2 дни и 38 минути до края на конкурса „Добрите практики на фокус“
Ученикът в центъра: споделете своята добра практика и спечелете награди
В този урок по Литература за 12. клас учениците изследват как темата за вярата и надеждата се разгръща в поезията на Никола Вапцаров и какво според поета запазва човека човек, когато животът е труден. Акцентът е върху Вапцаровия човек, който не е идеализиран, а е поставен под натиск, и върху преплитането на личното и общественото в творби като „Вяра“, „Писмо“, „Песен за човека“, „Завод“, „Двубой“ и „Сън“. Урокът съчетава провокация чрез човешки ситуации, работа по двойки с текстове, групова дейност със съвременни казуси, самостоятелна проверка на целта и кратка рефлексия, така че литературният анализ да се свърже с реални човешки преживявания.
Учениците ще могат да:
Компетенции, които развива урокът:
Ключови точки:
Фокус на урока:
Основната дейност за активно учене е „Човешкият компас на Вапцаров“. Учениците работят по двойки, като всяка двойка получава карта с една от шест творби – „Вяра“, „Писмо“, „Песен за човека“, „Завод“, „Двубой“ или „Сън“. Работейки с кратък ориентир, но и със самия текст на стихотворението, те отговарят на три въпроса: какво изпитание преживява човекът, кое човешко качество или ценност му помага да не бъде сломен и дали надеждата е предимно лична, обществена или и двете. Всяка двойка записва една дума за качеството и едно изречение доказателство, след което поставя творбата си върху общия „Човешки компас“ на дъската. Така от различните формулировки се открояват повтарящи се ценности като устойчивост, достойнство, солидарност и способност за промяна.
Дискусията продължава с втората дейност „Вапцаров днес: как би защитил човека?“, в която групи по четирима избират ценност от поезията и я прилагат към съвременна ситуация, например несправедливо отношение към служител, който никой не защитава, или общност, в която всеки казва „не зависи от мен“. Групите създават послание до 12 думи, представят го за 30 секунди и отговарят на въпроса дали надеждата остава лична, или става обществена. Урокът завършва със самостоятелната задача „Портрет без лице“, в която всеки ученик подкрепя твърденията си с поне две различни текстови опори, и с рефлексията „Един човек, не един герой“, която превръща наученото в лична човешка идея.
Изготвено с подкрепата на Швейцарско-българската програма за сътрудничество, Механизъм за гражданска ангажираност и прозрачност (МГАП) 2024-2029. Изразените възгледи и мнения са изцяло на автора/авторите и не отразяват непременно тези на правителствата на Швейцария и България.
За да предоставим най-добрата възможна функционалност, използваме бисквитки.
Създавайки личен профил ще персонализираме ресурсите, които виждате, ще запазвате ресурси в любими, ще имате достъп до групи с други потребители и още много функционалности.
Регистрирайте се безплатно. Отнема само 30 секунди.