Може ли пасивните учениците да се превърнат в активни участници в училищния живот? Могат ли да променят негатовното си отношението към училището като институция? Вижте как с примера на г-жа Красимира Данаилова от Професионална гимназия “Марин Попов”, гр. Севлиево!
Г-жа Данаилова, преподавател по английски език в професионална гимназия, забелязва, че не всеки неин ученик вижда смисъл в дуалното обучение (профилът на гимназията е свързан с механизация на селското стопанство и транспорт и логистика). За учителката е лесно да работи с ангажираните деца, но също толкова важно е да мотивира младежите, които остават “в сянка”. Постепенно тя успява да увлече тези ученици в различни активности и те започват да се включват все по-активно в училищния живот. Как го постига? Прочетете повече в настоящата статия!
ВИЗИТКА НА ПРАКТИКАТА:
Име на практиката: Клуб “Млад журналист”
Цели:
- да се промени негативната нагласа към училището и професионалното обучение;
- всяко едно дете да има възможност да се включи със своя силна страна, която да развие.
Подходяща е за: прогимназиален и гимназиален етап
Необходими материали: различни стилистични шаблони, външни партньори, които имат интерес към практиката (вестник, бизнеса и т.н.)
Сайт на училището: Професионална гимназия “Марин Попов”
КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА ПРАКТИКАТА
Клуб “Млад журналист” е извънкласна дейност, която развива различни умения у учениците.
“Първоначално …се включиха вече мотивирани ученици, а другите твърдяха: “Това не е за мен”, “Не ме бива в това” – разказва г-жа Красимира Данаилова. За да достигне до максимален брой младежи, учителката планира дейности, които наистина да привлекат вниманието им: “…и така се породи идеята, че за да включим максимално учениците в дейности и те да се ориентират… професионално, трябва да достигнем до тях по техния начин… ”.
Най-голям интерес предизвикват посещенията във фирми и срещите с представители на местния бизнес. Учениците се радват на възможността да излязат от класната стая и да видят реалното приложение на нещата, които изучават по различните учебни предмети. Постепенно децата започват да осъзнават, че обучението, което получават в професионалната гимназия, открива пред тях множество перспективи за развитие.
“Първоначално конкретни ученици посещаваха фирми-партньори на училището и писаха за посещенията си, но след това дейността се разшири. Учениците …все повече се … включват, защото преорганизирахме дейности – има хора, които се занимават с фотография, други, които посещават фирми, трети които пишат и т.н. Според силата на всяко дете се ръководи нашата дейност” – обяснява г-жа Данаилова.
КАК ДА ПРИЛОЖИМ
Стъпка 1: Създаване на клуб
Учителят, който иска да развие извънкласна дейност, трябва първо да помисли какво самият той обича да прави и в същото време – какво би било по силите му да “навигира”. Добре е изборът да е свързан по някакъв начин и с контекста на училището.
Стъпка 2: Създаване на продукти
След като клубът започен своята дейност, помислете за някакви продукти, по които да работят членовете му: “Така например ние започнахме с разказ по снимка”, споделя г-жа Данаилова. Постепенно може да включите още дейности и да разнообразите задачите: “Ние започнахме да рефлектираме и пишем върху преживяното във фирмите, които посещаваме” – разказва учителката.
Вдъхновението и творчеството са много важни на този етап – бъдете отворени за идеите, идващи от учениците и им дайте възможност да дават предложения. “Учителят е този, който дава тон за действие, но ролята му е да се премести на второ място, а на първо да останат учениците и техните инициативи” – споделя г-жа Данаилова.
Стъпка 3: Популяризиране
Важно е да се усети, че в училището се случва нещо. След като вече има някакви продукти и учениците активно са участвали в създаването им, е важно дейността да се популяризира или дори да “излезе” извън училище. Г-жа Данаилова разказва: “Първоначално беше само фейсбук, но магията се случи след сътрудничеството ни с вестник “Росица”.
ЗАЩО ДА ОПИТАМЕ?
Тази практика променя усещането на учениците за тяхната роля в училище и те започват да се чувстват значими. Младежите се развиват многостранно спрямо своите интереси и получават възможност да представят себе си в най-добрата светлина.
Практиката учи изключително много на екипност и свързва младежи с различни характери, когато работят заедно върху обща цел. “Така например, имахме конфликт между двама ученици. При поставена обща задача и работа в екип те “изгладиха” отношенията си. Да, тук има риск, че може да стане по-дълбок проблем, но се даде терен на конфликта да се превърне във възможност за сътрудничество.” – дава пример г-жа Красимира Данаилова
Тя отбелязва, че в Клуба “Млад журналист” учениците (и особено тези, чиито майчин език е различен от българския) подобряват значително езиковите си умения. Учителката ги насърчава първо да пишат на ръка, за да развиват краснописа си. Тя споделя, че това им помага да обръщат повече внимание и на правописните грешки, защото няма софтуер, който да ги поправя автоматично. Заедно с учителката редактират материала и обсъждат местата за подобрение, след което въвеждат текста на компютър.
ЗА КАКВО ДА ВНИМАВАМЕ
Най-важното според г-жа Красимира Данаилова е тази практика да не се разглежда като нещо временно – трябва да има постоянство и целенасоченост.
“Смятам, че ако един учител иска да внедри сходна практика насила, …без учениците да имат интерес към нея – няма как да се случат нещата. Те трябва да бъдат …инициатори”, отбелязва още г-жа Красимира Данаилова. Добри резултати могат да се постигнат, когато учителят е навигатор, а учениците – инициатори на ситуации, проекти, планове и т.н.
Практиката е селектирана в инициативата “Добрите практики на фокус”, която има за цел да открие, опише и популяризира ефективни, приобщаващи и устойчиви педагогически практики в три категории: благосъстояние на учениците, отговорност и принос на учениците, академичен напредък на учениците.
Имате нужда от още работещи практики? На prepodavame.bg може да намерите още много изпробвани практики за вашата класна стая.