Учител – ученик

Реципрочни взаимодействия

„Реципрочни взаимоотношения“ в класната стая е метод за насърчаване на сътрудничеството, комуникацията и уважението между учениците и учителите. Основава се на идеята, че всеки има нещо да даде и да получи от другите, и че обучението е по-ефективно, когато се споделят различни гледни точки, опити и ресурси.

Как работи. Вижте примера на взаимодействие между бебе и майка му тук.

Малко дете бърбори/ жестикулира/ плаче – в зависимост от реакциите, които получава от майка си (зрителен контакт, думи, прегръдка), реагира по различен начин:

Когато има такива, това подпомага изграждането и укрепването на невронни връзки, които подпомагат развитието на комуникационни и социални умения.
И обратно, ако отговорите на възрастен към дете са ненадеждни, неподходящи или просто липсват , развиващата се архитектура на мозъка може да бъде нарушена.

Подходящи стратегии, които се осланят на принципа “Реципрочни взаимоотношения” са:

Време за нас – за по-малки ученици;
Време за разговори – за по-големи ученици;
2х10 – за ученици с предизвикателно поведение;

Време за нас

Възраст: за по-малки ученици

Описание: 3-5 минути рефлективна интерактивна игра между учител и ученик

Стратегията “Време за нас” е начин за създаване на усещане за общност и принадлежност в класната стая, като се отделя известно време на учениците и учителите да споделят своите лични истории, чувства, интереси и цели. Това може да се прави в началото или в края на деня, седмицата или урока, в зависимост от предпочитанията и графика на учителя. Стратегията е най-силна, когато се прилага в комуникация само с един ученик,но е възможно да се прави и с група ученици или с целия клас – спрямо времето, с което разполагате.

Някои от начините за прилагане на тази стратегия са:

Използвайте пръчка за говорене или топка, за да посочите кой има думата да говори и да изслушва другите с уважение.
Използвайте подкани или въпроси, за да насочвате споделянето, като например: “Кое е нещо, с което се гордеете?”, “Кое е нещо, което очаквате с нетърпение?” или “Кое е нещо, което научихте днес?”.
Използвайте различни формати за споделяне, като например време в кръг за целия клас, дискусии в малки групи, интервюта с партньори или индивидуални дневници.
Използвайте положителна обратна връзка и утвърждения, за да признаете и оцените приноса на всеки ученик.
Избираме тема или игра, която е интересна и подходяща за детето, например животни, пъзели, кукли и т.н.

По време на общуването с детето, следваме следните принципи:

Споделяме общ фокус с детето, като се вглеждаме в очите му, посочваме и коментираме обектите или действията, с които се занимава. Например, ако детето гледа книжка с животни, можем да кажем: “Виж, това е куче. Бау-бау прави кучето.”
Огледално поведение – имитираме звуците, думите или движенията на детето, за да му покажем, че го слушаме и разбираме. Например, ако детето казва “бау-бау” или прави действие Х, ние повтаряме “бау-бау” или действие Х и добавяме: “О, ти Х! Ти правиш Х!” Ако детето взема играчка или предмет У, ние казваме: “Ти избра У! Това е У!”
Подкрепяме и окуражаваме детето с лицево изражение “ехаа”, усмивки, погледи и жестове. Например, ако детето направи нещо добре или ни даде нещо, ние казваме: “Благодаря ти! Ти си страхотен/страхотна!” Ако детето се опитва да направи нещо трудно или ново, ние казваме: “Точно така! Ти се справяш много добре!” Създаваме рапорт чрез общи и огледални движения, например хващане за ръка, плескане по рамо, прегръдки и т.н. Помагаме на детето при игра, ако има нужда, например показвайки му как да сложи пъзел или как да облича кукла.
Назоваваме какво вижда, мисли или чувства детето и ние, като използваме прости и ясни думи или изрази. Например, ако детето е щастливо или развълнувано от играта, ние казваме: “Ти си щастлив/щастлива! Тази игра ти харесва!” Ако ние сме горди или впечатлени от детето, ние казваме: “Аз съм горд/горда с теб! Ти си много умен/умна!” Използваме език, за да разширим знанията на детето за света около него/нея, например казвайки имената на цветовете, формите, буквите, числата и т.н.
Редуваме се в дадена активност, за да научим детето да споделя и да чака реда си. Например, ако играем пъзел, можем да кажем: “Сега аз слагам една част, после ти слагаш една част. Това е редуване.” Ако играем с кукли, можем да кажем: “Сега аз обличам куклата, после ти я обличаш. Това е споделяне.” Поощряваме детето да участва в редуването, като му даваме избор между две възможности. Например, ако играем с животни, можем да кажем: “Искаш ли да вземеш лъва или зебрата?”
Ентусиазъм и подкрепа изследването на света на детето, като му позволяваме да избира и да пробва различни игри и материали. Например, ако детето иска да играе с пластелин, ние казваме: “Да, това е пластелин! Можеш да правиш разни неща с него. Искаш ли да направим змия или топка?” Ако детето иска да играе с вода, ние казваме: “Да, това е вода! Можеш да я лееш или да я разбъркваш. Искаш ли да добавим сапун или боя?” Помагаме на детето при приключване и започване на нови дейности, като му даваме предупреждение и подкрепа. Например, ако трябва да спрем играта, ние казваме: “Скоро ще трябва да приберем играчките. Още пет минути и после прибираме.” Ако трябва да започнем нова дейност, ние казваме: “Сега ще играем нещо друго. Искаш ли да играем с топки или с колички?”

Време за разговори

Ученици: За по-големи ученици

Описание: 5-8 минути рефлективен интерактивен разговор

Някои от начините за прилагане на тази стратегия са:

Изберете ученик или малка група от ученици, с които да разговаряте по време на междучасията. Можете да използвате случаен или систематичен метод за избора им или да ги оставите да се включат доброволно или да поискат време за разговор с вас.
Използвайте отворени въпроси, които насърчават учениците да споделят своите мнения, чувства, интереси или цели. Например можете да попитате: “Какво очаквате с нетърпение днес?”, “Как се чувствате в момента?”, “Какво ви вълнува?”, “Какви са мечтите ви за бъдещето?” и т.н. Ако ученик каже, че обича да рисува, можем да попитаме: “Какво обичаш да рисуваш?”, “Как си научил/научила да рисуваш?”, “Какво ти дава рисуването?” и т.н.
Използвайте умения за активно слушане, за да покажете интерес и уважение към това, което учениците казват. Например можете да използвате визуален контакт, кимане, усмивка, перифразиране, обобщаване или задаване на допълнителни въпроси.
Използвайте положителна обратна връзка и утвърждения, за да признаете и оцените приноса на всеки ученик. Например, можете да кажете: “Благодаря ти, че сподели това с мен. Гордея се с теб.”, “Ти си невероятен. Радвам се, че си в моя клас.”, “Имаш голям потенциал. Вярвам в теб.” и т.н.
Използвайте “Уча повече” / “Любопитство“, за да проявите интерес към живота и темите на учениците като търсите допълнителна информация или изследвате различни аспекти. Ето 4 теми за които да проявите любопитство:

- Историята на учениците, с които работим;
- Средата, в която живеят;
- Какво ги пали (техните тригери);
- Техните интереси и силни страни;

Например, ако ученик каже, че обича да пътува, можем да кажем: “Искам да науча повече за пътуванията ти. Можеш ли да ми разкажеш повече? Какво знаеш за различните страни?”, “Това звучи очарователно. Как се заинтересувахте от това?”, “Това е впечатляващо. Как сте го постигнали?” и т.н.

Паралелно разказване – споделяме нашето мнение, чувства, интереси или цели, като използваме “аз” форма и показваме уважение към различните гледни точки.

Например, ако говорим за хоби, можем да кажем: “Аз обичам да чета книги. Аз чета всеки ден по малко. Аз обичам да пътувам с книгите в различни светове. Аз обаче не зная как да рисувам. Аз бих искал/искала да науча.”

Уточняващи въпроси – задаваме допълнителни въпроси, които помагат на учениците да развият и обосноват своите отговори.

Например, ако ученик каже: “Мисля, че рисуването е забавно”, можем да попитаме: “Защо мислиш така?”, “Какво те прави щастлив/щастлива, когато рисуваш?”, “Има ли нещо в рисуването, което те предизвиква или те накара да помислиш?” и т.н.

2x10 Изграждане на взаимоотношения

Ученици: 1-12 клас

Описание: Подкрепете учениците, като отделяте по две минути на ден (в продължение на 10 последователни учебни дни), за да се свържете индивидуално с даден ученик и да му предложите допълнителна социално-емоционална подкрепа. Тези разговори могат да се провеждат в началото или в края на учебния час.

За кого работи стратегията 2х10?

Проучванията показват, че прилагането на интервенцията “2х10” може да доведе до значителни подобрения в поведението на отделните ученици и в по-широкия климат на класа.

Интервенцията 2х10 за изграждане на взаимоотношения работи най-добре при ученици, които трудно поддържат положителни взаимоотношения в класната стая, проявяват деструктивно поведение или се нуждаят от допълнителна емоционална подкрепа. Тя осигурява на учениците безопасен изход, за да съобщят своите чувства, емоции и нужди на доверен възрастен.

Вземете предвид следните критерии, когато идентифицирате учениците, които ще имат полза от стратегията 2х10:

Ученици, които реагират положително на вниманието и връзката с възрастни
Ученици, които изпитват затруднения да се свържат с връстници (или възрастни) в училищната общност
Ученици, които се борят с регулирането на емоциите, социалната осъзнатост и деструктивното поведение

Как да приложите стратегията 2х10?

Изберете един ученик, с когото бихте искали да укрепите взаимоотношенията си.
Изберете кога ще се обърнете към ученика (напр. в началото на учебния час).
Намерете ученика и започнете разговор с него. За да изградите продуктивни взаимоотношения с даден ученик, възрастните вероятно ще трябва да инициират връзката.
Фокусът на тези разговори трябва да бъде:
- Краткост. Тези разговори трябва да продължат две минути или по-малко.
- Гласът на ученика. Поканете ги да споделят с вас нещо неакадемично за своя ден или живот.
- Честност. Моделирайте прозрачност и автентичност, като споделите нещо лично/неакадемично с ученика.

Съвети за ефективно прилагане на стратегията 2х10

Дръжте съдържанието на разговора фокусирано върху личните интереси на ученика, а не върху училищната му работа или поведение. Използвайте интересите му, за да задавате въпроси, или използвайте контекстуални подсказки (напр. какво носи ученикът или за какво обича да говори в клас), за да подпомогнете провеждането на разговорите. Разберете коя е любимата му храна или какви са хобитата му. Целта е да опознаете детето извън училище по автентичен начин.
Последователността е от ключово значение. Дори разговорите да са по-кратки от две минути, те могат да бъдат полезни, ако се провеждат всеки учебен ден. Провеждането на 30-секунден разговор с ученика в продължение на 10 поредни дни изразява повече грижа, отколкото провеждането само на един 30-минутен разговор.
Задавайте отворени въпроси и не се страхувайте да ги проучвате, ако учениците започнат да се отварят.
Бъдете настойчив и положителен модел за подражание.
Запазете темпото след 10-те дни и продължете да ангажирате ученика редовно.

Безусловно приемане

Стратегията “Безусловно приемане” е начин на общуване и взаимодействие с учениците, който показва, че ги забелязвам, независимо какво се случва. Тази стратегия се основава на идеята, че всеки ученик има нужда от признание, уважение и подкрепа от своя учител, независимо от това как се представя или какво поведение проявява.

Това означава, че не им ставам равнодушен или не ги отхвърлям, ако правят грешки, не успяват или са в конфликт. Напротив, потвърждавам, че като ученик не трябва “да заслужиш” базово сигурно и подкрепящо взаимоотношение. Това означава, че не ги наказвам, критикувам или изолирам, ако не отговарят на моите очаквания или стандарти.
Вместо това използвам стратегии за подкрепа на всеки ученик в класната стая, независимо какво се случва. Това означава, че не ги игнорирам, пренебрегвам или оставям без помощ, ако имат трудности, нужди или проблеми. Стремя се да ги разбера, да им помогна и да ги насърча.

Някои от техниките за реализиране на стратегията “Безусловно приемане” са:

Виждам те / Чувам те: Изказвам вербално или невербално, че забелязвам присъствието, дейността и изразеността на учениците. Например: “Здравей, Иван. Радвам се да те видя днес.” или “Мария, видях как реши задачата. Браво!”
Очен контакт: Поглеждам директно в очите на учениците, когато говоря с тях или те говорят с мен. Така показвам интерес и внимание към тях.
Специални знаци и сигнали: Използвам жестове, погледи или звуци, които имат специално значение за мен и учениците. Например: Показвам палец нагоре за одобрение или успех; Подмигвам за подкрепа или разбиране;
Специални задачи в класната стая: Давам на учениците възможност да се включат в организацията и управлението на класната стая. Например: Позволявам им да избират тема, материал или метод за обучение; Давам им отговорности за подготовка, разпределение или събиране на ресурси; Призовавам ги да помагат на други ученици, които имат нужда.
Назоваване на неща, които забелязвам (без осъждане): Коментирам факти, свързани с учениците, без да ги оценявам или сравнявам. Например: “Виждам, че си довършил работата.” или “Забелязвам, че си разстроен.”
Валидиране на емоции: Признавам и приемам чувствата на учениците, без да ги променям или отричам. Например: “Разбирам, че си ядосан.” или “Знам, че ти е трудно.”
Огледало на поведения: Отразявам поведението на учениците, за да им покажа как изглеждат и как влияят на другите. Например: “Когато викнеш, аз се чувствам наплашен.” или “Когато се усмихнеш, аз се чувствам щастлив.”
Кратко 5-8′ време насаме с ученик (реципрочни взаимоотношения): Отделям малко време за индивидуален разговор с ученик, за да го познавам по-добре, да разбера неговите интереси, мотивации и проблеми. Например: “Как си днес?” или “Какво те вълнува?”

Ко-регулация

Стратегията ко-регулация е начин на взаимодействие между учителя и ученика, който има за цел да подпомогне ученика да регулира своето емоционално и поведенческо състояние. Тази стратегия стъпва на тези принципи:

Моето състояние е свързано с твоето състояние: Учителят признава, че неговото или нейното собствено емоционално състояние влияе на това на ученика и обратно. Затова учителят се стреми да бъде спокоен, съпричастен и подкрепящ, когато работи с ученик, който е разстроен, агресивен или несъобразителен.
Осъзнаването на собственото ми състояние ми помага да осъзная състоянието на ученика: Учителят използва самонаблюдение и саморегулация, за да разбере какви емоции и реакции изпитва в дадена ситуация и как те могат да повлияят на неговото или нейното поведение към ученика. Учителят се опитва да бъде честен и открит за своите чувства и да ги сподели с ученика, когато е подходящо. Така учителят дава пример на ученика как да осъзнава и изразява своите емоции по конструктивен начин.
На човек са му необходими 15-20 минути, за да деескалира: Учителят разбира, че когато ученик е в стресово или конфликтно състояние, не може да мисли ясно и логично. Затова учителят не налага наказания или изисквания в този момент, а предоставя време и пространство на ученика да се успокои. Учителят остава близо до ученика, но не го притиска или провокира. Учителят използва успокояващ глас, тяло и поглед, за да покаже на ученика, че го разбира и подкрепя. След като ученикът деескалира, учителят започва разговор с него, за да разбере причините за неговото поведение и да му помогне да намери решения.

Ето няколко стратегии, които подпомагат регулацията на емоциите:

Заземяващи
- 2 крака, 1 дъх

Това е практика, която лекарите са ползвали да се успокоят преди да влезнат при следващия пациент. Отнема 2 минути, за да ни успокои.

Преведете учениците през следните инструкции със успокояващ тон на гласа:

Изправете се. Почувствайте краката си на земята. Забележете усещанията на краката си, докосващи пода, усетете как тежат на пода, усетете коя част докосва пода, обгърнете пода с пръсти..
Вдишайте дълбоко и издишайте бавно. Докато издишате, представете си, че изпращате дъха си до краката си. Почувствайте как краката ви стават по-засадени и стабилни.
Сега пренесете вниманието си към сърцето си. Почувствайте топлината и любовта в гърдите си. Представете си, че от сърцето ви растат корени на дърво и достигат до земята. Преминават през бедрата и надолу до глезена, през пръстите излизат и продължават да слизат надолу надолу до недрата на земята. Почувствайте връзката между сърцето си и земята. Почувствайте подкрепата и силата от земята.
Поемете още няколко дъха, колкото е необходимо, за да се почувствате спокойни и центрирани.

- 5-4-3-2-1

Стратегията 5-4-3-2-1 е един лесен метод, който успокоява и фокусира като използва сетивата. Тя се основава на принципа на осъзнаването (mindfulness), което помага да се намали стресът и тревожността. Тази стратегия може да се прилага почти навсякъде и не изисква никакво оборудване или материали – само вашето внимание.

Стратегията 5-4-3-2-1 работи по следния начин:

Започнете като насочите вниманието си към дишането си и правете дълбоки, бавни дишания.
Забележете ПЕТ (5) неща, които можете да видите в околната среда. Това могат да бъдат синьото небе, облак, растение, стол, химикалка, чаша, маса, човек или каквото и да е в обкръжението ви.
Забележете ЧЕТИРИ (4) неща, които можете да докоснете близо до вас. Това може да бъде пода, стената, косата ви, дрехите ви, потта по дланите ви или прохладата на чаша вода.
Забележете ТРИ (3) звука, които можете да чуете. Това може да бъдат птици, които щебетят на заден план, строеж, кола, която минава наблизо или музика отдалеч.
Забележете ДВЕ (2) миризми, които можете да усетите. Това може да включва мириса на цветя наблизо, чая ви, свежо покосена трева, дрехите ви или просто мириса на пространството, в което сте. Нямате ли нищо за усещане? Разходете се навън до природата, до кухнята за хранителни аромати или до банята за сапун.
Забележете ЕДНО (1) вкусово усещане. Това може да е трудно – но може да бъде толкова просто като вкусът на езика ви! Можете ли да усетите кафето от сутринта, обяда или ментата, която сте хапнали?

Стратегията 5-4-3-2-1 помага да се свържете с вашето съществуване в настоящия момент и да погледнете света по любопитен, отворен и неосъдителен начин. Така променяте реакцията на мозъка си към стрес и спомагате за по-доброто си здраве и благополучие.

Почивки за мозъка – дейности тук