как прилагате наученото в ежедневната си работа с учениците? Можете ли да дадете конкретен пример?
След обучението започнах по-осъзнато да прилагам наученото от това обучение. По конкретно мога да споделя как приложих наученото в урок по предмета „Човекът и природата“ в 5. клас, на тема „Нашата храна“. Използвах метод на обърната класна стая – учениците се запознаха предварително с част от съдържанието, решаваха онлайн упражнения, търсиха информация за болести, свързани с липса на витамини, анализираха източници, създадоха дигитално меню. Така се съчетаха научното познание с умения за търсене, филтриране и създаване на съдържание.
5. Как учениците приеха новите подходи в часовете Ви?
Учениците проявиха интерес и активно участие. Те се радват, че имат възможност да работят по екипи, да търсят сами информация, да творят. Особено мотивиращо за тях беше използването на реални дигитални приложения и получаването на грамоти или обратна връзка чрез тестове и визуални продукти.
6. Сблъскахте ли се с предизвикателства при прилагането на новите подходи в класната стая? Как ги преодоляхте?
Основното предизвикателство беше свързано с уменията на учениците да преценяват достоверността на източниците. В началото те приемаха всяка намерена информация за вярна. Преодоляхме това с обсъждане на примери, работа с водещи въпроси (напр. „Кой е авторът?“, „Къде е публикувано?“, „Съществуват ли други потвърждаващи източници?“) и насочване към проверени сайтове. С времето започнаха да бъдат по-критични.
7. Забелязвате ли промяна в начина, по който учениците мислят, анализират информация или изразяват мнение след обучението?
Да, забелязвам, че учениците задават повече въпроси, изразяват мнение с аргументи и се опитват да проверят информация, преди да я приемат за вярна. При групови дейности се наблюдава по-добра аргументация и съзнателно използване на факти. Това показва, че критичното мислене започва да се развива като навик.
На страницата на Академията може да откриете покани за следващи обучения, уебинари и курсове, свързани с темата дигитални умения в ерата на изкуствения интелект.
