“На моменти ме преследва натрапчивата мисъл, че уменията и възможностите ми за работа с тях са недостатъчни. Обичайните методи на преподаване в повечето случаи са непривлекателни за днешните деца и това ме провокира да търся нетрадиционни и иновативни форми. Така учениците не приемат поднесените знания и компетентности като задължение и натоварване, а по-скоро като забавление и удовлетвореност.”
За мен
Аз съм Радослава Денкова Узунова – главен учител в Основно иновативно училище „Свети Климент Охридски“, гр. Бяла Слатина , обл. Враца. Преподавам на ученици от 5, 6 клас по Човекът и природата, а на учениците в 7 клас преподавам Химия и опазване на околната среда.
Какво ще ви представя?
Иновацията на нашето училище се нарича „Природата – това сме ние“, като основната ѝ цел е развиване на чувство за привързаност към природата и повишаване на екологичната култура у учениците. И моята работеща практика е свързана точно с тази тематика.
Хрумката за тази практика не е моя, а е взаимствана от сборник за екологично образование “Да докоснеш Земята“ на сдружение „Природа назаем“, 1999 г. Идеята за практиката „Да си създадем река“ е взаимствана, но това е една добре работеща практика, която години наред прилагам в пети клас при изучаване на раздела „Вода и водни разтвори“ по Човекът и природата.
Какви умения и нагласи развива тази практика?
Чрез практиката „Да си създадем река“ може да се развият:
- Комуникационните и презентационните умения у учениците;
- Креативност;
- Емоционална интелигентност;
- Гражданска активност.
Чрез представянето на нарисуваните картини и даването на осмислена оценка за отрицателното въздействие на всяка човешка дейност върху природните води това упражнение дава възможност за изграждане на граждански активни личности, които ясно осъзнават задълженията и отговорностите на отделния човек за опазването на околната среда.
Същност на практиката или как да създадем река?
Прилагам практиката при изучаването на раздела „Вода и водни разтвори“, след като сме се запознали с основните замърсители на природните води.
1. Разделяне на екипи
Разделям учениците предварително на екипи. При разпределянето се стремя в екипите да попаднат ученици с различно ниво на знания и умения. По този начин по-неуверените деца са равномерно разпределени в групите и ще бъдат насърчавани от съотборниците си. Така развивам и умения за работа в екип.
На всяко работно място има предварително поставени бели листи и цветни моливи. Всеки екип заема своята работна маса.
СУ “Свети Климент Охридски” участва в програма “Училища за пример” на фондация “Заедно в час” .
“Училища за пример” е единствената квалификационна програма за педагогически специалисти в България, която обучава училищата едновременно да подобряват управленските си практики и да осъвременяват своите преподавателски подходи, като поставят ученика в центъра. Програмата е двугодишна и безплатна за училищните екипи на всички общински и държавни училища в България.
Заявете интерес към програма “Училища за пример” на сайта на “Заедно в час” и ще получите първи информация за отваряне на кандидатстването за новия випуск, как да подготвите успешна кандидатура и допълнителна информация за всички възможности и ангажименти, които включва програмата.
2. Създаване на реката
Всяка група (2-3 деца) има задача да нарисува река, която „да тече“ хоризонтално на листа. Единственото условие е да има:
- минимум един естествен обект в реката или по бреговете ѝ;
- минимум един обект направен от човека (този обект е написан на цветно картонче и е поставен до белите листи, така се избягва възможността всички екипи да нарисуват един и същи обект).
След поставяне на задачата определям време за работа 20 минути. После събирам готовите рисунки и обяснявам на учениците, че са създали отделните участъци на река. Подреждам рисунките една до друга, като се стремя реката да тече надолу.
3. Презентация и анализ
След като сглобя реката, всеки екип излиза и представя каква човешка дейност е изобразил и как тя въздейства върху качеството на водата в реката. По този начин децата сами стигат до извода, че всяка човешка дейност (къщи, магазини, пътища, фабрики, електроцентрали, ферми за животни, селскостопански насаждения, рудодобив, въгледобив) има отрицателен ефект.
Чрез проследяване на замърсяването на реката учениците сами осъзнават, че замърсяването е комплексен процес, в който участваме ние – хората, и то много хора. Чрез презентирането и анализирането на проблема у учениците формираме едновременно критично мислене и комуникационни умения.
4. Обобщение
Накрая на упражнението обяснявам, че процесът на приспособяване на водните обитатели е изключително продължителен процес и рязката промяна в резултат на човешката дейност не би им дала възможност за оцеляване.Така освен върху чистотата на водата човешката дейност има отрицателно влияние и върху биоразнообразието.
Задавам на децата подходящи въпроси, за да могат самостоятелно да направят извод, че всички форми на живот – дори и ние хората – зависят от водата и ние, като членове на това общество сме длъжни да осигурим необходимите водни ресурси за себе си и за другите обитатели на планетата. По този начин развивам ангажираността на учениците с граждански значими теми.
