Работата с деца със специални образователни потребности /СОП/ е специфична – изисква не само добра професионална подготовка, но и много търпение.
Често в желанието си да бъдем максимално полезни на по-различните ученици, грешим… И понякога дори не осъзнаваме това! В настоящата статия ще представим 5 често допускани грешки и ще предложим насоки за преодоляването им.
1. Фокусиране само върху затрудненията, а не върху наличните възможности и силни страни
Допускаме тази грешка, когато рамкираме своите очаквания към детето със СОП през призмата на стереотипните нагласи и ниските очаквания за успеваемостта в образователен аспект. За ученика това води до загуба на мотивация и потискане на самочувствието, а съответно – и до занижена самооценката. При това се понижава мотивацията за работа и на самия учител, а големи дози стрес и притеснение се усещат от целия клас.
Какво да направим?
Необходимо е да променим своите очаквания, нагласи, подход и стратегии за работа. Със сигурност това не е толкова лесно, колкото звучи, но нека започнем стъпка по стъпка, като:
- открием силните страни и налични интереси на ученика;
- признаваме и поощряваме всяко усилие и всеки отчетен, макар и минимален, напредък;
- включваме подходящи занимания и дейности в часа, които са съобразени с възможностите на конкретното дете.
Когато се съсредоточим върху това, което ученикът може, ще успеем да проследим всяка успешна стъпчица на детето със СОП. Това ще ни даде сили и мотивация да продължим с необходимите адаптации, за да отчетем напредък.
2. Подценяване на индивидуалните потребности
В забързаното ежедневие учителят понякога спира да диференцира преподаването си – прилага един същи подход към всички деца. Много учители очакват учениците със СОП да се впишат в общите изисквания, но подобно отношение често поставя децата в губеща позиция и намалява тяхната мотивация за участие и работа в клас. Когато в класа има ученик със СОП, е необходимо да отчетем неговите индивидуални способности, стил на учене и наличните му затруднения.
Какво да предприемем:
- набелязване на реално постижими цели за дадения час с адаптирани такива към по-различните потребности;
- използване на диференцирани методи на преподаване с включване на помощни материали, адаптирани работни листи, улеснени инструкции, използване на визуални средства, високо и нискотехнологични средства за допълваща и алтернативна комуникация, работа в малки групи и др.
- провеждане на урок на различни скорости, съобразени с различното темпо на работа.
Когато ясно структурираме очакванията си, планирайки реално постижими цели на урока и съответни адаптации, можем да постигнем успех за всеки наш ученик.
3. Недостатъчна комуникация с родители
Следваща грешка е подценяването на комуникацията с родителите на деца със СОП. Не ѝ отдаваме необходимото значение или не намираме време да поговорим със семейството, да го изслушаме, да получим обратна връзка за работата си.
Това обрича ефективността на целия процес на приобщаване. Родителите са източник на ценна информация относно възможностите на децата си, постиженията им, стила на учене, начините за справяне с различни предизвикателства. Редовното общуване с тях, търсенето на обратна връзка, коментирането на успехи и затруднения може да тласне общите усилия в правилна посока.
Ето защо е важно да:
- изградим система за открита и подкрепяща комуникация с родителите;
- положим усилия, за да спечелим доверието им и да ги направим наши партньори в предоставянето на подкрепа на учениците със СОП;
- планираме заедно подкрепата на конкретния ученик.
4. Неефективно екипно взаимодействие при предоставянето на допълнителна подкрепа за учениците със соп
За всеки ученик със СОП със заповед на директора на образователната институция се сформира екип за подкрепа за личностно развитие /ЕПЛР/, който трябва да оцени потребностите, да изготви подходящ и съобразен с тях план за подкрепа и да предоставя ефективна такава. За съжаление все още има екипи, които съществуват само на хартия – членовете им рядко реализират внедрените в нормативния документ функции, не общуват помежду си и с родителите или накратко казано: не осъществяват адекватна подкрепа за ученика със СОП.
Често разчитаме, че има ресурсен учител и той ще се погрижи за необходимата документация, за предоставянето на подкрепата, за комуникацията с родителите. Полагаме подписи на поднесени документи, без да проявим интерес какво пише в тях.
Как да поправим грешката?
Предоставянето на допълнителна подкрепа за личностно развитие на ученик със СОП е и трябва да бъде споделена отговорност между всички участници в екипа за подкрепа. Всеки педагогически специалист подкрепя през призмата на своите компетенции, за да се предостави ефективна, целенасочена и устойчива подкрепа, съобразена с наличните потребности.
Можем да подобрим функционирането на екипа за подкрепа за личностно развитие, като следваме следните стъпки:
- ясно определяне на роли и отговорности в състава на ЕПЛР;
- провеждане на редовни екипни срещи за обсъждане на предизвикателствата и набелязване на стратегии, за оценка на напредъка, за обратна връзка и рефлексия;
- съвместно изготвяне на необходими документи (карти за оценка на потребностите, напредъка в развитието, план за подкрепа, индивидуални учебни планове и програми);
- обмен на информация и ресурси, опит и добри педагогически практики за ефективна подкрепа за ученици със СОП;
- повишаване на професионалната, квалификация, участие в супервизии и интервизии за обмен на професионален опит и подкрепа.
Хубаво е в началото на учебната година, когато вече е съставен екипа за подкрепа на конкретния ученик да се направи една въвеждаща работна среща или екипно заседание, в което да бъдат ясно разпределени ролите и отговорностите на всички участници от състава на ЕПЛР и да се дадат въвеждащи насоки за подкрепата на ученика, защото е вероятно някои от учителите да нямат опит в оказването на подкрепа на ученик със СОП в класа.
Това заседание е ефективно и с иформативния си характер има за цел да определи няколко съвместни стъпки:
- Всички участници в ЕПЛР имат своя роля и всеки подкрепя през призмата на своите компетенции;
- Всички участници в ЕПЛР изготвят заедно плана за подкрепа на ученика със СОП. В него се набелязват необходимите цели, според индивидуалните потребности на конкретния ученик и се планират стратегии за тяхното реализиране; Важно е всеки от педагогическите специалисти да даде мнение, препоръки и насоки, за да се планира възможно най-ефективна подкрепа;
- Ресурсният учител заедно с общообразователните учители адаптират ежедневно учебното съдържание, съобразено с възможностите на ученика със СОП;
- Необходимата за годината документация се разработва съвместно от всички в ЕПЛР. Тя е споделена отговорност и не бива да пада върху плещите само на един от участниците в екипа;
- ЕПЛР осигурява ефективна подкрепа чрез постоянен диалог помежду си. Необходимо е всичко, което се случва като подкрепа да бъде обсъдено, коментирано, оценявано, планирано наново, ако се налага;
- ЕПЛР поддържа постоянен диалог с родителите, за да осигури тяхната информираност за учебния процес, постигнатите успехи, наличните затруднения и осигуряването на подкрепа вкъщи.
5. Подценяване на необходимостта от допълнителна професионална квалификация за работа с ученици със соп
Понякога в устрема си да бъдем подкрепящи учители, неглижираме собствената си потребност от подкрепа. Всеки учител осъзнава моментите, когато му липсва подготовка за работа с ученици със СОП, но не всеки учител предприема мерки, за да промени това.
Какво ще помогне?
Методическата подкрепа при работа с деца с различни когнитивни, сензорни, физически, емоционално-поведенчески или комбинирани затруднения има много важна роля за реализиране на ефективно приобщаване. Тя ще повиши знанията ни за различни състояния, методи на диференцирано преподаване и адаптиране на учебно съдържание, техники за справяне с предизвикателно поведение и др.
Инвестирайте в професионалното си развитие чрез участия в различни информационни семинари и уебинари, обучения, тренинги, супервизии, интервизии и други формати за повишаване на лични умения и компетенции и обмен на опит за работа с деца със СОП.
