Ловци на маси
Цели по предметно знание:
Учениците:
- Упражняват изчисляване на относителна молекулна маса;
- Класифицират веществата според значението им за природата и човека;
- Изследват формирането, приложението и познатите алтернативи на молекулите.
Необходими материали
- Работен лист „Молекулна маса“ – за Урок 3;
- Работен лист „Картичка на молекула“ – от Урок 2;
- Таблица на Менделеев;
- Ножици;
- Лепило;
- Флипчарт/картон за постер;
- Химикалки/моливи;
- Маркери.
Учениците сравняват две примерни молекули (напр. H₂O и CO₂) и предполагат коя е по-тежка, на база обективни наблюдения. Въвежда се понятието „относителна молекулна маса“.
Инструкции
“Вече научихме, че молекулите на химичните съединения съдържат атоми на химични елементи с различни физични и химични свойства. Ще ви покажа молекулите на две съединения.
Как мислите - коя от двете е по-тежка? Подкрепете идеите си с подходящи аргументи.”
Обобщение
“Разбрахме, че масата на една молекула зависи от броя и вида на атомите в нея. Освен това научихме къде можем да намерим относителната атомна маса на елементите, която ни е нужна, за да пресметнем относителната молекулна маса на химичните съединения.”.
Важно
Фасилитиране:
- Използвайте насочващи въпроси: „Колко атома има във всяка молекула?”, “Кои химични елементи са по-тежки?“, “Как да разберем колко тежи атомът на даден химичен елемент”;
- Пояснете, че „по-тежка“ означава „с по-голяма относителна молекулна маса“.
Обратна връзка:
- Процесивна:
- Задавайте насочващи въпроси;
- Когато учениците вече са изложили своите предположения и аргументи, покажете им къде могат да открият относителната атомна маса на химичните елементи и как могат да калкулират относителната молекулна маса на разгледаните съединения.
- Саморегулираща:
- Учениците сравняват предположенията си с данните от Менделеевата таблица и изчисленията на дъската.
Материали за дейността
Всеки ученик изчислява относителната молекулна маса на молекулата от картата, която е изработил в предходния урок. След това събира допълнителна информация за нея - начин на формиране, употреба в бита и производството, въздействие върху околната среда, налични алтернативи.
Инструкции
“За следващата дейност ще ви трябват картите на молекулите, които изработихте в предходния урок. Ще работите в групи по трима или четирима. Всеки член на екипа трябва сам да изчисли масата на своята молекула по вече установения начин. След това, на база получените стойности, заедно наредете картите във възходящ ред (от най-леката към най-тежката молекула). Проверете дали всички в групата са направили правилно изчисленията си.
В работните листове, които ви раздадох запишете относителните молекулни маси на вашите молекули, след което направете допълнително проучване за:
- формирането на молекулите (естествено или химично);
- употребата им в бита и промишлеността;
- влиянието им върху околната среда и човека;
- възможните алтернативи.
На база направените проучвания разделете молекулите в две графи: „Полезни/неутрални“ и „Вредни за околната среда“.”
Обобщение
“Научихме как да изчисляваме относителната молекулна маса на различни химични съединения. Установихме също, че молекулите се намират навсякъде около нас - както в природата, така и в предметите, които използваме ежедневно. Някои от тях са жизненоважни за оцеляването на видовете, докато други имат вредно въздействие върху околната среда.Тази информация ще ни бъде необходима в следващите етапи на проекта, когато ще я представим пред класа във вид на постер.”
Важно
Фасилитиране:
- Дайте пример за изчисление на относителна молекулна маса (H₂O = 2×1 + 16 = 18);
- Насочвайте учениците да мислят за молекулите като част от обкръжаващата ни среда - като природни компоненти или градивни елементи на обектите, които ежедневно използваме;
- Насърчавайте активното участие на всички в групата – всеки ученик работи върху „своята“ молекула.
Обратна връзка:
- Процесивна:
- Проверете изчисленията на учениците;
- Задавайте насочващи въпроси при класификацията.
- Саморегулираща:
- Учениците в групата сверяват изчисленията помежду си.
Формативно оценяване:
- Критерии:
- Правилни изчисления;
- Аргументирана класификация;
- Точна информация.
Учениците дискутират молекулните маси и значението на различните молекули за природата и за хората. Определят кои вещества имат най-леки и най-тежки молекули. Откриват кои са най-полезните и най-вредните от тях.
Инструкции
“Сега всяка работна група трябва да сподели с класа изчисленията и откритата информация за молекулите от своите карти. Обяснете:
- коя молекула се оказа най-лека;
- коя е най-тежка;
- коя от молекулите в групата е най-полезна;
- коя е най-вредна и какви са причините за това.
Накрая очаквам всеки да сподели коя част от днешната работа му се е сторила най-интересна.”
Обобщение
“С помощта на тази дейност достигнахме до извода, че масата на молекулите може да варира в широки граници, независимо дали те изграждат твърди, течни или газообразни вещества. Открихме също, че няма абсолютно полезни или абсолютно вредни молекули, защото поставени в различен контекст и условия полезните молекули могат да се окажат вредни и обратно - вредните могат да бъдат полезни. Все пак, за целите на проекта, можем да обобщим, че:
- полезните молекули са онези, които подпомагат живота, здравето или технологичния напредък;
- Вредни са молекулите, които увреждат живите организми или природата, особено в по-големи количества.
Ще използваме тази информация в постерите, които ще изработим в следващия урок.”
Важно
Фасилитиране:
- Обобщете работата на групите;
- Насърчете учениците да представят поне по един аргумент за полезността/вредността на молекулите (“Защо смяташ, че тази молекула е вредна?”, “За кого е полезна молекулата?”).
Обратна връзка:
- Вербална, положителна и насочваща.
Формативно оценяване:
- Критерии:
- Активно участие в обобщението;
- Ясно формулирани и аргументирани идеи.
