Работата в екип неслучайно е едно от ключовите умения на 21-ви век. Тя повишава ефективността на постиженията и продуктивността на всеки от членовете на групата, а в съвременния бързо променящ се свят съвместните усилия и постигането на успех нерядко изисква разнообразни таланти, идеи и подходи. Работата в екип е едно от тези умения, които вероятно ще бъдат от най-голяма полза за учениците в живота им извън класната стая и като възрастни.
Ето защо много често в учителската практика се стремим да организираме работа по групи. На децата им харесва да работят в отбори, но всички знаем какво се случва, когато нямат възможност да избират сами с кого да бъдат в един екип. Започва се с протести и преговори, а понякога се стига дори до отказ да се изпълнят задачите… Най-честият въпрос, който в началото ми задаваха децата, беше следният: “Защо не мога да работя с когото съм свикнал/а?”. Моят отговор съответно гласеше: “Защото така няма да пораснеш!”.
“Защо да работя с него/нея?! Не искам!”
Как да мотивираме децата да разгърнат пълния си потенциал? Как да успеем да накараме всеки от класа да работи с всеки? Как изобщо да ги убедим, че това е важно?
С моите осмокласници от СУ “Св. св. Кирил и Методий” – гр. Пордим подходих открито: споделих им своята визия за това как искам да се научат да работят в екип. Запознах ги с уменията на 21-ви век и важността им за успешното бъдеще на всеки от тях. Обсъдихме заедно значението на силата на характера и способността да преодоляваме трудностите и разочарованията. Наблегнах на това, че е важно да откриваме силните страни на другите и да ги използваме за доброто на групата и в крайна сметка – за постигане на общата ни цел.
Едва тогава представих на учениците голямата цел, която бях набелязала: да станем първото училище в областта, което прави телевизия на чужд език.
Как да приложим практиката?
1. Подготовка
На първо място е нужно да представим на децата какво и защо ще правим на ясен и разбираем ученически език. Всеки учител може да прецени каква цел би мотивирала най-силно неговите ученици.
Нужна ни е и стратегия как да накараме децата да работят на случаен принцип. За целта аз използвах дървени шишчета с имената на всеки от класа. Разпределянето в екипите ставаше чрез теглене на случайни имена. В началото на всеки раздел заедно решавахме кой от учениците в класа да изтегли екипите – единственото, което аз определях, беше броят на членовете в екипа според задачите, които съм подготвила.
2. Разпределяне на задачи в екипите
Представих на осмокласниците възможни роли в екипа, които да разпределят помежду си, за да не се създава чувството, че един човек върши цялата работа. Всеки може да “кандидатства” за дадена позиция, която съответства на силните му страни. Когато работим в съвсем малки групи или по двойки, е позволено един ученик да изпълнява по две роли:
- Говорител – представя крайните решения на задачите/казусите/упражненията или обобщава пред класа или учителя направените изводи;
- Протоколчик – води записките на групата. В зависимост от конкретната задача, може да е единственият, който води записки (понякога всички трябва да запишат по нещо);
- Мениджър участие – грижи се всички членове на екипа да участват, като ги подсеща или провокира с въпроси;
- Пазител на времето – следи времето за работа, което се визуализира с таймер.
3. Изпълнение
В началото на всеки раздел споделям с учениците какъв точно материал ще подготвим за нашата телевизия на английски език. Съобразявам темите с тези от учебната програма и ДОС за съответния клас. Всеки час поетапно изпълняваме малки задачки, които да водят към голямата цел – написване на репортаж/интервю или запис на шоу, в което се прилага предметното знание от раздела.
Например в началото на раздела, който засяга темата за здравословното хранене, целта беше да заснемем наше собствено кулинарно шоу. Планирах да преминем през различни надграждащи се стъпки в следващите седем часа, за да можем в края на раздела – в рамките на осмия час – да заснемем самото предаване. Работихме по предварително структуриран План на раздела. Цялата подготовка и заснемането на материала отне две учебни седмици с по четири учебни часа.
Стъпка по стъпка
В отделните часове изпълняваме надграждащи се стъпки по пътя към финалния ни продукт:
- В първия учебен час изтегляме екипите и започваме работа. Учениците заемат местата си в класната стая според новосформираните екипи. Започваме с припомняне на финалната цел и изследване на нужната лексика. Децата използват лексиката по няколко начина – упражняват правопис, произношение и употребата на думата в изречение;
- Във втория учебен час се изследват и се разясняват новите граматични единици. Учениците решават задачи, в които прилагат необходимата лексика от предишния час и така я затвърждават. Тук се проявява важността на лидерските роли в екипите – най-активни са мениджърите участие, които провокират всеки от членовете на екипа да вземе участие в общата работа;
- В третия учебен час учениците получават предимно задачи за слушане с разбиране и говорене. Създават диалози, в които да приложат лексикалните и граматични единици, изучени до момента (важно е всеки ученик да премине през различни роли в диалозите;
- Четвъртият учебен час е предназначен за допълнителни интензивни упражнения с нарастваща трудност. В тях се използват новите думи и граматични единици, за да се затвърдят активно. Различните ученици работят с различно темпо, но мениджърите участие се грижат всеки да получи подкрепа от екипа си или от учителя (при необходимост). На този етап вече може да се определи и ролята на всеки от учениците в крайния продукт: дали ще е оператор, жури или водещ;
- Петият учебен час е посветен на първите опити за създаване на писмено съдържание;
- По време на шестия учебен час всеки ученик работи индивидуално. Децата обаче остават седнали по групи, защото при трудност е нужно да се обърнат първо към членовете на екипа си, а ако не открият решение – към учителя. Обикновено задачата е за създаване на цялостен свързан текст с предварително зададена структура с определен обем. Тук е и мястото, на което може да бъде заложено поставянето на оценка върху предметното знание от раздела – оценяването на групова работа може да доведе до усещане за несправедливо отношение у някои ученици;
- В седмия час учениците се подготвят за заснемане на предаването. Осъществява се първата генерална репетиция и се прави пробен запис. Екипите се уговарят помежду си кой какви материали ще донесе;
- Осмият час е големият ден – заснема се самото предаване. Още в междучасието се прави проверка дали е осигурено всичко необходимо. Малко преди началото на часа класът се събира за последни приготовления. Следва заснемането на шоуто, а след това малка почерпка за добрата работа.
Какви са резултатите
След третия изучен раздел учениците са все по-склонни да работят в случайно подбрани екипи и са способни в по-голяма степен да разпределят и организират сами времето си. Те вече успяват да достигнат до поставената цел в зададения времеви диапазон (без да губят време и да отлагат работата по задачата).
Учениците, които имаха склонност да се оплакват от скука и еднообразие, видимо повишиха мотивацията си, защото заснемането на учебен час и превръщането му в шоу е нещо различно, което запалва интереса им.
За какво да внимаваме
Когато в началото на раздела споделим с децата крайната цел, те може да се почувстват неуверени. Не са изключени реплики от сорта на “Как да го направя това, като аз нищо не знам?”. Важно е да уверим учениците, че им предстои да усвоят нужните знания и умения за осъществяването на крайната цел. Не е необходимо да отделяме внимание на детайли от конкретния план за всеки урок – достатъчно е да ви се доверят, че ученето ще стане постепенно, с достатъчно упражнения.
Дори и след приемането на идеята за работа в случайно подбрани екипи се случва да възникват конфликти и спорове между учениците. Понякога, особено в самото начало, може да се стигне дори до обиди. В тези случаи е важно да адресираме неприемливото поведение, но също така и да проявим търпение. Нека продължим часа, като деликатно, но категорично се позовем на ползата, която новото умение ще донесе за учениците.
Всеки работи и учи със свое темпо. Някои ученици само частично усвояват предвиденото предметно знание или се справят по-бавно от останалите в екипа. Важно е да ги поощряваме и да отправяме следното позитивно послание към всички: ако всеки даде най-доброто, на което е способен в момента, ние ще получим най-добрия възможен краен резултат днес. А утре ще сме една идея по-добри.
Понякога крайният продукт не е това, което сме очаквали. Може да има “блокирали” участници, силно притеснение, “непредизвикани” грешки. Въпреки всичко трябва да заснемем предаването, което сме планирали да създадем. Дори част от видеата в последствие да послужат единствено за проследяване на напредъка. Това също носи чудесни ползи!
А ето и един от крайните продукти – Кулинарно шоу на английски език с 8-ми Б
