“Скъпи ученици, нека си припомним какво вече знаем за Световния океан. Спомняте ли си какви бяха неговите свойства? Научихме, че водата в океаните и моретата има температура, която е по-висока на повърхността и по-ниска в дълбочина, соленост, която зависи от климатичните условия, и че е в постоянно движение – чрез вълни, течения, приливи и отливи.

Защо Световният океан е толкова важен за живота на Земята? Той покрива 70% от планетата, регулира температурата, абсорбира топлина и въглероден диоксид, осигурява храна и кислород. Без него, климатът щеше да бъде много по-горещ, а животът, какъвто го познаваме – невъзможен.

Ето я и нашата спътница - Бисерка - мъничка, блестяща капка вода, която се носи по повърхността на океана. Слънцето я стопля, тя започва да се изпарява и лека-полека се издига във въздуха. Бисерка се превръща във водна пара и се присъединява към облак. Там среща други капчици и чака – чака момента, когато ще се върне обратно на Земята. И ето че облакът се сгъстява, натежава и завалява. Капката Бисерка пада... но този път не в океана, а на сушата.

Припомнете си  знанията по човекът и природата. Какво е воден кръговрат? Представете си го – водата се изпарява от морета, реки, езера, дори от растения. Събира се в облаци, след това пада под формата на валежи. Част от тази вода отива в почвата, друга в реките, част се връща в океана. Тя се движи непрекъснато, никога не спира.

Опитайте се сега да си нарисувате как точно се движи водата – от океана, към небето, после към сушата и обратно. Цялата природа е свързана в този вълшебен кръг.

Сега, когато капката Бисерка е на сушата, къде може да отиде? Може да попие в почвата и да стане подземна вода. Може да излезе от извор. Може да потече като малка река, да попадне в езеро или дори в ледник. В следващите минути ще открием какви води има на сушата, как се движат, какво значение имат и как капката Бисерка ще ни ги представи една по една. Готови ли сте за ново пътешествие?”

"Сега, скъпи ученици, ще тръгнем заедно с капката Бисерка на едно ново пътешествие - този път не през океана, а по сушата. Тя ще ви води и ще ви показва различни води, които среща по пътя си. Слушайте внимателно нейния разказ. Следете моето пътешествие, слушайте какво ви разказвам, записвайте новото понятие в своя работен лист.

"- Здравейте, приятели! Аз съм капката Бисерка. След като обиколих Световния океан, слънцето ме стопли, изпарих се, станах част от облак… и отново заваля дъжд. Но този път не попаднах в морето, а попаднах върху сушата! И оттук започна моето ново приключение.

Когато паднах на земята, част от мен попи в почвата. Знаете ли какво открих там? Попаднах между малки пукнатини в скалите – и така станах подземна вода! Скрито под земята, аз се движех бавно и тихо, а когато намерих изход – изригнах на повърхността. Това място се нарича извор – от него започва нов живот.

От извора тръгнах като река. Тичах бързо надолу по планините, а после – спокойно през равнините. Видях как към мен се вливат други по-малки реки – те се наричат притоци, и заедно с тях образуваме речна система. Моят път имаше начало – там, където бликнах, и устие – където се влях в друго водно тяло. Цялото разстояние се нарича дължина на реката., а мястото откъдето всички по-малки реки и голямата река събират своите водни капчици се нарича водосборен басейн.

По пътя ми водата не беше винаги еднаква. След дъжд реката става пълноводна – разлива се и носи много вода. В сухо време става маловодна – тече по-тихо. Има специална графика, която показва точно това – нарича се хидрограма. Тя показва колко вода носи моята река всеки месец от годината. Разгледайте   в учебника  графичното изображение и кажете през кой месец реката е най-пълноводна и през кой най маловодна.

После пак стигнах облаците. Заваля. Попаднах в понижение на земната повърхност. Там останах дълго – в езеро! Езерото може да е свързано с морето или не, да е солено или сладко. Има и езера, създадени от хората – наричат се язовири.

И пак слънцето ме превърна в пара. Събудих се след дъжд на тихо, влажно място, обрасло с треви – това беше блато. Там водата почти не се движеше, а растенията имаше навсякъде около мен. На такива места обитават интересни животни и много птици.

Но най-студеното място, което посетих, беше високо в планините и далеч на юг. Там беше толкова студено, че замръзнах – превърнах се в част от ледник! Ледниците се движат много бавно и съхраняват водата за години напред.

Сега вече знаете – на сушата има много различни води. Всички те са важни – дават ни питейна вода, напояват растенията, движат лодки, създават красота и живот. Но знаете ли какво ме натъжи? Видях замърсени реки, пресъхнали езера и боклуци в блатата. Тези води трябва да се пазят! Без тях няма живот."

Добре, деца, да видим какви видове води на сушата успяхте да запишете!

И сега искам да ви запозная с нещо също много интересно: хидрограма…“

“Бисерка вече е обиколила водите на сушата – тя е била под земята, текла по реки, стояла спокойно в езера, сгушила се е в в блатата и дори се е превърна  в студен ледник. На всяко място тя е видяла не само красота и живот, но и проблеми – замърсяване, пресъхване, прекалено използване. Сега Бисерка иска да ни остави послание.

Помислете какво би казала Бисерка след всичко, което е преживяла на сушата. Какво я радва? Какво я натъжава? Какво би ни помолила? Напишете едно изречение, което да започне така:
„Аз, капката Бисерка, искам да кажа…“
или
„Пазете водите, защото…“.

Под изречението я нарисувайте така, както си представяте, че изглежда, казвайки тези думи - щастлива, замислена или натъжена.”