Ангажирането на учениците е изключително важна стъпка, затова трябва да приковете вниманието им още с първата задача, която за Вас ще бъде театрална. Опитайте да покажете на учениците, че влизате в друга роля, като заемете необичайна поза и да си служите неадекватно с езика на тялото. Може да ръкомахате твърде хаотично, или пък тъкмо обратното - да стоите като заковани, дали ще правите странни и неподходящи физиономии. Да се разхождате из стаята, да установявате очен контакт, или пък ще отбягвате погледите на учениците - бъдете различни!

Ето едно примерно представяне:

Влизане в роля: сядате на стола, качвате си краката на бюрото, вадите дъвка от задния си джоб и започвате звучно да я дъвчете.

Реч: “К’во сте ме зяпнали! Гледай ги ти! М’чи аз да не съм некой депутатин, обикновено момче съм си. Четвърти клас завърших и сега съм… ъм… как ми викаха ония - общ работник. Слушам такова да ме овикват по цял ден и нося им тежките материали на строителите. Дявол ги взел! Върша им черната работа, дет се вика. А такова, когато не ги слушам или правя маймунджилъци зад гърба
им - ха-ха, много весело ми става, ама, такова, като им правя маймунджилъци, си ме и наказват. Ех, ех, какво да се прави? “Кой каквото си надроби - това ще сърба” - такова са казали хората. Такова много мъдър бил нашия народ, бе! Ха, само баровци! Не като мене…Тежък е животът такова, ама аз не се оплаквам. Такова и майка, и баща имам, ама късмет - йок! Бедни хора са, от село, че и аз такъв беден селяк съм се родил. Крушата такова не пада по-далеч от дървото. Ха-ха! Че къде да падна и аз. Сигурно по глава са ме изтървали като малък, че да съм сега такъв глуповат. Ама такова да не помислите, че съм самичък бил - не! И брат, и сестра имам - по-големи от мене. Изпожениха се в съседните села, та такова - рядко си идват. Само аз останах тука. Да изкарвам колкото за хляба, па, ако даде Господ, и за такова - една биричка вечер. Това ми е най-хубавото - да седна вечер да таковам някоя биричка и да си гледам такова телевизията. Друго… нищо не правя, а и не искам да правя. Такъв е животът, пак казвам. Ама вие… учете такова - да не сте кат’ мене - безделник и безхлебник - и едната бира такова да ви е щастието. Сигурно има и много по-щастливи неща, но аз такова не ги познавам. Познайте ги вие! И бъдете честити. Хайде, аз тръгвам, че ще ме търсят ония проклетници - майсторите. Покрих се тука за малко при вас, ама такова, забавя ли се, ще ям пердах на лягане и на ставане.”

Може да използвате този пример, може и да си създадете друг. Постарайте се в речта да:

• липсва или да е употребено неуместно обръщение към аудиторията
• не се назовава Вашето име
• не се назовава възраст
• не се назовава града на местоживеене
• не се назовава професия
• не се назовават интересите на личността
• не се назовават качествата на личността
• се дава прекалено подробна информация за семейството и рода
• се дава прекалено подробна информация за домашни любимци
• се дава прекалено подробна информация относно конкретно занимание
• липсва или да е употребено неуместно прекратяване на представянето и др.

Ако трябва да обобщим, опитайте да създадете възможно най-неясна и неинформативна реч. Освен това опитайте да си служите с неуместни за училище думи - например с твърде много термини, диалектни изрази или неправилна употреба на думи.

“Както сами посочихте, този персонаж беше пример за това как да НЕ заявявате себе си пред обществото.

За да не допускате неговите грешки, тепърва ни предстои да се запознаем с това какво е добро представяне, как да застанем пред аудитория и да се покажем в най-добрата си светлина - какво да кажем за себе си и какво да си спестим за по-нататъшни разговори, как да общуваме с езика на тялото, какви изрази да използваме, как да започнем и как да прекратим разговор.

Всички знаем, че първото впечатление е  много важно. А някои учени дори смятат, че на човек са му необходими едва няколко секунди, за да прецени дали има желание да общува с някого или не. Затова смятам, че е време да се научим да комуникираме успешно, започвайки от самото начало - от първото “здрасти”.”

“Чрез тази задача успяхме да представим себе си в писмена форма и да преговорим основни термини от българския език като буква, звук, дума, изречение, текст. Вече знаем и колко важно е как се представяме пред обществото. Нали така?”

Насочването на вниманието към финалната задача провокира учениците да бъдат мотивирани по време на проекта.